Феномени

balgari.bg

Роман, написан с багри

Феноменът Стефка Балджиева е родена на 18 септември 1957 г. в София.
От дете мечтае да се посвети на четката, но по настояване на родителите си се записва да учи в Техническия университет. Завършва "Технология на металите" и започва работа в научен институт. Специализира електронна микроскопия. "Картините", които уникалният за онова време електронен микроскоп рисува пред погледа на Стефка, имат магическо въздействие върху нея, тя се влюбва в професията си, макар в заниманията й да няма нищо поетично, тъй като те са свързани с изучаване на причините за разрушаване на металите, ползвани в енергетиката. За няколко години Балджиева изкачва стълбицата на всички научни степени в перспективната област на атомната физика.
През август 1985-а, на връщане от Варна, където е провеждала металография на енергосъоръжение, преживява автомобилна катастрофа. Дълго време лежи неподвижна, но не спира да вярва, че ще си върне живота. Обещава си да осъществи детската си мечта, когато проходи, и наистина се връща към работата и семейните си задължения.
Оттогава Стефка Балджиева заживява с усещането, че й е даден втори живот, а близо две години рисуването е неизменен сюжет в сънищата й.
Когато един ден спонтанно решава да си купи бои и четки, в книжарницата й казват, че не разполагат с четки, няма и платна. Първата си картина с пръсти Стефка рисува върху капак от картонена кутия за обувки. Скоро сама си подготвя платна и нанася боите върху тях все така без помощта на четката.
Художничката споделя, че когато застане пред платното, не знае какво ще излезе изпод ръцете й. Обикновено пресъздава митични образи. Често от платната й "наднича" вселенското око, което следи човешките дела тук, на Земята.
През юни 1990 г. художничката предоставя 83 свои творби на Младежки дом "Лиляна Димитрова". Това е и първата й самостоятелна изложба. Публиката веднага оценява неповторимото енергийно въздействие на платната.
Оттогава до днес Балджиева е нарисувала около 5000 картини, има 22 самостоятелни експозиции.
Не учи живопис, не се консултира с художници, сама създава техники на рисуване. В творчеството й се появява пейзажът, човешкото тяло, цветята.
Нейни почитатели, които притежават платна на Балджиева, твърдят, че всеки ден откриват нещо ново в творбите.
Картини на Стефка Балджиева се намират в частни колекции в Русия, Англия, Канада, Израел, САЩ, Гърция, Венецуела, Германия, Македония, Полша и др.
Художничката е носителка на Златна значка на Сдружение "Мати Болгария" (1992), статуетка "Златен феномен" за нетрадиционно творчество от Асоциация "Феномени" - три години по-късно, през 1999 г. получава златен медал и диплом от международен форум в Дубай.
През 2009 г. Балджиева открива своя галерия, тук провежда и обучения по авторската си методика за рисуване на подсъзнателно ниво. Създател е на Школа по нетрадиционна живопис и арттерапия, в която предлага терапия срещу стрес.

Още за художничката - на http://baldjieva-art.com

 

"Човекът е Бог в развитие"

altВаклуш Толев е роден на 7 януари 1923 г. в село Поповица, Пловдивска област.
Учи право в Юридическия факултет на Софийския университет. Изключен е през 1946 г. по политически причини. Дълги години от живота му минават по лагери и затвори.
Зад решетките Ваклуш Толев не спира да се образова - учи немски, френски, английски език, пише стихове и философски есета.
След като завършва богословие в Духовната академия в София, Ваклуш Толев работи като библиотекар в Пловдивската митрополия. Негово дело е организацията на първата у нас изложба икони.
През 1991 г. е поканен да чете лекции по История на религиите в Пловдивския и Софийския университет. Изнася слова в научни и културни центрове в цялата страна.
По негова идея е създадено Сдружение "Общество "Път на мъдростта", което работи за разгръщане на духовния потенциал на нацията и изучава водещите принципи в духовно-културната еволюция на човечеството.
Ваклуш Толев е автор на трилогията "История и теория на религиите" и книгата "Седемте лъча на еволюцията", създава списание "Нур" и алманаха "Послания на планетния логос", част от стиховете му са събрани в книгата "Разпилени бисери".
Ваклуш Толев е автор на идеята да се утвърди Ден и изгради Дом-светилище на тринайсет безсмъртни българи. Негово е предложението да се включи в Хартата за правата на човека и клауза за правата на душата, като се премахне прилагането на анатема от религиозните институции и понятието "враг" в социално-гражданските отношения.
Философската доктрина на Толев е смес от християнски ценности и източна мъдрост, в схващанията си той е повлиян от учението на Петър Дънов.
Идеите на Ваклуш Толев представляват огромен принос към визията за присъствието на човечеството в третото хилядолетие.
Неговата оригинална концепция, наречена Доктрината за йерархия на духовните вълни, е уникална в световен мащаб.
Ваклуш Толев почина на 27 ноември 2013-а.

От www.vaklush.org

Интервю с учителя помества вестник "Новинар"

Етикети:
 

Света отшелница закриля славяните

altСвета Параскева Епиватска, наричана по нашите земи Петка Българска, живяла през втората половина на Х в. в Тракия. Родена е в Епиват, близо до град Каликратия, родителите й били уважавани хора. По-големият й брат Методий, който също поел пътя на монашеството, бил ръкоположен за митрополит и след смъртта си също бил канонизиран като светец.
Според житията още десетгодишна света Петка чула в храма гласа на Христос и решила да се посвети на вярата. Девойката носела скромни дрехи и раздавала имуществото си на бедните.
След смъртта на родителите си Параскева напуснала дома си и обходила светините на Константинопол, като пет години прекарала в пост край усамотения храм "Покров Богородичен" в Ираклия. След това посетила Ерусалим и Божигроб, установила се в Йорданската пустиня и дълги години живяла тук. После се завърнала в Епиват и се заселила при храма "Свети Апостоли", където две години по-късно починала. Състрадателни граждани погребали монахинята вън от градските стени като чужденка.
Според легендата дълги години гробът на светицата бил забравен. Когато наблизо бил погребан някакъв моряк, двама местни християни имали видение, в което света Петка била заобиколена от Христови воини и молела да извадят мощите й. Те били пренесени в църквата "Свети Апостоли" в Каликратия и извършили тук многобройни чудеса.
След победата при Клокотница на 9 март 1230 г. цар Иван Асен II изискал мощите на светицата от Латинската империя. Нетленното й тяло било пренесено тържествено в столицата Търново, било написано и житие за нея. Връх в увековечаването на света Петка Търновска е създаденото от патриарх Евтимий житие - новаторска, и вълнуваща творба, станала известна и отвъд границите на България.

За отношението към света Петка като закрилница на нашия народ може да се съди и от споменаването й в държавни и международни актове. В договора с Венеция например цар Иван Александър се заклева и в името на Бога, света Богородица, в кръста и в светата Параскева Търновска. Мощите на закрилницата на Търново били отнесени във Видин през 1395 г. - измолил ги Константин II Асен, син на Иван Срацимир. Във Видин мощите останали до 1397 г., когато султан Баязид ги подарил на сръбския княз Стефан Лазаревич. В Белград мощите на светицата били до 1521 г., след което били пренесени в Истанбул. През 1641 г. Цариградската патриаршия изпратила светите мощи по молба на молдовския княз Василий Лупу, родом от с. Арнауткьой (дн. село Пороище, край Разград), в столицата му Яш. На 27 декември 1888 г. мощите са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където са и днес.

Света Петка Търновска е най-популярната българска светица не само през XIII-XIV в., но и през следващите векове. Посветени са й десетки манастири и църкви из цяло Българско, а също и в Сърбия, Молдова, Влашко и Русия. На тази светица е наименована и църквата в Рупите, издигната от пророчицата Ванга.
За голямата почит към света Параскева съществено значение има и нейното име, което на гръцки означава "петък" - деня на кръстната смърт на Спасителя. Света Петка често е изобразявана на икони и стенописи редом със света Неделя в царски одежди - символ на възкресението в неделния ден.
Паметта й се чества на 14 октомври.

Източник: http://bg.wikipedia.org

Още за светицата - на www.pravoslavieto.com

Гледайте видео тук

 

Дух и тяло в съвършено единство

altВеселин Лучански е роден на 27 март 1941 г. в Севлиево. Завършил е ВИФ със специалност "Кинезитерапия".
Интересът му към йога се появява още когато е дете. Занимава се с различни спортове, които усувършенстват тялото и духа. През лятото на 1953 г., на пионерски лагер в Копривщица, Лучански демонстрира йога-упражнения в програма, подготвена от неговия отряд.
Като студент Веселин се запознава с Иванка Борисова, която му дава да прочете части от книгата "Йога" на Свами Вишну Девананда. По този начин Лучански усъвършенства своята практика. През пролетта на 1962 г., когато индийският йога Жое Клемандоре посещава България, Лучански демонстрира изпълнения на йога-асани по време на срещата с Клемандоре в редакцията на вестник "Здравен фронт". Изпълненията на Лучански правят изключително впечатление на известния индийски йога.
Година по-късно Лучански започва да разработва йога като приложение в лечебната практика и в спорта, като подготвя дипломната си работа, научен ръководител на която е доц. Петър Богданов, преподавател по биомеханика във ВИФ и автор на първата българска книга по карате.
Защитата на дипломната му работа на тема "Упражнения на йогите и лечебната физкултура" през 1965 г. предизвиква голям интерес сред преподавателите и студентите от ВИФ. Работата влючва оригинални изследвания, напр. 14-дневно гладуване, което доказва, че по време на гладуване физиологичните показатели се подобряват, повишава се хемоглобинът, понижава се холестеролът.
През 1965-а Лучански започва работа като завеждащ кабинета по ЛФК в Балнеолечебницата в Кюстендил. През периода 1965-70 г., заедно със своите колеги - 10-има рехабилитатори, разработва комплекси от упражнения на йогите за лечение на основните заболявания, за които е профилиран центърът: сърдечносъдови заболявания, неврози, астматични заболявания и бронхити, заболявания на опорно-двигателния апарат, дископатии, заболявания на периферната нервна система. Комплексите от упражнения са приложени при повече от 10 хиляди пациенти, като резултатите им се регистрират в дневника на курортната поликлиника.
През 1988 г. Веселин Лучански е командирован в Индия за изучаване на йога. В древната страна българинът преминава двумесечен курс на обучение по йога в школата на Кайвалиадхама и получава диплома, след което в продължение на един месец има възможност да посети други йогийски ашрами и места, свързани с йога.
През 1990 г. е регистрирана Българската федерация по йога, на която Лучански става генерален секретар.
Веселин схваща йога като древна научна система, която дава възможности за практическо и лечебно въздействие.
В момента българският йога е преподавател по древното изкуство в Торонто. Той е и единственият човек от Балканите, признат за махатма в родината на йога - Индия.

Още - на www.blitz.bg

Видео гледайте тук

Етикети:
 

Тя разчита космически послания

altМариана Везнева е архитект по образование. Специалист е по паметниците на културата.
Везнева е сред българските феномени, владеещи контактьорство и прогностика. Член е на методичния съвет на Международната академия по информатизация към ООН, на Националното дружество по психотроника и на Съюза на екстрасенсите. Лауреат е на наградата "Златен феномен".
За себе си казва, че от дете я вълнува тайнственото, свръхестественото. смята, че е наследила дарбата, тъй като много нейни родственици са с ясновидски или лечителски способности, предсказват бъдещето или владеят телепатията.
През 1981 г. Мариана Везнева сънува образите на двама мъже и една жена, облечени в бяло. Нарича ги Учителите. Учителите "преподават" на Везнева в сънищата й теософско познание.
Духовните знания Везнева овладява на универсалния космически език на символите и алегориите. Учителите оставят на Мариана Ключа на Шамбала - символичен знак за разкриване на Тайните истини, тълкуване на Послания с алегории и символи, получаване на Откровения.
Мариана Везнева е известна по цял свят с изследванията си на житните кръгове.
Българският феномен смята, че техните послания са адресирани до цялото човечество и се отнасят до появата на Шестата раса с отворено Трето око, която поява ще е съпроводена от природни бедствия и космически катаклизми.
Везнева е автор на поредиците "Тайната школа" и "Тайното слово", както и на самостоятелните изследвания "В очакване на Апокалипсиса" и "Зодиакът".

Източник: www.vezneva-pictograms.com

Още за феномена Мариана Везнева - на usuri-bg.net
 

Етикети:
 
Страница 3 от 4

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google