Герой на деня

balgari.bg

С габровски корен и латиноамерикански чар

Дилма Русеф е родена на 14 декември 1947 г. в Белу Оризонти.
Нейният баща - Петър Русев, е от Габрово. Като активен член на БКП през 20-те години на двайсетовек е принуден да емигрира от България. През 1929 г. е във Франция, през 30-те пристига в Бразилия. Живее известно време в Буенос Айрес, в Аржентина, после се установява в Бразилия, където постига успехи като юрист и строителен предприемач.
Жени се за Дилма Жане Силва, имат три деца - Дилма, Игор (юрист) и Жана (1951-1977). В България Дилма Русеф има заварен брат - инженер Любен Русев (починал в София през 2007 г.), с когото никога не се е срещала.
Дилма се присъединява към Младежката организация на Социалистическата партия през 1967 г. Участва в нелегалната съпротива срещу военната диктатура. Заедно с втория си съпруг Карлуш Араужо основава групата "Палмарес", научава се да си служи с оръжие и експлозиви. През 1969 г. ръководи обир на бижута за 2.5 млн. долара от дома на бивш губернатор. Арестувана е през 1970 г. и е осъдена от военен съд. Освободена е от затвора в края на 1972 г.
По-късно Дилма Русеф се отказва от радикалните методи на политическа борба. През 1977-а завършва икономика във Федералния университет на Рио Гранде до Сул.
В края на 80-те години работи в кметството на град Порту Алегри, а през 90-те оглавява недържавния Фонд по икономика и статистика и работи в Министерството на енергетиката на щата Рио Гранде до Сул. Член е на Демократическата работническа партия, а в края на 90-те години преминава в Партията на работниците.
В периода 2003-2005 г. Дилма Русеф е министър на мините и енергетиката на Бразилия. От 21 юни 2005 г. е началник на канцеларията на бразилския президент Луис Инасиу Лула да Силва.
На 30 октомври 2010-а Дилма бе избрана за президент на Бразилия и е първата жена начело на огромната страна.

Източник: http://bg.wikipedia.org

Как родното място на баща й се готви да я посрещне у нас вижте тук
 

Кардиохирург с европейско признание

В рамките на Втория международен медицински конгрес на Югоизточноевропейския медицински форум - Несебър, за пръв път беше връчена наградата "Лекар на Югоизточна Европа". Неин носител стана видният ни кардиолог проф. д-р Генчо Начев.
Проф. Начев е роден на 9 ноември 1951 г. Професията на лекаря "наследява" от баща си. През 1975 г. завършва Медицинска академия в София. Кариерата си започва като ординатор в Хирургичното отделение на Окръжна болница - Стара Загора, след което работи във Военна болница - Пловдив, и в Клиниката по сърдечносъдова хирургия в столичната Медицинска академия. През 1978 г. става асистент в Медицинска академия с конкурс, по-късно пак тук защитава званието "професор".
През 2002 г. д-р Начев създава Клиниката по кардиохирургия в Пловдив, където и днес е методически консултант. Основател е и на Клиника по кардиохирургия във Варна. През март 2006 г. печели конкурс и става изпълнителен директор на Университетска болница "Света Екатерина" в столицата.
Национален консултант е по кардиохирургия, оглавява Катедрата по сърдечносъдова хирургия на Медицинския университет - София.
Носител е на орден "Стара планина" първа степен.

Интервю с проф. д-р Начев прочетете тук
Етикети:
 

Наш фолклорен хор със световно признание

Академичният народен хор към Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство - Пловдив, спечели Гран при за хорова музика в категория "Фолклор" на най-престижния хоров конкурс в света - Grand prix of choral music в Грац, пише kulturni-novini.info.
Титлата Champion of the Grand prix е първа награда от такъв мащаб за български хор и е поредно потвърждение за високата класа на Академичния народен хор и уникалността на българския музикален фолклор.
Журито на конкурса в австрийския град е съставено от седмина международно признати хорови експерти.
Диригент на Академичния хор е доц. д-р Костадин Бураджиев. Той е роден през 1958 г. в Пловдив. Дългогодишен диригент и Главен художествен ръководител на Държавен ансамбъл "Добруджа" - Добрич, с който е изнесъл над 1000 концерта в България и чужбина.
С ансамбъл "Добруджа" Бураджиев има издадени четири дългосвирещи грамофонни плочи и шест CD-албума.
Междунаровно признание на доц. Бураджиев печели още през 1973-та на X световен младежки фестивал в Берлин. През1977-а и 1982-ра печели призови награди от конкурса "Млад музикант" в Чирпан, носител е на "Златна лира" на СБМТД през 1994 и 1999 г. и на "Сребърна лира" през 1989-а.
Доц. Бураджиев извоюва четири първи награди на Международния фестивал "Светът в музика" в Италия през 1998 г. - в категориите "Народен хор", "Народен оркестър", "Народен ансамбъл" (до 16 участника) и "Народен ансамбъл (над 16 участника).
Главен диригент на Академичния народен хор доц. Костадин Бураджиев е от 2004 г., преподава дирижиране на народен оркестър и дирижиране на народен хор в АМТИ - Пловдив.
С хора на Академията Костадин Бураджиев има редица изяви, сред които са концерти на ЕВРОПАЛИЯ в Белгия през 2002 г., първа награда от конкурса "Фолклор без граници" - Добрич-Албена, 2005 г., авторски албум "Орфееви цветя" с участието на солисти от Академичния народен хор, диск "Български фолклорни хорови шедьоври" и др. Печели златен медал от 5-ата хорова олимпиада в Грац през 2008 г., както и званието "Световен шампион" в категория "Фолклор" на същия песенен форум.
Освен на диригентската си работа доц. Костадин Бураджиев се е посветил и на тамбурата. Има записи като солист в свои авторски солови пиеси за тамбура, автор е на четири сборника за тамбура - солови пиеси със съпровод на пиано, на народен оркестър и др., на сборници с песни за народен хор, пиеси за народен оркестър. Издал е книгите "Пловдивските композитори и българският музикален фолклор", "Малка книга за тамбурата", "Майсторът на сиромашкото пиано" - за живота и творчеството на големия майстор на тамбурата Румен Сираков.

Етикети:
 

В световния дизайнерски елит

Младият архитект Климент Иванов превърна в изкуство обикновената... брава и пребори конкуренция от над 6000 проекта.
Светеща дръжка за врата донесе една от първите три награди в международния конкурс за дизайн Hands on door handles на българина. Проектът му се е съревновавал с 6208 други предложения от 103 страни.
Организатори на конкурса са един от световните портали за дизайн - Designboom (www.designboom.com), и Colombo Design - водещ италиански производител на обков и аксесоари за врати и прозорци. 
Българското предложение за конкурса се нарича Glow Stripe и идеята е да блещука в тъмното, за да бъде намирана по-лесно нощем.
Проектът на българина ще бъде пуснат в производство и ще бъде сложен в каталога на компанията.
Климент Иванов е завършил УАСГ в София, има 10-годишна практика, преподавател по компютърно моделиране и проектиране на сгради. 

Гледайте видеото на Нова тв тук
 

Канският успех на Трифонова

Режисьорката Иглика Трифонова грабна наградата за най-добър сценарий в Централна и Източна Европа на кинофестивала в Кан. На официална церемония тя получи отличието "Кшищов Кешловски" за "Лъжесвидетелят".
Пред www.btv.bg Трифонова каза,че настъпва нова ера за българските филми, за които преди е било трудно дори само да преминат селекцията, и че представители на световния киносвят вече се интересуват от нашите продукции.
Иглика Трифонова е родена на 17 февруари 1957 г. в София. Завършва "Кино- и телевизионна режисура" във ВИТИЗ през 1982 г. 
Дебютира с документалния "Лето господне 1990". Филмът е удостоен с първа награда на фестивала "При футура" в Берлин. Следват "Възможни разстояния" (1992), с награда на фестивала на документалното кино в Молдова, "Разкази за убийства" (1993), "Портрет на една актриса" (1994), "По пътя" (1995).
Трифонова работи и като асистент на Георги Дюлгеров и Рангел Вълчанов. През 2001 г. дебютира в игралното кино като режисьор и сценарист на филма "Писмо до Америка" (Номиниран за 73-тите Годишни награди на Американската филмова академия).
През 2003 г. режисира в Сатиричния театър "Фенове" на Елин Рахнев.
С филма си "Разследване" (2006) Трифонова печели специалната награда на журито, наградата на критиката, наградата за мъжка роля (за Красимир Доков) и наградата за операторско майсторство (за Рали Ралчев) на Фестивала "Златната роза" във Варна.
Интервю с режисьорката прочетете на liternet.bg.

 
Страница 6 от 24

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google