Феномени Изпреварил вековете

balgari.bg

Изпреварил вековете

Поп Богомил е религиозен мислител, живял по времето на цар Петър (927-969). Принадлежал е към съсловието на низшето духовенство и вероятно е познавал павликянските книги.
Споменат е в редица средновековни исторически източници, сред които "Беседа против богомилите" на Презвитер Козма, Борилов синодик, "Послание на константинополския патриарх Теофилакт до цар Петър", "Догматично всеоръжие" на Евтимий Зигавин, "Алексиада" на Анна Комнина, "Житие на Теодосий Търновски" на константинополския патриарх Калист и др.
За учението му - богомилството, узнаваме от "Йоановото евангелие", "Книга за двете начала", "Катарски требник", "Видение Исаево" и др.
Изследователи на философията на богомилите са акад. Димитър Ангелов, проф. Петър Мутафчиев, проф. Иван Божилов, проф. Димитър Оболенски, проф. Боян Примов, проф. Йордан Иванов, проф. Георги Бакалов и др.
За разпрстранението на тази ерес учените съдят по данни от Посланието на константинополския патриарт Теофилакт (933-956) до българския цар Петър. То е отговор на писмата, които българският владетел изпраща до патриарха с молба да получи наставления за борбата срещу "новопоявилата се ерес".
От Посланието на Теофилакт до цар Петър става ясно, че това движение е възникнало преди появата на поп Богомил. Някои изследователи дори свързват неговото начало с най-малкия Симеонов син - Боян.
Вероятно поп Богомил доразвива богомилското учение, като го превръща в цялостна религиозно-социална система, организира своите последователи в общини и е най-ревностният разпространител на ереста.
В изследването си "Богомилските книги и легенди" Йордан Иванов нарича поп Богомил "твърде буден ум, който се издига над своята среда, завладява я със своя дух и повежда по нови пътища ".
В основата на учението на Поп Богомил е дуализмът, схващането, че светът е творение на две стихии - стихията на доброто и стихията на злото. Във философската си система той добавил "рядкото по онова време хуманно гледище за социалното положение на човека", твърди проф. Иванов, и то "не като просто благопожелание, а във вид на протест против социалните неправди".
Богомилите били строги аскети и осъждали богатството, поклонението на Кръста, светите мощи и светиите, отхвърляли обредите в църквата. От тайнствата признавали само кръщението, което извършвали не с вода, а чрез възлагане върху кръщавания на ръце.
Според учението им Сатанаил бил първороден син на Бог Отец. Той възстанал против Бог заедно с подчинените му духове. Изгонен от небето, Сатанаил сътворил ново небе и земя, както и тялото на първия човек Адам. Но тъй като сам не можел да оживи човека, обърнал се към Бог с молба да му изпрати божествено дихание и да му обещае господство над духовната природа на човека. Бог изпълнил молбата на Сина и оживил човека, но Сатанаил пожелал да подчини на себе си и душата на човека, като прелъстил чрез змията Ева. Потомците на Сатанаил взели превес на потомството на Адам и Сатанаил успял да подчини човешкия род. Хората забравили за своето предназначение и считали самия Сатанаил за върховен Бог.
За да освободи човека от властта на Сатанаил, Отец произвел от Себе си втори син - Бог Слово Исус Христос. Христос заключил Сатанаил в окови, Той го лишил от божествено достойнство (което се заключавало в окончанието "ил") и Сатанаил станал Сатана. За да завърши делото на Христос, Бог Отец произвел от себе си втора сила - Светия дух.
Според богомилите всичко ше бъде възвърнато в първоначалното състояние и това ще е последен акт на световната история.
Надскочилото времето си учение излиза извън границите на България и се разпространява из цяла Европа.

Източници: http://bg.wikipedia.org

Още - на www.pravoslavieto.com

На снимката: "Поп Богомил", 1968-а, Дечко Узунов

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google