Дарителство

balgari.bg

Доброта в действие

altГолямата френска певица и актриса Силви Вартан винаги се е чувствала свързана с България, където е родена. Нейната асоциация "Силви Вартан за България" е основана през 1993 г. Занимава се с хуманитарна и благотворителна дейност. Прави дарения на много български болници и домове за деца в неравностойно положение и си сътрудничи с БЧК. В първите години от съществуването на асоциацията помощта е предимно дрехи и храни за сиропиталища, старчески домове и социално слаби семейства у нас. По-късно вниманието на основателката и президент на асоциацията се насочва към осигуряването на медицинска апаратура и консумативи за детски болници. Силви Вартан и съпругът й Тони Скоти са носители на най-високата награда на БЧК - златен медал за заслуги "Български Червен кръст", двамата са родители на осиновената от тях Дарина.
При тазгодишното си посещение у нас през октомври, когато Силви презентира новия си албум на грандиозен концерт в Зала 1 на НДК, тя дари камера за ламинарен поток - модерна апаратура за дезинфекция на медицински пособия, използвани при новородени, на Втора многопрофилна болница за активно лечение в столицата. Дарение получи и детски дом "Надежда" в София, където са настанени 30 деца, лишени от родителски грижи, на възраст от 3 до 7 години.
Сред даренията за медицински заведения у нас са реанимационна масичка за новородени, апарат за изкуствено дишане и ехограф, които се ползват от Детската реанимация на МБАЛСП "Пирогов".
Пази година певицата гостува и на тържеството за 75-годишнината на родилния дом "Шейново" в София - първата наша болница, на която е направила дарение от скъпа медицинска техника. "Амбицията ми е да оборудвам всички родилни домове в България с най-новите технически постижения", заяви тогава звездата. 

Източник: http://dariknews.bg

Още за Силви Вартан прочетете на http://balgari.bg

 

 

Пробуждането

altНа 30 януари 1856 година в Свищов е създадено първото читалище у нас. "Бащи" на тази уникална културна институция са Емануил Васкидович, Георги Владикин, Христаки Филчов и Димитър Начович.
Четиримата даряват средства според възможностите си, за да се осъществи родолюбивата идея. Емануил Васкидович предоставя на свищовлии библиотека от 800 тома, Димитър Начович дава 3000 златни гроша, Христаки Филчов - 1500 златни гроша, Георги Владикин - 300 гроша. За да стане факт просветното средище, се свиква общоградско събрание, а свищовлии се записват за членове и внасят 37 хиляди гроша в касата на читалището.
Учредителите на свищовското читалище начертали задачите на този български културен феномен изобщо. Те натоварили читалището със задачите да създаде градска библиотека, да събира стари ръкописи, да подкрепя способни младежи да получат по-високо образование в чужбина и да подпомага наши книжовници да печатат свои и преводни творби.
През 1904 година свищовлията Кирил Аврамов прави щедър жест - дарява на общината в крайдунавското градче 200 хиляди златни лева.

Кирил Аврамов е роден на 10 февруари 1850 година. Търговските занимания го отвеждат на много места в Европа. Аврамов се запознава с културата на Стария континент и високо цени просветата и науката. След смъртта на съпругата си Еленка Караначева (1901) Аврамов дарява на храма в града ценни икони и друга църковна утвар, а три години по-късно решава да дари на Свищов цялото си богатство за построяване на сграда на театър и читалище тук.
Днес читалището носи имената на заможното семейство.

Източник: http://pbc.hit.bg

 

"Където и да съм, аз оставам частица от България"

Шефкет ЧападжиевШефкет Чападжиев е роден на 24 април 1939 г. в Мадан.
След 9 септември 1944 г. семейството му е изселено в Северна България, защото баща му - Садък Чападжиев, е сподвижник на Никола Петков.
Не приемат Шефкет да учи медицина по политически причини. Работи като касиер в ТКЗС.
Напуска България през 1963 г. Отначало попада в гръцкия емиграционен лагер "Лаврион", оттам поема за Америка.
Установява се в Чикаго. Работи като продавач на олио по домовете, във фабрика за шмиргели, сервитьор е за кратко във Вашингтон. Когато се връща в Чикаго, започва работа в склад за канцеларски материали.

 

Благодетелят от Свищов

Димитър Ценов

Димитър Ценов е роден в Свищов през 1852 година.
Съвременниците му го описват като човек с многостранни интереси и богата култура, трудолюбив, упорит и голям патриот.
Ценов изгражда блестяща стопанска кариера на предприемач, търговец, акционер. Има голям принос за установяване на икономическите устои на новоосвободена България.
Ценов е авторитетна личност с европейска известност. Поддържа делови отношения с Австро-Унгария, Германия, Франция, САЩ, получава национални и чуждестранни (Австрия, Германия) правителствени отличия за граждански заслуги.
Венец на гражданския му подвиг е дарението за откриване и поддържане на Висше търговско училище в Свищов. На първи септември 1912 г. родолюбецът завещава на родния град цялата си собственост: пари, ценни книжа, недвижими имоти, възлизаща на 50 милиона златни лева. В завещанието му е записано: "Като принасям своята скромна лепта на народния олтар, свършвам с благопожеланието, щото българския народ да върви безспир по пътя на културния напредък към постигането на своя идеал."
Стопанската академия в крайдунавския град, основана благодарение на това щедро дарение, носи неговото име.
Починал е в София на 21 май 1932 г. след продължително боледуване.
Погребан е в родния си град - в двора на църквата "Св. Св. Петър и Павел".

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Братята от Карлово

Евлоги (1819 г.) и Христо Георгиеви (1824 г.) са родени в Карлово в семейството на Георги Недев от близкото село Васил Левски и Евдокия Пулиева - е дъщеря на Тодор Пулиев, първия българин, който основава фирма в Румъния и търгува с ориз, гайтани и обработени кожи.
В началото на 1930 г. баща им умира, но оставя на семейството си добро състояние.
През 1939 г. братята на майка им - Христо и Никола Пулиеви, които се занимават с фирмата отвъд Дунав, привличат за съдружник Евлоги. Скоро в Галац пристига и брат му Христо.
Отначало продават ориз, зърно и самоковско желязо. През 50-те години на ХIХ век братята започват съвместна работа с гръцката фирма "Теолого" в Манчестър - внасят от Англия прежди, платове, желязо, захар, подправки, кафе и ром. По-късно се запознават и с банковото дело. През 1872 г. 90 на сто от приходите им са от финансови операции.
И двамата братя не са се женили и нямат наследници.
Христо Георгиев умира внезапно на 6 март 1872 г. в Букурещ.
Завещанието на Евлоги Георгиев е отворено на 9 юли, два дни след смъртта му през 1897 г.

 
Страница 3 от 3

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google