Герой на деня

balgari.bg

Върхове

"Казвам се Атанас Скатов, 35 години по лична карта, 17 години по тяло, 323 години по душа, 745 години по дух, 6 години по хитрост", описва себе си в своя сайт първият веган и 13-и поред българин, изкачил Еверест.
Роден е в Сливен. Завършва пловдивския Аграрен университет. Следва докторат в Хумболтовия университет в Берлин по растителна защита. Темата му е растителна защита с биологични средства.
Работи като научен сътрудник у нас и в Германия, университетски преподавател е в София, трупа опит като  мениджър в частния сектор на България и Германия.
През 2011 г. се връща в родния Сливен. Година по-рано е почувствал необходимост да премина по най-дългия пешеходен планински маршрут у нас - Ком до Емине. Преди това не е спортувал.
После обаче се заема с усилени тренировки сред природата - ходене, бягане, катерене, планинско колоездене. Посвещава време на плуването и йогата, дори на танците.
През 2012 г. заема първо място на 24-часов маратон по планинско колоездене и трето - за купа "Мургаш". За периода 2010-2012-а три пъти минава трасето Ком-Емине, участва в състезания като 100 км планинско ходене за 24 часа, скоростно изкачване на 7-те първенци на България и др.
През 2013 г. се качва на най-високите върхове в Африка, Европа и Южна Америка, стига до 6900 м на връх Ленин в Памир.
От 2006 г. Атанас Скатов не яде месо, от 2009-а - и риба, храни се само с храна от растителен произход.
30 г. след Христо Проданов Атанас Скатов изкачи най-високия връх на планетата - Еверест. Датата е 24 май 2014-а, в 5.45 ч. непалско време.
Младият мъж си е поставил за цел да стъпи на планинските първенци на 7-те континента.

Интервю със Скатов помества "Новинар"
Етикети:
 

Розов бизнес

Бизнесменът Александър Драганов е номиниран за световната награда "Бизнес за мир", която ще бъде връчена на 15 май в Осло.
Драганов е роден на 5 май 1946-а във варненското село Николаевка. Завършва международни икономически отношения в УНСС.
Занимава се с биоземеделие и отглеждане на рози. Разсадното му стопанство е в село Турия, до Павел баня.
През 2007 г. участва в търг за розов разсад, който да се засади в Афганистан по инициатива на ООН. Идеята е местните жители да започнат да отглеждат рози вместо опиум.
В момента върху 560 дка в Афганистан растат български маслодайни рози.
Навремето Драганов среща ожесточена съпротива от страна на българския парламент. Много депутати са против износа на български розов посадъчен материал, който е национално богатство.
Александър Драганов лично отива до Афганистан, а след това праща там своя агроном Димитър Начев.
В момента българските рози в Афганистан раждат по 900 пъпки на корен. У нас същият сорт дава 400 цвята. Причината е, че там почвата е изключително богата от наносите на близката река. Селяните, които ги отглеждат, се издържат от насажденията, без които биха се занимавали с опиум.

Видео гледайте на http://btvnews.bg
Етикети:
 

В най-дълбокото

Спелеологът Теодор Кисимов достигна 2145 метра в най-дълбоката пещера в света - Крубер-Вороня в Абхазия. Русенецът е първият наш пещерняк, достигнал най-"ниската" точка на света. Кисимов прекара под земята 12 денонощия.
Едномесечната експедиция продължава от 27 юли до 27 август и в нея се включват 42-ма спелеолози от 7 държави, сред тях - трима българи. Осевн Теодор Кисимов в Крубер-Вороня изследват и Константин Стоилов от София и Пламен Спилков от Хасково.
Теодор и Константин вече имат опит в най-дълбоката пещера. През 2005 г. те участват в първия роден екип, изпратен от Българската федерация по спелеология за проучване на "сърцето на земята". Достигат тогавашното дъно - 2080 м, което е най-значимото спортно постижение на българската спелеология.
Според Теодор Кисимов такава експедиция прилича много на тези, които са във високите планини като Хималаите - с подземни лагери и пренасяне на огромно количество багаж.
Членовете на екипа носят тежка водолазна екипировка, защото някои галерии на пещерата са пълни с вода и тогава спелеологът се превръща в поздемен водолаз.
"Бил съм и 26 дена под земя, така че този опит ми помогна. Температурата горе е около два градуса, а надолу стига до четири-пет градуса", обяснява Кисимов. Спелеолозите ни се спускат и в още една пещера по време на това свое пътуване в Абхазия.
Сред целите на експедицията е било улавянето на определен вид риба в последния сифон (галерия, запълнена с вода) на Кубер-Вороня.

Етикети:
 

Един мъж и пет върха

Европейският вицешампион по ориентиране за 2012 г. Кирил Николов - Дизела, покори петте най-високи върха на пет български планини за 22 часа и 40 минути.
Кирил изкачи Ботев, Вихрен, Мусала, Руен и Черни връх, стартирайки в 19.30 ч. на 14 август от Калофер.
През нощта състезателят вървя от хижа Вихрен към едноименния първенец на Пирин. Призори продължи от местността Трите буки край Кюстендил към Руен. След Осоговската планина маршрутът му го отведе към Боровец, откъдето започна походът му към най-високия връх на Балканите - Мусала.
По обяд на 15 август Кирил Николов се придвижи към Драгалевци, откъдето атакува Черни връх.
Над 20 души екип придружаваше катерача. Разстоянието между планините Николов измина с автомобил. за по-малко от денонощие той извървя 100 км със 7000 м денивелация.
Инициативата "Пет върха" Кирил определя като предизвикателство към самия него и вдъхновение за всички, които обичат планината.

Кирил Николов - Дизела, е най-добрият ни състезател по спортно ориентиране. Роден е през 1982 г. в Русе. Като малък тренира различни видове спорт, но през 1998 г. започва усилено да се занимава с ориентиране. На следващата година вече е национален състезател, а година по-късно се пробва в международно състезание по ориентиране за юноши.
На 21 години е, когато взема участие в международно състезание по ориентиране в Швейцария и постига много добър резултат - 12-и на спринта и 15-и на дългата дистанция.
В международна надпревара през 2004 г. Кирил финишира 5-и в бягането, само на секунди след първите тимове. Утвърждава се сред най-добрите с невероятното си бягане в Tiomila’2005, когато е само на 2 секунди от водещия тим и третото му място е успех за България.
Сред постиженията му са двете шести места от Световното първенство по ориентиране в Унгария през 2009 г. и от Европейското през 2010-а, шести е и на Световното по ориентиране през 2012 г. Печели най-големите щафети по ориентиране в света - Юкола и 10 Мила (2010 и 2012), три пъти побеждава в екстремното комплексно състезание XCo Adventure Cup - през 2010, 2011 и 2012 г. Шест пъти е национален първенец.
Кирил е пробягал вече над 50 хиляди километра.
Състезавал се е за варненския клуб "Бегун" и за финландския "Калеван Расти". Тренировките си провежда в България и Швеция.�

Етикети:
 

Парите защитени от изобретението на българин

Проф. Валери Маринов, преподавател в университета на Северна Дакота, е ръководител на екипа, който създава т. нар. "умна хартия". Технологията позволява вграждането на чип в банкноти и документи, като така се ограничава възможността за фалшифициране.
Откритието предизвиква интереса на корпорации и държавни институции от петте континента.
Преди няколко години Вал Маринов, както е известен сред колегите си, прочел, че ЕЦБ и Японската централна банка обмислят вграждане на чипове в банкнотите. Това го е заинтригувало, защото макар и на пръв поглед тривиален, проблемът не е никак прост.
"А не е прост, защото банкнотите се печатат на хартия, която е с дебелина от порядъка на стотина микрометра, което е сравнимо с дебелината на човешкия косъм, а чиповете са обикновено доста по-дебели. Когато погледнах по-навътре в проблема, разбрах, че всъщност има нужда от нова технология", разказва ученият.
Разработената от екипа му технология се нарича радиочестотна идентификация и не е нова, от над 20 години е, но се използва основно за производство на т. нар. "умни" етикети, които да заменят баркода, като осигурят не само много повече закодирана информация, но и нейното дистанционно "прочитане".
Екипът на проф. Маринов открил начин да се пакетират чиповете, като ги изтънили до 20 микрометра с енергията на лазера, пет пъти по-тънко от човешкия косъм.
Чиповете се правят от силиций, който е много крехък материал, но когато се изтъни до дебелина, пет пъти по-малка от човешкия косъм, става гъвкав и тогава може да бъде вграден в банкнота, без да се поврежда при сгъването й.
Вал Маринов е специалист по електронни технологии, завършил е Русенския технически университет и е защитил докторска степен в ТУ - София. От 1997 г. работи в чужбина. Преподавал евъв филиала на Техническия университет в Пловдив, работил е в университети в Кипър, Великобритания и Южна Корея.
Живее в САЩ. Част от екипа му е и друг българин - Юрий Атанасов.


Още - в http://marica.bg
 
Страница 1 от 24

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google