Феномени

balgari.bg

Ясновидец гадае по снимка кой е неподкупен

Любомир Лулчев е роден на 1 ноември 1886 г. в Кнежа. Потомък е на възрожденски копривщенски род, дядо му по майчина линия е лечител и ясновидец.
Лулчев учи медицина в Букурещ и завършва военно училище в София с отличие. След конкурс на военното министерство заминава да следва авиация в Англия. Още докато учи в школата за летци в Лондон, Лулчев проявява невероятната си дарба да предсказва бъдещето, предричайки автомобилна катастрофа с британския премиер.
Като военен летец участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, където е раняван тежко, но оцелява. За кратко време достига до чин подполковник.
През 1919 г. Лулчев отива на беседа на Петър Дънов и става негов последовател. Изнася лекции, издава вестници, списания и книги.
Сближава се със Стамболийски, към него проявява интерес и цар Борис III. Младият авиатор прави хороскопи, открива подземни руди и води. Царят му се доверява и се вслушва в съветите му в продължение на 20 години.
През пролетта на 1925-а Лулчев предупреждава цар Борис, че се готви покушение срещу него.
По време на атентата в църквата "Света Неделя" на 16 април 1925 г. царят отива на погребение на двама загинали пилоти и така спасява живота си. Още веднъж ясновидецът съхранява живота на монарха - през 1936-а го предупреждава за нападение в Арабаконак.
42-ма видни комунисти, сред които Цола Драгойчева, са спасени разстрел благодарение застъпничеството на Лулчев. Неведнъж дъновистът препоръчва на владетеля да уволни корумпиран министър и да назначи честен човек, като съди за хората по снимките и почерците им.
По идеи на Братството Лулчев се стреми да създаде нов социален модел. Голяма е заслугата на ясновидеца и при спасяването на българските евреи, тъй като именно той предупреждава царя, цитирайки Учителя, че "ако допусне само един евреин да бъде депортиран от България за Полша, от него, от семейството му и от царското съсловие нищо няма да остане".
Лулчев прокарва закони за равноправието на жените в гласуването, създаване на родилни домове, помиряване на труда с капитала.
По негова идея в училищата се провежда утринна гимнастика.
На 20 декември 1944 г. Любомир Лулчев е арестуван. Затворен е в мазето на Съдебната палата, заедно с министри, княз Кирил и с много други.
В речта си пред Народния съд не иска милост, а говори за хуманните идеи на Учителя.
До самия разстрел говори смело и повдига духа на бившите министри. Отказва предложената му възможност да избяга. Разстрелват го на 1 февруари 1945-а.

Из предговора на книгата "В светлината на Учителя"

Разказ за необикновения път на Лулчев поместват www.desant.net и www.blitz.bg
Етикети:
 

Преследван заради дарбата да провижда

Легендарният феномен Влайчо Желев, или Дядо Влайчо, е роден на 15 август 1894 година в Коньово, Новозагорско.
Никой не пише за него приживе, но Дядо Влайчо е изключително популярен. Наричат го Безсребреник - не взимал и стотинка, сравняват ясновидската му дарба с Ванга и Слава Севрюкова.
Едва 10-годишен, Влайчо предрича Балканската война. "Пасях воловете в гората и видях война. Прибрах се в селото и казах, а те не ми вярват. Казват ми: Много знаеш...", спомня си феноменът.
Още на 22-23 години си пуска дълги коси и брада като Христос. Тогава го наричат чичо Влайчо. На 28-29 години става Дядо Влачо - така се обръщали към него от уважение към неговите способности.
Когато войната избухва, обикаля страната и казва кой от мъжете ще се върне от фронта жив и здрав и кой - не. Пророкува и на бойното поле, където отива като доброволец през 1916 година. Отказва да носи пушка и да стреля по врага. Командирът го праща в тила, да готви и пренася храната. Зачисляват му и полковото магаре. Странникът крачи отпред с храната, а магарето - след него.
След завръщането си от фронта става последовател на Петър Дънов. Срещата с Учителя е случайна, но повратна в живота на пророка от Коньово. Сам той започва да създава сказки на различни теми, прави първите опити за окултни тълкувания, пише стихове и откровения. Макар че се жени, Дядо Влайчонеживее със съпругата си - отдал се е на целомъдрие.
Силата на дарбата му се отключва след тежко боледуване през 1920 г. Необикновен сън отвежда духа му в бяла мраморна стая, където го очакват учениците на Господ. "Апостолите ме видяха и ми говориха. Аз чух разговора им. Каза някой от тях: "Ще го върнем на Земята и ще му помагаме, но кой от нас ще бъде? Те избраха първомъченик Стефан. И аз тръгнах по същия път", разказва Влайчо пред роднините си.
Три знакови срещи бележат живота на пророка. Първата е с цар Борис дни преди раждането на Симеон. Следващата е през 1943 г., когато тримата най-големи пророци на България - баба Ванга, Петър Дънов и Дядо Влайчо, се събират в София. Феноменът от Коньово има среща и с Людмила Живкова.
На цар Борис Дядо Влайчо казва,че ще има син - ражда се Симеон. Но когато монархът пита ще царува ли наследникът му, прорицателят го попарва: "Нито ще е царство, нито ще царува." Царят не иска да го види повече.
Учителя Дънов събира двамата феномени един-единствен път. Настанява отдясно Влайчо, отляво Ванга. Вечерят, после Дънов пита: "Ти, брат Влайчо, какво виждаш за сестра Ванга?". "Ти скоро се омъжи, сестра Ванга, но виждам, когато не е далеч времето, че ще останеш вдовица. Домът ти ще стане като клуб и много хора ще идват", отвръща Влайчо. Запитана какво вижда за него, Ванга казва, че той обича земята, обича меда, но ще дойде време, в което няма да събира меда, а него ще приберат. "Знаех, че Влайчо ще отиде в лагерите и ще се върне жив, но не му го казах", споделя пророчицата от Рупите.
През 1947 година Дядо Влайчо предсказва смъртта на Георги Димитров. Арестуват го като народен враг, подстрекател, английски шпионин. Пращат го първо в ТВУ - Перник, а по-късно го въдворяват в Белене, където пребивава до 1953 г. Мотивите са: "извършване на незаконни работи". "Какъв кабахат ми намериха. Казаха ми, че съм лъгал хората. Аз, без да отварям писмата, знам какво пише в тях, без да ме попита човек, аз знам вече за какво е дошъл", спомня си изповедта на Влайчо неговият другар от Белене Иван Ангелов от Раднево. Близо шест години пророкът е в Белене, тук преминава през много изпитания. Като излиза от затвора, му е забранено да гледа на хората. Спасява го пътуването - спи при приятели, никой не знае къде ще е на другия ден.
При срещата си с Людмила Живкова ясновидецът казва: "Твоята фамилия е прокълната. И ти ще свършиш зле, и баща ти. Ако на теб ти се размине това, което се задава, ще живееш до 70 години." Людмила е потресена - не е свикнала на такива директни отговори.
Из страната се разпростаняват митове за ясновидските дарби на Влайчо. Въпреки това режимът на Живков не му позволява да излезе "на светло", а феноменът му да бъде изследван. Мистерия за науката остават способностите му, въпреки че известният учен проф. Георги Лозанов прави няколко изследователски сеанса с него в Института по сугестология, но не успява да разшифрова загадката.
Преследван от властта и преди, и след 9 септември, Дядо Влайчо умира на 10 май 1981 година, коагто е на 87 години.
"Радвайте се на трудностите - те са двигател на живота... Колкото по-извисена е една душа, през толкова повече изпитания трябва да премине", казва прорицателят.

Писателят езотерик Христо Нанев е автор на изследване за живота на Пророка на народа, интервю с Нанев прочетете тук
Етикети:
 

Свещеник революционер прави вечен календар

За отец Матей Преображенски сме ви разказвали тук.
За вечния календар, изобретен от бунтовния свещеник, се заговори напоследък.
Календарът е единственото запазено доказателство за самородния гений на Миткалото. Изографисан е на външната стена на Българското народно взаимно училище в с. Михалци през 1870 г. Дело е на зограф Венко от Трявна, който работил под ръководството на отец Матей и стриктно изпълнявал чертежите му.
Прототипа на вечния календар отец Матей направил от дървени летви, докато бил на Атон. В богатите манастирски библиотеки на Света гора монахът се занимавал с математика и физика.
Опитвал се да изобрети вечен двигател, който се задвижва със силата на падащата вода. Направил си сам пушка. Познавал билките и учел хората да се лекуват с народна медицина.
Вечният календар първоначално представлявал сложна система от концентрични кръгове, които се въртели около оста си. Как е изглеждал обаче, няма запазени писмени данни.
След завръщането си в България Матей Миткалото започва революционна дейност из търновските села. Основава комитети, открива читалища и училища.
В село Михалци сформира таен комитет и читалищна сбирка, а когато построяват училището, дава идеята да изрисуват на него вечния календар.
Стенописът изобразяав девет кръга с причудливи знаци, букви и цифри, за чието значение съвременните историци продължават да гадаят, защото тетрадката със записките на Миткалото, прехвърляна от ръка на ръка, се е загубила.
Най-външният кръг е разделен на 12 сектора, съответстващи на 12-те месеца в годината. Във всеки сектор са отбелязани дните от 1-ви до 31-ви и срещу всяка цифра - съответният християнски празник.
Вътрешните кръгове също са сложна система от числа и букви. Предполага се, че това са показатели, по които да се нагласи на съответния християнски празник каква част от Библията се чете и каква служба се служи.
Върху най-вътрешния кръг на син фон са изобразени двете полукълба на Земята, Слънцето, Луната и всевиждащото око на космоса. Под него е изписано "Тби есть день и твоя е нощта."
От двете страни на вечния календар има таблици с различни числа и букви в няколко колони. По тях е можело да се изчисли коя дата на кой ден от седмицата съответства.
Изписаните години започват от 1865 г. и свършват до 1940 г.
Няколко картини съответстват на четирите годишни времена, а на всяка рисунка има по три човешки фигури - колкото са месеците от всеки сезон.
Сюжетите крият дълбока символика - деца сред цъфнала овощна градина, трима жътвари, берачи на плодове, беловлас старец и две деца. Така представени, годишните времена са успоредени на периодите в човешкия живот.
Един век вечният календар стоял на стената на взаимното училище. През 1976 г. стенописът е смъкнат със слой от мазилката. По-късно е възстановен и консервиран в лабораторията на търновския музей от Сава Русев.
Днес творението на енциопедичния възрожденец може да се види в музея в Павликени.

Етикети:
 

"Зеницата" на България

За "Софийската Ванга", както наричат Слава Севрюкова, знаят малко хора.
Ясновидката се ражда през 1903 година в Нова Загора. Още като дете - 8-9-годишна, узнава, че притежава пророческа дарба. В рода на майка й има и други знахарки и лечителки.
На 16 години Слава се омъжва за белогвардейския емигрант Степан Севрюков, украинец, който дълго се е лекувал в лазарета на бившите турски казарми на метри от дома на младото момиче, където то се грижи за  ранените.
Двамата заживяват в столичния квартал "Овча купел", където построяват малка къщичка. Слава Севрюкова не приема тълпи от хора в скромния си дом, не се занимава с "битово ясновидство", нейните дарби впряга в услуга на науката доц. Иво Лозенски през 1963-та. Феноменалната способност на Севрюкова да вижда обекти независимо от времето и разстоянието е оценена от доц. Лозенски. Той старателно документира всички тези психотронни изследвания (изследвания, направени със силата на мисълта).
В продължение на 28 години физикът и пророчицата разгадават тайните на атома, космоса, миналото и бъдещето, на човешката мисъл, която според Слава е вълна с огромна енергия. 
Двамата изумяват научните среди с подробно описание на устройството на кристалната решетка на силицевия кристал, и то три години преди американски изследователи да усъвършенстват т. нар. "тунелен електронен микроскоп" и да опишат точно сторежа на кристалната решетка.
През 70-те години на ХХ век Слава Севрюкова посещава Ванга в дома й в Петрич. Поканата идва от страна на Ванга. По-късно Ванга, която усеща смъртта на Слава, споделя, че софийската пророчица е на "26-о Богово ниво".
Слава се запознава и с Учителя Петър Дънов, двамата се срещат често - и лично, и със силата на мисълта си.
Макар че няма висшестояща протекция, до Слава Севрюкова се допитват видни учени, лекари, творци.
Посещава я Соня Бакиш, съпругата на Станко Тодоров, в навечерието на промените от 1989-а.
Слава помага на Антон Дончев да създаде филм за богомилите. Писателят подарява напророчицата книга с посвещение: "На леля Слава - зеницата на България!"
При нея идват много руски учени - академиците С. П. Кордюмов, Владимир Авински, Валентин Фоменко. До жената уникум се допитва професор Андрей Блюховецки. Пристигат научни работници от съветски секретни обекти и от "космическото градче" край Москва.
Георги Лозанов, създателят на сугестопедичния метод на обучение, също се среща със Слава., търси съветите й и доцент Вера Точева, директор на Централна лаболатория по биоенергетика в Пловдив.
Макар да има завършено четвърто отделение, Слава Севрюкова става сътрудник на Вашингтонския психотроничен център и почетен член на Асоциацията на екстрасенсите на бившия СССР.
Слава Севрюкова напуска земния свят на 10 април 1991 г.
Автор на пет книги за феномена е Христо Нанев (още - на http://psihobg.com). Години наред той събира материали за нея от лични разговори, дневници, ръкописи, устни спомени и печатни извори.
Смята се, че няма предсказание на Севрюкова, което да не се е сбъднало - тя "вижда" разпада на Съветския съюз при идването на Горбачов, терористичния акт на 11 септември 2001-ва и т. н.
Сред най-цитираните й прогнози са тези за териториалната загуба на югоизточната част на България и за възхода на страната ни при управлението на жена след 2016 година.

Етикети:
 

Идеоложката на глада

Лидия Ковачева е родена на 31 август 1914 г.
Когато е едва на 30, лекарите я отписват. Тогава тя е млада, обещаваща художничка, щастливо омъжена, има малък син. Разболява се от туберкулоза, чието лечение води до цироза. Цяло десетилетие медицината не може да се справи със страданията на младата жена.
Художничката обаче най-изненадващо се възстановява благодарение на гладолечението. Случайно научава за гладолечението и природосъобразната медицина. Изчита всичко, до което може да се добере в онези години - Пол Брег, Хърбърт Шелдън, Юрий Николаев, Але Веерланд, Пааво Айрола. Запознава се с практиките на най-известните клиники за гладолечение по света, както и с бита на някои народи, останали извън цивилизования свят, но запазващи здраве и бодрост до дълбока старост. Самата тя започва да прилага на практика съветите на изследователите. Гладува, става и вегетарианка, така побеждава високата температура, туберкулозата и цирозата.
После изпитва порив да предава своя опит и на другите. Няма неизлечими болести, има неизлечими болни, смята тя. 
Самата природолечителка спазва строги хранителни навици до края на дните си - закусва малко плодове и орехи, за обяд й стигат няколко маслини и две филийки черен хляб, вечеря салата и резен черен хляб. "Пълен стомах - празна глава!", казва Ковачева. 
На многобройните си пациенти предписва няколко дни да се хранят само с плодове - от 500 до 800 грама, и да пият билкови чайове, подсладени с мед. Това лечение Лидия Ковачева разпределя в няколко цикъла, след които от болестта няма и следа. Лечителката твърди, че човешкият организъм сам разполага с механизми за своето възстановяване и лекуване. За много свои пациенти, определени като "безнадеждни случаи" от официалната медицина, тя е свят човек, още повече че никога не е вземала пари за прегледи и лечение.
Книгата й "Гладът - приятел и лекарство" е бестселър. Природосъобразният начин на живот, описан в нея, се състои от четири основни компонента - рационално хранене, активно движение, разтоварителни програми и душевна нагласа. 
Народната лечителка почина на 4 октомври 2002-ра, на 88-годишнавъзраст.

Още за Лидия Ковачева - на www.blitz.bg
 
 
Страница 1 от 4

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google