Феномени "Има слънце за всекиго"

balgari.bg

"Има слънце за всекиго"

Ванга

Вангелия Гущерова (известна като Баба Ванга) е родена на 31 януари 1911 година в Струмица, Югославия, в семейството на земеделец.
Дошла на тоя свят два месеца по-рано, близките й не били сигурни, че ще оживее. Сложили бебето, увито във волско шкембе и непрана вълна, близо до печката.
Едва през март момиченцето изплакало. На другия ден бабата излязла на улицата и помолила първата срещната жена да каже едно име за момиче. Не харесала избора на съгражданката си - Андромаха, затова попитала и втора жена.
Така бебето получило името Вангелия - носителка на блага вест.
Вангелия е едва тригодишна, когато майка й умира при раждане.
Година по-късно - през 1915-а, баща й е мобилизиран. Ванга остава при съседка на семейството - туркинята Асаница.
Когато Панде Сурчев се връща след войната, заживяват двамата с дъщеря си, вече 7-годишна, в старата си къща.
Вангелия е буйно, общително дете. Разказва на другарчетата си измислени истории, играе с тях на доктор, като ги "лекува" с треви и билки.
Решил, че не може да се справи сам и с детето, и с домакинството, баща й се оженва отново.
Втората майка на Вангелия - Танка Георгиева, е една от най-красивите моми на Струмица. Косите й са толкова дълги, че ги заплита, качена на стол, свидетелстват съвременници.
Настават щастливи и богати дни за семейството.
Новата власт обаче не може да преглътне бунтовната биография на Панде Сурчев.
Арестуват го и отнемат земята му, не му оставят избор, освен да стане ратай, за да изхранва съпругата и двете си деца - Вангелия и брат й, сина на Танка Георгиева - Васил.
През 1923 година семейството се мести в Ново село при брата на Панде - Костадин.
Вангелия ходи всеки ден до кошарите извън селото, за да донася с гюмове мляко.
Един летен ден, когато се връща към селото с две свои братовчедки, внезапно се извива буря. Небето притъмняло, задухва вятър, който изтръгва младите дръвчета от корен. Прашен стълб се издига до небето. Бурята отнася Вангелия в местността Търнака, на близо два километра от пътя. Намират момичето затрупано с пръст, камъни и клони, уплашено, с напрашени очи, които не може да отвори.
Никакви мехлеми и билки, светени и баяни води не помагат да се облекчи болката в очите на 12-годишната Вангелия. До вечерта очите й се пълнят с кръв, по-късно заедно с ирисите побеляват.
Семейството се връща в Струмица.
Лекарите казват, че трябва да се направи спешна операция, за да се спасят очите на момичето от напредващото възпаление.
Оперират Вангелия в Скопие. И двете интервенции са неуспешни.
След третата операция - в белградска клиника, момичето се връща в Струмица със съвсем слабо зрение.
Много скоро тя ослепява напълно.
През 1925 г. изпращат 15-годишната Вангелия в дома за слепи в Земун.
Тук тя изучава брайловото писмо, свири на пиано по слух, посещава практически занятия, в които момичетата се обучават да плетат, да готвят, да чистят.
Осемнадесетгодишна, Вангелия се връща в Струмица, за да помага в домакинството. Семейството се е увеличило, а след раждането на четвъртото си дете втората й майка е починала.
В дома за слепи Вангелия оставя първата си любов. Прибира се при баща си, за да се грижи за дома и за децата - 6-годишния Васил, 4-годишния Томе и 2-годишната Любка.
Дълги години Вангелия и малката й сестричка живеят сами - братята и баща им са принудени да станат ратаи по чужди села.
Сляпата девойка плете на жените от махалата, тъче, научава сестра си да шие, поддържа дома им чист и спретнат въпреки беднотията.
Момите обичат да се събират в дома на Вангелия - тя често ги изненадва, като предсказва по техните гергьовденски нишани и отгатва сънища, които не са й разказвали.
Веднъж от стадото, което пасе баща й, се изгубва овца. Панде се прибира вкъщи ядосан и уплашен да не изгуби работата и препитанието си, а дъщеря му му казва: "Не се ядосвай, овцата ти е у Атанас от село Моноснитово." Бащата се изумява - не познава човек с такова име, не би могла да го познава и Вангелия!
Винаги при такива "пророчески" изявления Ванга казва, че ги е сънувала - това обяснение дава на всички, които я питат откъде знае едно или друго нещо.
През 1939 година Ванга се разболява тежко от плеврит и близо осем месеца се намира между живота и смъртта. Никой не вярва, че ще се изправи на крака. Един ден обаче тя става от леглото, грабва метлата и казва на сестра си: "Трябва да изметем навсякъде, защото скоро тук ще започнат да идват много хора."
Така и става - през тежките години на войната много хора търсят Ванга, за да "видят" през призмата на нейната дарба истината за своите близки по фронтовете. Славата на пророчицата бързо се разпространява.
На 8 ноември 1940 година бащата на Ванга - Панде, умира на 54-годишна възраст. Погребват го безплатно в католическите гробища.
Само силният характер на Ванга и надеждата, която вдъхва на сираците, помагат на децата да оцелеят в тези трудни и бедни години.
Един ден през 1942 година в дома им идват войници от 14-и интендантски полк. Между тях е и 23-годишният Димитър Гущеров от село Крънджилица, Петричко.
Братът на Димитър - търговец на свине - е убит. Оставил е болна жена и три деца. Младият Димитър Гущеров е много разтревожен и иска да се посъветва с Ванга.
Изведнъж тя се показва на прага и го вика по име. Казва му: "Знам за какво си дошъл. Искаш да ти кажа кои са убийците на брат ти, може и да ти кажа след време, но ти трябва да ми обещаеш, че няма да отмъщаваш, защото не е нужно. Ще бъдеш жив и ще си свидетел на техния край."
На 20 април Ванга казва на сестра си, че този младеж я иска за жена и скоро двете ще отидат да живеят в Петрич.
На 22 април писана каручка спира пред Вангиния дом. Димитър Гущеров е напълнил каручката със сено, а отгоре е преметнал шарени черги, за да пътуват сестрите удобно.
Същата вечер Ванга влиза в бъдещия си дом на петричката улица "Опълченска" № 10.
На 10 май 1942 година Ванга и Димитър се венчават.
Сляпата ясновидка не се огъва пред новите предизвикателства - многобройно семейство, зли съседи, разочарована свекърва. Превръща бедняшката къщурка в уютен дом, където години наред приема хората, потърсили съвета й.
През 1944 г. Ванга губи брат си Васил, инквизиран и застрелян от германците. През 1962-ра след дълго боледуване я напуска и съпругът й, едва 42-годишен.
Но още на другия ден тя става и излиза при хората, които са дошли да осветли с мъдростта си живота им.
През 1967-а българската държава най-сетне "признава" Ванга. Назначават й служители, създават общинска служба, която да записва желаещите да получат пророческа консултация.
Ванга напуска земния живот на 11 август 1996 г. Хиляди я изпращат в последния й път.
Над 7000 са записаните Вангини "случаи", които поразяват с точността си. Учените изчисляват надеждността на нейните пророчества на 80 процента, но тази цифра е условна, защото част от предсказанията й са кодирани, а и самата тя признава, че не може да каже на хората всичко, което "вижда".
"Когато след голямата буря ослепях, денонощно плачех и молех Бога да не ме оставя така безпомощна и в тежест на бедното ни семейство. И той чу молбите ми. Даде ми други очи, с които да оглеждам целия и видим, и невидим свят, и стана така, че аз, която имах най-голяма нужда от помощ, започнах да помагам на всички страдащи."
Така тълкува смисъла на житейския си път пророчицата на народа, предрекла на българите духовно водачество.
Храмът "Света Петка Българска", който жрицата построява през 1994 година на Рупите, привлича хиляди поклонници. От 5 май 2008 година е отворен за посетители и домът на Ванга, превърнат в музей - както пророчицата иска в завещанието си.

Книги за Ванга:

  • Валентин Сидоров. Людмила и Ванга. "Репортер". София. 1995
  • Величка Ангелова. Пророчицата Ванга. Единствената връзка между небето и земята. "Дими 99". София. 2006
  • Величко Добриянов. Феноменът Ванга. Университетство издателство. София. 1995
  • Галина Полянская. Ванга. От мъртвите за живите. "Кота". Стара Загора. 2006
  • Димитър Филипов. Леля Ванга - святост и мъдрост. "М-8-М". София. 1998
  • Жени Костадинова. Пророчествата на Ванга. "Труд". София. 1997
  • Жени Костадинова. Пророчествата на Ванга за човешките съдби. "Труд". София. 1999
  • Иван Петков. Срещи с Ванга. "Везни". Михайловград. 1993
  • Капка Георгиева. Ванга от рода на прокълнатите. "Бумеранг". София. 2003
  • Красимира Стоянова. Ванга и последното време. ИК "Нике". София. 2004
  • Красимира Стоянова. Истината за Ванга. "Български писател". София. 1996
  • Красимира Стоянова. Истинската книга за Ванга."Петекс". София. 1992
  • Людмила Ким. Кажи ми, Ванга! "5Ф". София. 1992
  • Павел Павлов. Ванга, каквато я видях. ИК "Марица". Пловдив. 2003
  • Първолета Петкова. Шифърът на Ванга. "Ню медия груп". София. 2006
  • Федя Яков. Послания от звездите. "ЕврикаАВИ". София. 1992
  • Борислав Крачунов. Истинското лице на Ванга. "Вечен живот". София. 2009

От http://bg.wikipedia.org

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google