Феномени

balgari.bg

Идеоложката на глада

Лидия Ковачева е родена на 31 август 1914 г.
Когато е едва на 30, лекарите я отписват. Тогава тя е млада, обещаваща художничка, щастливо омъжена, има малък син. Разболява се от туберкулоза, чието лечение води до цироза. Цяло десетилетие медицината не може да се справи със страданията на младата жена.
Художничката обаче най-изненадващо се възстановява благодарение на гладолечението. Случайно научава за гладолечението и природосъобразната медицина. Изчита всичко, до което може да се добере в онези години - Пол Брег, Хърбърт Шелдън, Юрий Николаев, Але Веерланд, Пааво Айрола. Запознава се с практиките на най-известните клиники за гладолечение по света, както и с бита на някои народи, останали извън цивилизования свят, но запазващи здраве и бодрост до дълбока старост. Самата тя започва да прилага на практика съветите на изследователите. Гладува, става и вегетарианка, така побеждава високата температура, туберкулозата и цирозата.
После изпитва порив да предава своя опит и на другите. Няма неизлечими болести, има неизлечими болни, смята тя. 
Самата природолечителка спазва строги хранителни навици до края на дните си - закусва малко плодове и орехи, за обяд й стигат няколко маслини и две филийки черен хляб, вечеря салата и резен черен хляб. "Пълен стомах - празна глава!", казва Ковачева. 
На многобройните си пациенти предписва няколко дни да се хранят само с плодове - от 500 до 800 грама, и да пият билкови чайове, подсладени с мед. Това лечение Лидия Ковачева разпределя в няколко цикъла, след които от болестта няма и следа. Лечителката твърди, че човешкият организъм сам разполага с механизми за своето възстановяване и лекуване. За много свои пациенти, определени като "безнадеждни случаи" от официалната медицина, тя е свят човек, още повече че никога не е вземала пари за прегледи и лечение.
Книгата й "Гладът - приятел и лекарство" е бестселър. Природосъобразният начин на живот, описан в нея, се състои от четири основни компонента - рационално хранене, активно движение, разтоварителни програми и душевна нагласа. 
Народната лечителка почина на 4 октомври 2002-ра, на 88-годишнавъзраст.

Още за Лидия Ковачева - на www.blitz.bg
 
 

Лекар "събира" природна медицина в бурканчета

Д-р Димитър Пашкулев е роден през 1960 г. в Брацигово, в учителско семейство. Живее и учи във Велинград, Пловдив и Пазарджик. Дипломира се като лекар през 1986 г. Води обучение по фитотерапия в Окръжна болница - София, работи няколко години като фитотерапевт в различни здравни центрове. Участва в разработването на някои от първите вестници и кабинети по природна медицина: "Дар", "Домашен лекар", "Дикси" и др. От 1993 г. в продължение на над 10 г. е медицински редактор на в. "Лечител".
През периода 1993-2000 г. овладява методите на хомеопатията, изучава Бахова цветотерапия и ароматотерапия. Прави проучвания в области като междуличностна и трансперсонална психология, психодрама, източни диагностични, профилактични и терапевтични методи.
Доктор Пашкулев е автор на десетки разработки за натурални препарати от билки и етерични масла (кремове, течни и твърди готови форми, чайове и др.). Произвеждат ги компаниите "Веридия" (основана от д-р Пашкулев), "Медикус фарма", "Брандекс", "Вербена" и др. Някои от тези препарати са получили национално и международно признание на престижни изложения. 
Издал е над 20 книги по диетология, фитотерапия и комплексно природолечение. Още първата - "Сила за живот 2", която излиза през 1994 г., се превръща в бестселър. Сред трудовете му са изследвания за въздействието на жълтия кантарион, магнезия, ехинацеята вурху организма. Автор е на три стихосбирки. Съставител е на книга с мъдри мисли, над която дълги години работи заедно с баща си - един от първите у нас, опитал се да въведе афористиката в училищата.
В работата си д-р Пашкулев съставя комплексни индивидуализирани, изпълними при домашни условия природолечебни програми, като се стреми да обедини ценното от различните конвенционални и природосъобразни подходи към физическото и душевното здраве. 

 

Събирачът на природни рецепти за здраве

Христо Мермерски е роден на 24 юли 1934 г. в с. Ботево, Оряховско, в семейство учители. Завършва Селскостопанската академия през 1962 г. Първата си докторантура защитава в Москва. Специализира в Илинойския университет през 1980 г. Работи като зам.-генерален директор на Агропромкомплект.
Проф. Мермерски е бил зам.-министър на земеделието и съветник по биологичните науки, технологиите и селското стопанство в българското посолство във Вашингтон. Живял е 10 години в САЩ и е преподавал в американски университети, в Европа, Судан и Етиопия. За­ни­ма­ва се с въп­ро­си­те на хра­не­не­то и ста­ре­е­не­то близо половин век­. Съб­рал е над 17 хиляди ре­цеп­ти и то­мо­ве ли­те­ра­ту­ра, пря­ко свързани със ста­ре­е­не­то.
Сегa проф. Мермерски огравява департaментa по aгромениджмънт в ЮЗУ "Н. Рилски" - Блaгоевгрaд. Продължaвa дa чете лекции и в aмерикaнски университети.
Книгата, с която Христо Меремерски е полезен на хиляди българи, е претърпялата много издания "Българска енциклопедия на народната медицина и здравето". Автор е и на поредицата "Храни против рак", на "Народната медицина - панацея", "Лечение и забавяне на стареенето с лечебни противоракови храни" и др.

Интервю с проф. Мермерски прочетете тук
 

Разгневеният ангел

Феноменът Вера Кочовска е родена на 27 юли 1945 г. в Перник.
Баща й почива, когато тя е още дете. Израства в дома за сираци в Кочериново.
На 12 години Кочовска претърпява автомобилна злополука, при която�получава тежки травми. В пернишката болница детето лежи близо две месеца в кома. Цяла година е в гипсово корито. По време на клиничната смърт Вера вижда себе си отгоре, преминава през дълъг бял тунел и попада в ослепително красив свят, където среща духове на свои близки и на непознати същества от светлина. След излизането от камата Кочовска установява, че вижда как работят вътрешните органи на хората. Месец по-късно открива, че може да чете мисли и знае какво ще се случи на следващия ден, а очите й от кафяви стават теменуженосини.
Вера Кочовска е близка с Ванга, двете разговарят дълго, когато Вера гостува на пророчицата.
Феноменът на Кочовска се проявява в предсказване на бъдещи събития, установяване на здравословни и битови проблеми, насочване на хората към даден лекар.
По време на сеанс феноменът фосфоресцира, а от устата й излизат невидими с просто око лечебни лъчи. Тя ги нарича "прана", а учените не са разгадали състава им. Проф. Йошио Мичи от Токио обаче ги е регистрирал с компютър. По време на пътешествие в астралите кръвното на Кочовска скача до уникалната стойност 360. От много години тя почти не спи - подремва около 2 часа на денонощие. След прекарания в края на 80-те инсулт наследницата на Ванга "обръща" посоките - ако имате болка в лявото слепоочие, Вера я "вижда" в дясното.
При гостуването си в Япония през 1999 година Кочовска е поканена в императорското семейство, където предсказва годежа на принц Хирохито. В Страната на изгряващото слънче българският феномен разгадава и къде се намира древната столица на владетелката Химико.
Реският професор Андрей Брюховецки, директор на Клиниката за възстановителна интервенционна неврология и терапия "Нейровит" в Москва, където се прилага лечение със стволови клетки, също изследва Кочовска.
В началото на април 2004 г. проф. Брюховецки документира уникалните способности на българката чрез магнитнорезонансни томографски снимки. Апаратурата запечатва светещо поле в областта на очите и отзад на тила. Светлината е силна, напомня ореола на светците. Структурата, която апаратът отчита, е извън тялото, но има същата плътност.
Автори на книги за Кочовска са журналистката Капка Георгиева, писателката Лиляна Серафимова, документален филм за нея снима Стилиян Иванов.
"Вера Кочовска е разгневеният ангел, наказан да помага на българите в момент, когато все повече българи не искат да бъдат българи", казва за нея Румен Леонидов.
Кочовска е носител на Почетен знак на президента, връчен й през 2006-а "за изключителните й постижения като народен лечител, за нейната благотворителност и за помощта, която оказва на нуждаещите се".
Ясновидката почина в дома си в Плевен на 11 февруари 2011 година.

Етикети:
 

По жаравата

Ивайло Аянски е роден на 27 май 1970 г. в Смолян.
В семейството му лечителските традиции се предават от осем поколения.
Като дете е част от детско-юношеския фолклорен ансамбъл "Родопа". Пътува по света с българската музика и танц. Интересът му към фолклорното наследство по нашите земи го отвежда в Пловдивския университет, където завършва етнология.
През 1991-ва се състои една от съдбовните срещу в живота на Ивайло - с феномена Евгения Давиташвили - Джуна, по-късно - с Виктор Востоков, с папа Йоан Павел Втори, пребиваването на Тян Шан - Небесната планина.
Под тепетата Аянски работи с лекар алопат и иглотерапевт, сътрудничи си с проф. Връбка Орбецова и други изследвачи на незримото.
Днес Ивайло Аянски живее в село Стоманово, което се намира между помашката махала Селча, християнското село Михалково и турското Грохотно. На тази "кръстопътна земя на послания", в Родопа планина, упражнява своето нестинарско призвание - да танцува, обзет от пророчески видения, върху жаравата, всяка година в деня на равноапостолите св. св. Константин и Елена - 3 юни по стар стил.
Родопският феномен е убеден, че не човекът избира нестинарството, а нестинарството - човека.

Изповедта на Ивайло Аянски почетете на http://more.info.bg

Нестинарски танц гледайте тук

Етикети:
 
Страница 1 от 4

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google

Банер