balgari.bg

Д-р Димитър Пашкулев е роден през 1960 г. в Брацигово, в учителско семейство. Живее и учи във Велинград, Пловдив и Пазарджик. Дипломира се като лекар през 1986 г. Води обучение по фитотерапия в Окръжна болница - София, работи няколко години като фитотерапевт в различни здравни центрове. Участва в разработването на някои от първите вестници и кабинети по природна медицина: "Дар", "Домашен лекар", "Дикси" и др. От 1993 г. в продължение на над 10 г. е медицински редактор на в. "Лечител".
През периода 1993-2000 г. овладява методите на хомеопатията, изучава Бахова цветотерапия и ароматотерапия. Прави проучвания в области като междуличностна и трансперсонална психология, психодрама, източни диагностични, профилактични и терапевтични методи.
Доктор Пашкулев е автор на десетки разработки за натурални препарати от билки и етерични масла (кремове, течни и твърди готови форми, чайове и др.). Произвеждат ги компаниите "Веридия" (основана от д-р Пашкулев), "Медикус фарма", "Брандекс", "Вербена" и др. Някои от тези препарати са получили национално и международно признание на престижни изложения. 
Издал е над 20 книги по диетология, фитотерапия и комплексно природолечение. Още първата - "Сила за живот 2", която излиза през 1994 г., се превръща в бестселър. Сред трудовете му са изследвания за въздействието на жълтия кантарион, магнезия, ехинацеята вурху организма. Автор е на три стихосбирки. Съставител е на книга с мъдри мисли, над която дълги години работи заедно с баща си - един от първите у нас, опитал се да въведе афористиката в училищата.
В работата си д-р Пашкулев съставя комплексни индивидуализирани, изпълними при домашни условия природолечебни програми, като се стреми да обедини ценното от различните конвенционални и природосъобразни подходи към физическото и душевното здраве. 

Христо Мермерски е роден на 24 юли 1934 г. в с. Ботево, Оряховско, в семейство учители. Завършва Селскостопанската академия през 1962 г. Първата си докторантура защитава в Москва. Специализира в Илинойския университет през 1980 г. Работи като зам.-генерален директор на Агропромкомплект.
Проф. Мермерски е бил зам.-министър на земеделието и съветник по биологичните науки, технологиите и селското стопанство в българското посолство във Вашингтон. Живял е 10 години в САЩ и е преподавал в американски университети, в Европа, Судан и Етиопия. За­ни­ма­ва се с въп­ро­си­те на хра­не­не­то и ста­ре­е­не­то близо половин век­. Съб­рал е над 17 хиляди ре­цеп­ти и то­мо­ве ли­те­ра­ту­ра, пря­ко свързани със ста­ре­е­не­то.
Сегa проф. Мермерски огравява департaментa по aгромениджмънт в ЮЗУ "Н. Рилски" - Блaгоевгрaд. Продължaвa дa чете лекции и в aмерикaнски университети.
Книгата, с която Христо Меремерски е полезен на хиляди българи, е претърпялата много издания "Българска енциклопедия на народната медицина и здравето". Автор е и на поредицата "Храни против рак", на "Народната медицина - панацея", "Лечение и забавяне на стареенето с лечебни противоракови храни" и др.

Феноменът Вера Кочовска е родена на 27 юли 1945 г. в Перник.
Баща й почива, когато тя е още дете. Израства в дома за сираци в Кочериново.
На 12 години Кочовска претърпява автомобилна злополука, при която�получава тежки травми. В пернишката болница детето лежи близо две месеца в кома. Цяла година е в гипсово корито. По време на клиничната смърт Вера вижда себе си отгоре, преминава през дълъг бял тунел и попада в ослепително красив свят, където среща духове на свои близки и на непознати същества от светлина. След излизането от камата Кочовска установява, че вижда как работят вътрешните органи на хората. Месец по-късно открива, че може да чете мисли и знае какво ще се случи на следващия ден, а очите й от кафяви стават теменуженосини.
Вера Кочовска е близка с Ванга, двете разговарят дълго, когато Вера гостува на пророчицата.
Феноменът на Кочовска се проявява в предсказване на бъдещи събития, установяване на здравословни и битови проблеми, насочване на хората към даден лекар.
По време на сеанс феноменът фосфоресцира, а от устата й излизат невидими с просто око лечебни лъчи. Тя ги нарича "прана", а учените не са разгадали състава им. Проф. Йошио Мичи от Токио обаче ги е регистрирал с компютър. По време на пътешествие в астралите кръвното на Кочовска скача до уникалната стойност 360. От много години тя почти не спи - подремва около 2 часа на денонощие. След прекарания в края на 80-те инсулт наследницата на Ванга "обръща" посоките - ако имате болка в лявото слепоочие, Вера я "вижда" в дясното.
При гостуването си в Япония през 1999 година Кочовска е поканена в императорското семейство, където предсказва годежа на принц Хирохито. В Страната на изгряващото слънче българският феномен разгадава и къде се намира древната столица на владетелката Химико.
Реският професор Андрей Брюховецки, директор на Клиниката за възстановителна интервенционна неврология и терапия "Нейровит" в Москва, където се прилага лечение със стволови клетки, също изследва Кочовска.
В началото на април 2004 г. проф. Брюховецки документира уникалните способности на българката чрез магнитнорезонансни томографски снимки. Апаратурата запечатва светещо поле в областта на очите и отзад на тила. Светлината е силна, напомня ореола на светците. Структурата, която апаратът отчита, е извън тялото, но има същата плътност.
Автори на книги за Кочовска са журналистката Капка Георгиева, писателката Лиляна Серафимова, документален филм за нея снима Стилиян Иванов.
"Вера Кочовска е разгневеният ангел, наказан да помага на българите в момент, когато все повече българи не искат да бъдат българи", казва за нея Румен Леонидов.
Кочовска е носител на Почетен знак на президента, връчен й през 2006-а "за изключителните й постижения като народен лечител, за нейната благотворителност и за помощта, която оказва на нуждаещите се".
Ясновидката почина в дома си в Плевен на 11 февруари 2011 година.

Ивайло Аянски е роден на 27 май 1970 г. в Смолян.
В семейството му лечителските традиции се предават от осем поколения.
Като дете е част от детско-юношеския фолклорен ансамбъл "Родопа". Пътува по света с българската музика и танц. Интересът му към фолклорното наследство по нашите земи го отвежда в Пловдивския университет, където завършва етнология.
През 1991-ва се състои една от съдбовните срещу в живота на Ивайло - с феномена Евгения Давиташвили - Джуна, по-късно - с Виктор Востоков, с папа Йоан Павел Втори, пребиваването на Тян Шан - Небесната планина.
Под тепетата Аянски работи с лекар алопат и иглотерапевт, сътрудничи си с проф. Връбка Орбецова и други изследвачи на незримото.
Днес Ивайло Аянски живее в село Стоманово, което се намира между помашката махала Селча, християнското село Михалково и турското Грохотно. На тази "кръстопътна земя на послания", в Родопа планина, упражнява своето нестинарско призвание - да танцува, обзет от пророчески видения, върху жаравата, всяка година в деня на равноапостолите св. св. Константин и Елена - 3 юни по стар стил.
Родопският феномен е убеден, че не човекът избира нестинарството, а нестинарството - човека.

Изповедта на Ивайло Аянски почетете на http://more.info.bg

Нестинарски танц гледайте тук