Бизнес

balgari.bg

Най-богат, най-щедър

Най-богатият наш сънародник днес - Игнат Канев, е роден на 6 октомври 1926 г. в с. Горно Абланово, Русенско. Той е едно от 6-те деца в многолюдното семейство на Христо и Мита Къневи.
Още на 14-годишна възраст Канев е принуден да напусне България и да се установи в Австрия, за да търси препитание. През март 1941 г. той с още няколко момчета отиват при Никола Парушчолаков, градинар от Горна Оряховица, който има зеленчукови градини в Австрия и търгува със земеделски стоки.
След 5 години чиракуване вече има собствена търговия и малко производство на плодове и зеленчуци.
През 1951 г. почти без средства, без да знае английски и без да има някакви връзки и приятели, заминава за Канада. Установява се в Торонто, където работи като строител. Пет години по-късно, през 1956 г., основава първата си строителна фирма. Следващата година строи първата си по-висока страда - на 3 етажа с 9 апартамента, а 10 години по-късно вдига сграда с 262 жилища. Игнат Канев е построил хиляди къщи, много обществени сгради и голф-игрища. Занимава се и с търговия на автомобили. Става представител на "Дженеръл мотърс" и продава хиляди коли и камиони.
Днес Игнат Канев е собственик на осем голф-игрища и голяма строителна фирма в Канада. Богатството му се оценява на над 1 млрд долара.
Двете му дъщери стават вицепрезиденти на семейната фирма. След като Канев се оттегля от поста президент, тази длъжност се заема от съпругата му Димитрина Канев.
Освен сред най-богатите, Игнат Канев е и сред най-щедрите българи.
Благотворителната му фондация дарява средства на здравни и учебни цели, както и за Православната църква.
Прави първото си голямо дарение през 1955 г. за болница в Торонто, когато дава огромната за следвоенните години сума от 2000 долара.
Предоставя земя и над 1 млн. долара за строеж на православния храм "Свети Димитър" в Торонто.
През 1976 г. дарява средства за построяване на детска градина в родното си село, след 1989-а помага за ремонта на местната църква, обзавежда компютърен кабинет в училището и купува линейка.
През 2009 г. строителният магнат дава 2.5 млн. долара за реконструкция на страдата на Osgoode Hall Law School към Йоркския универститет в Торонто, която впоследствие се нарича на негово име Ignat Kaneff Building.
Изпраща огромно количество образователна и бизнес литература в Русенския университет "Ангел Кънчев" в подкрепа на новосъздадения Факултет по бизнес и мениджмънт.
През 2012 г. дава два милиона лева (половината от необходимата сума) за построяването на модерен конферентен комплекс към университетa, наречен на негово име "Канев център".
Игнат Канев е носител на много отличия, сред които орден "Стара планина" първа степен, Ордена на Онтарио, почетен доктор е на Университета на Йорк и на Русенския университет.

 

Индустриалец с отличие за човеколюбие

БЧК присъди новоучредената си награда - медал за човеколюбие и благотворителни дела, на председателя на Съвета на директорите на КЦМ 2000 АД Никола Добрев.
Компанията, управлявана от бизнесмена, подпомага инициативите на Червения кръст.

Никола Добрев е роден на 14 октомври 1942 г. в Асеновград. Завършва металургия на цветните метали във ВХТИ, специализира в Политехниката на Аахен и в мениджърската школа на Академия "Лайбниц" в Хановер. Защитава докторат на тема "Физико-химични основи на преработката на цинксъдържащи полупродукти". През 1981 г. се хабилитира като доцент по металургия на цветните метали. Занимава се с научна работа в института "Макс Планк" в Щутгарт.
През 1985 г. е назначен за директор на Комбината за цветни метали край Пловдив.
Участва в приватизацията на Комбината през 2000 г. с работническо-мениджърското дружество КЦМ 2000. Сделката става в партньорство с холандската търговска компания "Трафигура Бехеер Б. В.". Тя осигурява кредит за първата вноска, срещу което получават 26 процента от капитала на РМД-то. През 2009 г. КЦМ 2000 изкупува дела на партньора си и днес комбинатът е изцяло български.
Акционери в КЦМ 2000 са 200 души, отделно около 1000 имат акции по линия на преференциалната приватизация. Основните собственици са 6-7 души, а най-големият от тях е Никола Добрев.
Комбинатът днес е не само сред европейските лидери в производството на олово, цинк и сребро, но и извлича злато по уникална технология и е единственият производител на златни кюлчета у нас.
Предприятието е ядрото на индустриалната група КЦМ 2000, която обединява 11 фирми, които работят в областта  на преработката на минерални суровини, производството на метални продукти, индустриалния и стопанския сервиз, технологичния инженеринг и търговията.
Доц. Никола Добрев е член е на Съвета на директорите на Международната цинкова асоциация и на Комисията по информация, образование и имидж към IZA.
Носител е на редица отличия - златна значка на ФНТС, "Бизнесмен на Пловдив и региона" за 2000 г., награда "Мениджър на 2005 година", награда на БТПП за заслуги в развитието на икономиката за 2006 г, награда "Пловдив" за 2001, 2007 и 2008 г. за меценатство.
 
Интервю с Добрев прочетете тук

 

Етикети:
 

Мистър Икономика

Председателят на управителния съвет на "Минстой Холдинг" Николай Вълканов стана носител на приза "Мистър Икономика" на сп. "Икономика" за 2012-а.
Вълканов и другите отличени мениджъри получиха грамоти и статуетки "Рибарят и златната рибка" на Ставри Калинов.
Николай Вълканов е роден на 26 октомври 1950 г. в Нова Върбовка, Великотърновско. По образование е минен инженер, доктор на техническите науки. Член е на президиума на Световния минен конгрес от 1991 г., оглавява настоятелството на Минно-геоложкия институт и на Българското маркшайдерско дружество. Автор е на публикации в международни издания в областта на минното инженерство.
От 1990 година Вълканов е вицепрезидент на "Мултигруп" и генерален директор на "Минстрой холдинг", а след приватизацията е председател на Съвета на директорите и основен собственик на холдинга. Дружеството участва в изпълнението на редица мащабни енергийни проекти у нас.
През 2012 година "Минстрой Холдинг" придобива изправеното пред фалит "Горубсо-Мадан" чрез компанията си "Върба-Батанци", където съсобственик е и "КЦМ 2000".
Компанията притежава и концесиите върху мините за оловна и цинкова руда "Петровица" и "Крушев дол", като стремежът на Вълканов е да свърже цялото рудно поле от Златоград до Рудозем и да възстанови рудодобива в Родопите. Засега бизнесменът е увеличил производителността в отрасъла с между 30 и 40 на сто и е запазил над 850 работни места.

Интервю с Вълканов гледайте тук
Етикети:
 

Лекар инвестира в наука, продуцира музика

Д-р Милен Врабевски, основател на фондация "Българска памет", е роден на 23 декември 1968 г. Наследник е на известни възрожденски родове - в дома на прадядо му хаджи Станьо Врабевски, богат търговец, е намерено тефтерчето на Левски, притежавал е и стихосбирката "Горски пътник" с автограф от Раковски.
Милен Врабевски е възпитаник на Английската гимназия във Варна. Завършва медицина през 1995-а в морската столица, специализира в хирургическото отделение на Окръжна болница в града.
Насочва се към експерименталната медицина и изпитването на нови лекарствени продукти. Работи като медицински представител на "Pharmacia & Upjohn България".
През 1997 г. регистрира фирмата "Комак медикал", най-голямата частна научноизследователска организация в Югоизточна Европа. Компанията има клонове в 12 държави и извежда едно лекарство от създаването до признаването му.
През 2011-а е избран за личност, допринесла за развитието на благотворителността, от Българския дарителски форум. Д-р Врабевски е първият голям дарител на фондация "Искам бебе", благодарение на неговата помощ 17 български семейства се сдобиват с наследник. Създава и българско училище в Атланта.
Дейността на фондация "Българска памет", управлявана от д-р Врабевски, е фокусирана върху борбата с демографската криза, реинтеграцията на диаспората, реализацията на младите хора в България и българското културно-историческо наследство.
Милен Врабевски е председател на Асоциацията за добра клинична практика и развитие на клиничните проучвания, съпредседател на Секцията за научна и развойна дейност и член на Консултативния съвет за Европа на Асоциацията за лекарствена информация.
Участвал е в годишната среща на Глобалната инициатива на Бил Клинтън в Ню Йорк.
Медикът е продуцент на рокмюзикъла "Площад Синева" - двоен албум на "Диана Експрес", създава музиката и текстовете за втората му част - "Силата на мисълта".
В албума участва Джон Лоутън от "Юрая Хийп", за което разказва Би Ти Ви.

Интервю с д-р Врабевски публикува www.bgsever.info
 

Уволнен от Фердинанд полковник прави първата фабрика за шоколад

Велизар Пеев е роден на 21 май 1859 г. в Чирпан. Учи в Пловдив, по-късно - във Военното училище в София и във Военната академия в Санкт Петербург.
Канят Пеев да остане на работа в Руската армия, но той се връща у нас и оглавява Шуменския гарнизон. През 1884 г. е командирован в Тула да се усъвършенства в оръжейното дело. Получава телеграма да се върне в родината - започнала е Сръбско-българската война и младият полковник се бие в защитата на Видинския край. В края на 1885 г. отново е пратен в оръжейните заводи в Тула, за да достави оръжие. Пет години по-късно министър-председателят Константин Стоилов го командирова в Щайер, Австрия, за да оцени и приеме пушките "Манлихер" за българската войска.
Велизар Пеев напуска армията през 1897 г.
Става строителен предприемач - изгражда жп линии, пътища, мостове.
На четирийсет и две годишна възраст открива вдъхновението си в... производството на шоколад. Преди да стартира иновативния си бизнес, Пеев изучава цяла година тайните на занаята в парижка шоколадена фабрика, оттам довежда в София и майстор.
През 1901 г. прави първия шоколад у нас.
Началото е трудно - Пеев се сблъсква с недоверието на банките кредитори, с липсата на пазар за непознатия продукт, с конкуренцията на вносната стока. За да построи първата си работилница, залага къщата си.
По-късно построява фабрика на четири етажа на ул. "Екзарх Йосиф" с 2000 кв.м площ, с модерни машини и 250 работници. Произвежда шоколадови бонбони, бисквити, какао, кексове и пудинги на прах. Става и придворен доставчик.
През 1922 г. Пеев изнася производството в Своге, където построява нова, по-голяма фабрика. Тя е със затворен цикъл и със собствена водноелектрическа централа, от която черпи ток и районът на гарата.
През 1938 г. Велизар Пеев умира. Наследява го големият му син Велизар, по-малкият - Боян, се включва във фамилния бизнес с юридическите си познания.
В Своге са построени и фабрики за спомагателни производства - за нишесте и глюкоза, за карбамид, за масла, ацетон и катран.
Велизар Пеев - внук, продължава традицията, като завършва машинно инженерство в Берлин, след което работи в семейната фабрика.
Шоколадовите изделия с марка "Велизар Пеев" печелят първи места на международните панаири в Берн, Париж и Виена. През 1947 г. фабриките са национализирани, а след 1992 г. - приватизирани.

Любопитните факти в живота на Шоколадения цар са не един и два.
Нестандартна рекламна кампания провел Пеев, отпечатвайки на опаковките на малки шоколадчета знамената на държавите. Който малчуган съберял цялата серия, получавал килограм от кафявото лакомство. Иновативната игра била пълна с уловки - знамето на Канада например било в много малък тираж.
Своите завети към синовете си Велизар Пеев правел писмено. На трапезата в дома му за бизнес не се говорело. 
Доставките за короната били в луксозни дървени кутии, с Пеевите бонбони се посрещали чуждестранни величества.
 
Още интересни факти за сладкия бизнес - на http://novinar.bg
 
Документален филм на Нова тв гледайте тук
 
Страница 1 от 4

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google