Бизнес Лека промишленост

balgari.bg

Лекар инвестира в наука, продуцира музика

Д-р Милен Врабевски, основател на фондация "Българска памет", е роден на 23 декември 1968 г. Наследник е на известни възрожденски родове - в дома на прадядо му хаджи Станьо Врабевски, богат търговец, е намерено тефтерчето на Левски, притежавал е и стихосбирката "Горски пътник" с автограф от Раковски.
Милен Врабевски е възпитаник на Английската гимназия във Варна. Завършва медицина през 1995-а в морската столица, специализира в хирургическото отделение на Окръжна болница в града.
Насочва се към експерименталната медицина и изпитването на нови лекарствени продукти. Работи като медицински представител на "Pharmacia & Upjohn България".
През 1997 г. регистрира фирмата "Комак медикал", най-голямата частна научноизследователска организация в Югоизточна Европа. Компанията има клонове в 12 държави и извежда едно лекарство от създаването до признаването му.
През 2011-а е избран за личност, допринесла за развитието на благотворителността, от Българския дарителски форум. Д-р Врабевски е първият голям дарител на фондация "Искам бебе", благодарение на неговата помощ 17 български семейства се сдобиват с наследник. Създава и българско училище в Атланта.
Дейността на фондация "Българска памет", управлявана от д-р Врабевски, е фокусирана върху борбата с демографската криза, реинтеграцията на диаспората, реализацията на младите хора в България и българското културно-историческо наследство.
Милен Врабевски е председател на Асоциацията за добра клинична практика и развитие на клиничните проучвания, съпредседател на Секцията за научна и развойна дейност и член на Консултативния съвет за Европа на Асоциацията за лекарствена информация.
Участвал е в годишната среща на Глобалната инициатива на Бил Клинтън в Ню Йорк.
Медикът е продуцент на рокмюзикъла "Площад Синева" - двоен албум на "Диана Експрес", създава музиката и текстовете за втората му част - "Силата на мисълта".
В албума участва Джон Лоутън от "Юрая Хийп", за което разказва Би Ти Ви.

Интервю с д-р Врабевски публикува www.bgsever.info
 

Уволнен от Фердинанд полковник прави първата фабрика за шоколад

Велизар Пеев е роден на 21 май 1859 г. в Чирпан. Учи в Пловдив, по-късно - във Военното училище в София и във Военната академия в Санкт Петербург.
Канят Пеев да остане на работа в Руската армия, но той се връща у нас и оглавява Шуменския гарнизон. През 1884 г. е командирован в Тула да се усъвършенства в оръжейното дело. Получава телеграма да се върне в родината - започнала е Сръбско-българската война и младият полковник се бие в защитата на Видинския край. В края на 1885 г. отново е пратен в оръжейните заводи в Тула, за да достави оръжие. Пет години по-късно министър-председателят Константин Стоилов го командирова в Щайер, Австрия, за да оцени и приеме пушките "Манлихер" за българската войска.
Велизар Пеев напуска армията през 1897 г.
Става строителен предприемач - изгражда жп линии, пътища, мостове.
На четирийсет и две годишна възраст открива вдъхновението си в... производството на шоколад. Преди да стартира иновативния си бизнес, Пеев изучава цяла година тайните на занаята в парижка шоколадена фабрика, оттам довежда в София и майстор.
През 1901 г. прави първия шоколад у нас.
Началото е трудно - Пеев се сблъсква с недоверието на банките кредитори, с липсата на пазар за непознатия продукт, с конкуренцията на вносната стока. За да построи първата си работилница, залага къщата си.
По-късно построява фабрика на четири етажа на ул. "Екзарх Йосиф" с 2000 кв.м площ, с модерни машини и 250 работници. Произвежда шоколадови бонбони, бисквити, какао, кексове и пудинги на прах. Става и придворен доставчик.
През 1922 г. Пеев изнася производството в Своге, където построява нова, по-голяма фабрика. Тя е със затворен цикъл и със собствена водноелектрическа централа, от която черпи ток и районът на гарата.
През 1938 г. Велизар Пеев умира. Наследява го големият му син Велизар, по-малкият - Боян, се включва във фамилния бизнес с юридическите си познания.
В Своге са построени и фабрики за спомагателни производства - за нишесте и глюкоза, за карбамид, за масла, ацетон и катран.
Велизар Пеев - внук, продължава традицията, като завършва машинно инженерство в Берлин, след което работи в семейната фабрика.
Шоколадовите изделия с марка "Велизар Пеев" печелят първи места на международните панаири в Берн, Париж и Виена. През 1947 г. фабриките са национализирани, а след 1992 г. - приватизирани.

Любопитните факти в живота на Шоколадения цар са не един и два.
Нестандартна рекламна кампания провел Пеев, отпечатвайки на опаковките на малки шоколадчета знамената на държавите. Който малчуган съберял цялата серия, получавал килограм от кафявото лакомство. Иновативната игра била пълна с уловки - знамето на Канада например било в много малък тираж.
Своите завети към синовете си Велизар Пеев правел писмено. На трапезата в дома му за бизнес не се говорело. 
Доставките за короната били в луксозни дървени кутии, с Пеевите бонбони се посрещали чуждестранни величества.
 
Още интересни факти за сладкия бизнес - на http://novinar.bg
 
Документален филм на Нова тв гледайте тук
 

Бизнес на две колела

Драгомир Кузов, собственик на компанията за производство на велосипеди "Веломания",е роден на 5 март 1961 г. Завършва висша спортна академия в Русия, майстор на спорта е по колоездене и работи като треньор от 1978 до 1982 година.
Състезавал се е за "Спартак" - Ярославл. Подготвя юношите на "Левски Спартак" от 1984 до 1989-а. Един от треньорите е на четирикратния победител в обиколката на България Ивайло Габровски. Любовта към колелетата го отвежда до работата като механик в (1987-1996) и като търговец на аксесоари, части и велосипеди (1994-1998).
Създава "Веломания" през 1998-а. Днес компанията произвежда марките "Drag" и "Dragomir" в над сто модела - шосейни, градски, детски, крос-кънтри, даунхил, фрийрайд... 
В партньорство с украинския национален отбор по колоездене това са и първите български марки велосипеди, които печелят златни, сребърни и бронзови медали от европейски и световни първенства. Националния отбор на Украйна например се състезава с "Drag". С българската марка карат и колоездачите от Малта и Косово.
Фирмата на Драгомир Кузов е съорганизатор на редица спортни събития в България, свързани с колоездене. 
Производственият му капацитет е около 25 хил. велосипеда годишно, по-голямата част от които се продават извън България - в двайсет европейски страни. Освен стандартни велосипеди "Веломания" прави и електрически, т. нар. eBike.
Драгомир Кузов е амбициран да превърне колелото в неизменна част от градския пейзаж. Самият той кара велосипед по столичните улици, дори стимулира финансово служителите си, които ходят на работа с колело.
 
Интервю с Кузов прочетете на www.karieri.bg
Етикети:
 

Лекарства и медии

Огнян Донев е роден на 22 декември 1957 г. Учи в Хамбург и Виена. Завършва "Международни икономически отношения" във Висшия икономически институт София. През 1986 г. защитава докторска степен по икономика в Берлин.
В частния сектор Донев работи от 1990 г. В продължение на седем години защитава интересите на "Метро Кеш енд Кери" в България при износа на български стоки за веригата магазини "Метро". През периода 1993-1997 г. представлява големи чуждестранни купувачи на черни метали в България.
Изпълнителен директор на "Софарма" АД е от октомври 2000 г. Компанията работи в направленията: фитохимично производство, производство на готови лекарствени продукти за хуманната медицина и научноизследователска дейност. Фирмата притежава над 250 търговски марки и  50 патента, повечето от които са регистрирани и в други страни в Европа, Азия, Америка и Австралия.
В дружествата, които Огнян Донев управлява, работят пет хиляди души. "Софарма" има 12 завода в България, по един в Русия и Украйна и десетки по-малки фирми. Компанията е учредител на Съюза на българските фармацевтични производители, член на Европейската организация на генеричните производителите, на Европейската организация на производителите на лекарства, продаващи се без рецепта, и на Европейската организация на малките и средни фармацевтични компании.
"Софарма" бе определеназа за най-добрата голяма публична компания в България за 2010 г. в класацията на "Дневник 100 - най-добрите компании на борсата". 
Огнян Донев участва и в директорските бордове на "Унифарм" АД, "Софарма Трейдинг" АД, "Доверие Обединен холдинг" АД и др. 
През 2011 г. заедно с Любомир Павлов придобиха "Медийна група България холдинг" ООД - издател на вестниците "Труд", "24 часа", "168 часа" и още над 10 вестници и списания.
Вицепрезидент е на Германо-българската търговско-индустриална камара, заместник-председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, както и председател на Българският национален комитет на Международната търговска камара. Носител е на приза "Буров"за индустриално управление за 2007 година.
Владее немски, английски, руски и италиански. Женен е, има двама синове.

Етикети:
 

Да откриеш топлата вода

Жечко Кюркчиев е роден на 24 септември 1960 г. Завършил е Стопанска академия "Димитър Ценов" със специалност "Счетоводна отчетност" през 1984 г.
Работи в Министерство на металургията и минералните ресурси, в корпорация "Цветна металургия" - Шумен, в Стопански химически комбинат - Смядово, където е главен счетоводител от 1985 до 1990-а.
В началото на 90-те години заедно с брат си Красен създава компанията "Фикосота". Фирмата става ексклузивен вносител за България на продуктите "Делонги". По-късно започват да произвеждат отоплителна техника и бойлери с марката "Теси" (1992-ра) и Жечко Кюркчиев става управител на "Фикосота", която през 2007 г. приема името на продуктите си - "Теси".
В момента "Теси" е част от "Фикосота холдинг", на която Кюркчиев е изпълнителен директор. Фирмата има четири завода - два в Шумен и два в Смядово, където се произвеждат широка гама електрически бойлери, отоплителни уреди, слънчеви колектори, стенни газови котли, соларни системи и др. 
До днес в "Теси" са инвестирани над 30 млн. лв. в нови производства и развойна дейност. Компанията е сред най-големите производители на битови отоплителни и водонагревателни уреди в Европа. Модификации на продуктите "Теси" се изнасят за 35 страни по света, сред които и Япония. За "Теси" работят 400 души.
 
Източник: www.karieri.bg
Етикети:
 
Страница 1 от 3

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.