Феномени Учителя

balgari.bg

Учителя

Петър ДъновНа 11 юли 1864 г., Петровден, се ражда третото дете на отец Константин Дъновски от село Хадърча, Варненско - Петър.
Малкият Петър започва да учи в родното си село, по-късно учи в Нови пазар. Когато е на 6, семейството му се премества във Варна. Тук негови учители са личности като Сава Доброплодни и Петко Рачов Славейков. В морския град Дънов завършва пети клас в мъжка гимназия.
През есента на 1885 г. постъпва в Американското научно-богословско методистко училище в Свищов.
През юни 1887 г. получава диплома, която му позволява да проповядва.
По препоръка на двама от преподавателите си от Свищов младият Дънов става учител в с. Хотанца, но не се задържа дълго тук.
През лятото на 1888 г. заминава за Америка и се записва в семинарията "Дрю", Медисън, щат Ню Джърси. Тук негови преподаватели са видните духовници и учени от "Голямата петорка": Джеймс Стронг, Самуел Юфам, Джон Милей, д-р Крукс и д-р Бъц.
През 1892 г. Дънов получава диплома за завършване на пълния курс в семинарията "Дрю".
Тази диплома, заедно с пасторския му лиценз, както и фактът, че е официално регистриран член на методисткото църковно паство на град Медисън, където стажува, му дават възможност да постъпи в университета в Бостън.
В богатите библиотеки на аристократичния Бостън Дънов шлифора диаманта на аналитичния си ум.
Блаватска, Торо, Уитман, Емерсън, Бхагават Гита, Ведите, Упанишадите - тази духовна литература се "акумулира" в съзнанието му.
През 1894 г. Дънов се записва в Медицинския факултет към същия университет и завършва кратък курс по обща медицина.
Година по-късно се връща в България.
През 1896 г. е публикувана книгата му "Наука и възпитание". В нея са представени някои от принципите на бъдещото му учение.
Последните пет години преди настъпването на новия век са за Дънов време на духовно израстване.
В "Седем разговора с Духа", написани през 1900 г., той споделя как чувства духовната си мисия.
11 години - от 1901 до 1912 г. - Учителя обикаля България, изнася беседи и извършва френологични изследвания.
През 1904 г. се установява в София. Четири години по-късно започва публичното изнасяне и документирането на цикъла слова на Учителя, наречен "Неделни беседи". Всяка беседа продължава около час в неделната утрин. Тези беседи разкриват един нов свят пред духовния взор на слушателите. Достъпни, издържани в духа на богословската наука, беседите дават отговори на много от актуалните човешки проблеми. Последната неделна беседа Учителя изнася на 28 ноември 1944 г.
През юни 1917 г. Дънов се оказва неудобен на властта, защото е против участието на България в Първата световна война, и е интерниран във Варна.
След войната, през 1922 г., Дънов поставя началото на Школата на Всемирното Бяло братство в София.
През 1927 г. създава селището Изгрева край столицата (сега квартал "Изгрев"), построена е сграда, в чийто салон Учителя изнася почти всички свои беседи до края на земния си път.
Синтез на учението и метод за вътрешна работа представлява създадената от Петър Дънов Паневритмия. Тази "разумна обмяна със силите на живата природа", както я дефинира Учителя, е съвкупност от мисли, движения, мелодия, ритъм. Първото публикувано ръководство по Паневритмия излиза през 1938 г.
Всяко лято последователи на учението се събират при Седемте рилски езера. Началото на тази традиция е поставено през 1929 г.
Десет години по-късно - през военната 1939 г., по инициатива на Учителя и благодарение на негови ученици, България става единствената страна в Европа, спасила своите евреи.
В началото на 1944 г. Дънов отива да живее в село Мърчаево, до София. Изнася последните си беседи, издадени по-късно в поредицата "Заветът на Любовта".
През октомври 1944 г. се връща в София. Напуска ни на 27 декември 1944 г.
Духовното наследство на Учителя съхраняват повече от 3800 беседи, които осветляват всички области на живота. В беседите на Учителя Беинса Дуно грее вярата, че човешкото същество е изпратено на Земята с мисията непрестанно да издига ума и духа си, докато изплете здрава връзка между индивидуалното си съзнание и Божествената любов.

Книги за Петър Дънов:

  • Александър Георгиев. За родословието на Учителя Петър Дънов. София. 2005
  • Атанас Славов. Пътят и времето. София. 1998
  • Боян Боев. Учителя за образованието. "Сила и живот". Бургас. 1994
  • Вергилий Кръстев, съставител. Изгревът на Бялото братство пее и свири, учи и живее. София. 1993
  • Влад Пашов. Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов. 5 Ф. София. 1992
  • Георги Стойчев. Паневритмия. Мъдрост, философия, откровение. София. 1997
  • Димитър Грива. Страници из духовната биография на българите. София. 1994
  • Димитър Калев, съставител. Учителя във Варна. София. 1999
  • Илиян Стратев. Учителя Петър Дънов и божественото учение. "Роял 77". Варна. 1993
  • Константин Златев. Личността и учението на Петър Дънов. "Верен". София. 1994
  • Константин Златев. Откровения по духовния път. "Хрикер". София. 2004
  • Стефка Стефанова. Гледна точка. Размисли по Законите на живота от Учителя Петър Дънов. "Хелиопол". София. 1994

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google