Икономика

balgari.bg

Орешарски, или Изкуството да се управляват пари

Доц. д-р Пламен Орешарски е роден на 21 февруари 1960 г. в Бобов дол.
През 1985 г. завършва във Висшия икономически институт "Карл Маркс" (днес УНСС) в София магистърската програма "Финанси и кредит".
В периода 1988-1992 г. Пламен Орешарски защитава в УНСС докторска степен по инвестиции и инвестиционен анализ. Допълнителна квалификация по банково управление получава в САЩ, а по емитиране на държавни ценни книжа - във Великобритания.
От 1992 до 1993 година Орешарски преподава в УНСС, заместник-ръководител е на Катедра "Финанси". От 2001-ва до 2005-а е заместник-ректор в Университета, преподава финансово управление, инвестиции, инвестиционен анализ. Преподавател е и в Нов български университет.
В периода 1993-1997 г. Орешарски оглавява Управление "Държавно съкровище и дълг" към Министерството на финансите. Под негово ръководство е поставено и началото на отпечатването на бандероли, като технически е осигурен цялостният процес на производство на този специфичен вид книжа.
Пламен Орешарски е инициатор на концепцията за създаване на "държавно съкровище", която е реализирана в следващите години. Част от функциите на ръководената от него дирекция са свързани с надзор и регулации на небанковия финансов сектор. Отговорност на подчиненото му звено е и цялостният разрешителен режим за отпечатване на ценни книжа в България, в т. ч. акциите, както и уредбата на акционерните дружества в България.
От 1997 до 2001 г. Пламен Орешарски е заместник-министър на финансите в правителството на СДС. Неговият ресор е управление на държавния дълг и финансови пазари, управление на пазара на ценни книжа в България. Под неговото ръководство се обединяват дейностите по управление на вътрешния и външния дълг.
Пламен Орешарски е автор на първата публично обявена стратегия за управление на дълга, както и на концепцията за създаване за специален закон за държавния дълг. Ръководи преговорите за уреждането на дълговите взаимоотношения с Испания, Италия, Полша, Германия, Австрия и Холандия, като всички подписани споразумения предвиждат редукции, разсрочване и благоприятни условия на изплащане на дълговете. Орешарски къщо така е член на екипа, осъществил въвеждането на механизма на Валутния борд в България.
Взима участие в колектива, подготвил първия икономически доклад за президента на Република България Георги Първанов през 2004 година. От 17 август 2005 г. е министър на финансите, като е единственият, който не е представител на нито една от трите управляващи партии.
Сред нововъведенията на Пламен Орешарски са плоският данък, трансформирането на данъчната администрация в Национална агенция по приходите, той ръководи и изготвянето на Националната програма за реформи и конвергентните програми.
През периода 2009-2013 г. Орешарски е народен представител от гражданската квота на "Коалиция за България".
Пламен Орешарски е носител на множество международни отличия, сред които "Финансов министър на развиващите се икономики на Европа" на английско списание "Emerging Markets" (2007), Почетен знак от организаторите на международното финансово изложение "Банки, инвестиции, пари", звание "Рицар на книгата" на Асоциация "Българска книга", приз "Личност на годината 2007" за проявеното разбиране и толерантност към хората с увреждания чрез упражняване на принципа на социално партньорство и др. Номиниран е сред 10-те топреформатори глобален мащаб от Световната банка през 2008 година.
Автор е на над сто публикации в специализирани издания, както и на монографиите "Финансов анализ и управление на инвестициите" и "Цени и възвращаемост на финансовите инвестиции".
На 29 май 2013-а Нордно събрание утвърди Пламен Орешарски за министър-председател на България.

Етикети:
 

Икономист анализатор

Божидар Данев е роден на 5 ноември 1939 г. в София. Завършва Техническия университет в София през 1965 г. и започва работа в Института по кибернетика при БАН. Защитава дисертация в областта на управлението на социално-икономически системи. Две години специализира в Университета в Хановер по управление на системи. Чете лекции във ФРГ, Швейцария, Италия, САЩ, Великобритания и др.
След завръщането си в България, през 1980 г. Данев работи в Българската индустриална стопанска асоциация (БИСА, днес - БСК) като експерт в направление "Икономически анализи". Последователно заема длъжностите старши експерт, ръководител направление, директор, заместник-председател.
През 1987 г. е назначен и за зам.-председател на Централния кооперативен съюз (ЦКС) по финансовите въпроси. Въвежда политика по изграждане на МСП, реформира валутната практика, въвежда пазарни принципи при управление на самостоятелните единици.
През 1989 г. Божидар Данев напуска ЦКС и работи като като заместник-председател на БИСА, където ръководи направленията "Икономически анализи", "Приватизация и инвестиции", "Промишлено развитие". Участва в разработването и приемането на нормативната база за приватизация, в подготовката и провеждането на приватизацията на голям брой предприятия и стопански обекти.
За периода 1991-1997 г. е и главен изпълнителен директор на Софийската фондова борса. През 1993 г. е избран за председател на БСК. Работи в областта на трудовоправните отношения, реформите в пенсионното дело, колективното договаряне и т. н. През 2004 и 2006 г. е зам.-председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Основен двигател е по учредяването на Смесения консултативен комитет Европейски съюз - България и е негов съпредседател от българска страна в периода 1999-2004 г.
През 2006 г. Данев е избран за зам.-председател на Икономическия и социален съвет на Република България и на Националния съвет за тристранно сътрудничество, член на Европейския икономически и социален комитет (EESC) и ръководител от българска страна на работната група по Лисабонската стратегия към EESC. Представлява България в Комитета по социален диалог към Европейската комисия.
До 2010 г. Божидар Данев е член на УС на Българската академия на науките и зам.-председател на Настоятелството на Нов български университет.
От 1995 г. до 2008 г. е изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на най-голямата лизингова компания в България "Интерлийз" АД. Член е на Съвета на директорите на "Солвей Соди" АД и Индустриален холдинг "България".
На 15 февруари 2011 г. Данев е избран за изпълнителен председател на БСК. Той е член на Управителния съвет на европейския проект за професионална мобилност ESCO от февруари 2011 г.
Божидар Данев има над 100 научни публикации в наши и чуждестранни издания и три монографични публикации.

Етикети:
 

Най-добър млад предприемач на Острова

Боян Бенев е роден на 16 октомври 1984-та. Шестгодишен е, когато родителите му се местят във Великобритания.
На 12 Боян започва да издава училищен вестник в Лийдс. Дори печели, като продава изданието си.
На 16 години регистрира първата си фирма - "Critica Marketing Limited", и започва да прави етикети за вино, предназначени за специални поводи. Но истинското му "кръщение" в света на бизнеса стартира от една училищна програма - "Young Enterprise".
През 2003 г. Боян вече е студент по икономика в University College в Лондон, където завършва "Икономика и бизнес".
Бликащите иновативни идеи на младия човек прерастват в многобройни проекти - повече или по-малко успешни. Движи го любопитството, цени свободата и предпочита сам да реализира бизнесхрумванията си. Търгува с диаманти, издава брошура за намаления и отстъпки в различни заведения и магазини, прави сайт за популяризиране на работата на художници от цял свят.
В края на 2006 г. Боян регистрира компанията си Benev Limited за консултации в областта на недвижимите имоти.
През 2007-а е обявен за най-добър млад предприемач от британското списание за бизнес и икономика "Start Your Business Magazine".
За най-интересно в бизнеса Боян определя създаването на концепция. По неговите думи "важна е не само идеята за нещо, а моделът зад него".
У нас са издадени три книги на Боян Бенев - "Малка книга за бизнеса", "Малка книга за реалността" и "Две поколения". Първите две съдържат афористични мисли за бизнеса и света, който ни заобикаля, а "Две поколения" отговаря на много въпроси за настоящето и бъдещето на България.
Боян Бенев обича музиката и пътуванията и прави скулптури от сребро, злато и восък. Ново предизвикателство пред него е работата като водещ по БНТ.

 

Финансист развива банковото дело в две Българии

Марко Рясков се ражда в Габрово на 2 декември (19 ноември по стар стил) 1883 г. в семейството на Златка и Илия Ряскови. Майка му Златка е завършила петокласното девическо училище в Габрово, а баща му Илия учи до четвърти клас на Априловската гимназия и напуска, за да овладее кожухарския занаят, след което работи като калфа при баща си.
Начално образование Марко получава в Палаузовото и Падалското училище в Габрово. В Априловската гимназия учи до четвърти клас. През 1899 г. баща му го изпраща в единственото тогава Търговско училище в Свищов. След завършването му (1903 г.) Рясков продължава образованието си в Антверпенския висш търговски институт в Белгия. През 1905 г. завършва института с диплома с "почетно отличие".
След завръщането си в България постъпва като книговодител в бургаския клон на Българска земеделска банка. През 1906 г. му е предложено да започне работа в новооткритата Българска кредитна банка в София. Две години (до февруари 1908 г.) работи и специализира в Берлин.
През 1908 г. постъпва като счетоводител в софийския клон на Българска земеделска банка. В началото на 1909 г. е преместен в Централното управление на банката - инспекторския отдел. Тук Рясков участва във въвеждането на ипотечните кредити, нова за страната ни банкова практика. По негово предложение проблемът с масовата липса на документи за собственост на земите е решен, като собствеността се установява от комисии от видни жители на съответното село.
Във връзка с въвеждането на ипотечните кредити Рясков специализира в Германия, в Баварска ипотечна и търговска банка в Мюнхен и в Рейнска ипотечна банка в Манхайм. През февруари 1910 г. се завръща в България и е назначен за управител на клона на Българска земеделска банка в Плевен, където за първи път прилага отпускането на ипотечни кредити на селски стопани. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) евакуира архива на банката, а помещенията й са превърнати във военна болница.
През 1913 г. Марко Рясков се връща в Българска кредитна банка - София, и скоро е назначен като прокурист. По време на Първата световна война е мобилизиран във военното министерство, където организира счетоводството на интендантството. По едно постановление на Министерския съвет за банките е освободен от мобилизация и се връща в Българска кредитна банка. През 1917 г. е назначен за поддиректор на банката, а пред 1921 г. става неин директор.
В началото на февруари 1935 г. Марко Рясков е назначен за управител на Българската народна банка и участва в делегацията по преговорите за разсрочване на плащанията по българските заеми в Англия, Австрия и Германия. През април 1935 г. му е предложен постът на министър на финансите в кабинета на Андрей Тошев. Приема предложението, при условие да бъде временно на този пост. На 15 ноември 1935 г. подава оставка по здравословни причини. Остава в министерството до края на годината, за да подготви законопроект за данъчното облагане. През февруари 1936 г. се връща в Българска кредитна банка и заема предишния си пост като директор.
На промените от септември 1944 г. Рясков е арестуван в дома си в Панчарево и откаран в Дирекция на милицията в София, където бива разпитван в продължение на месеци. Народният съд обаче не му повдига обвинение. На 9 април 1945 г., заедно с още около 300 души, Рясков попада в трудововъзпитателното общежитие в Бобовдол. Освободен е на 9 септември 1945 г. - година след арестуването му. Отново го назначават за директор на Българска кредитна банка, която междувременно е станала руска собственост.
Когато през 1948 г. започва сливане на банките, е предвидено Кредитна банка да се слее с БНБ, и Марко Рясков, след почти 40 години работа в банката, подава оставка, за да не бъде уволнен след сливането, което става през февруари 1949 г.
На 19 октомври 1949 г. финансистът и семейството му са изселени в Севлиево, родното място на съпругата му Радка Генева. На 29 април 1951 г., през нощта срещу Великден, е арестуван и откаран в затвора на Държавна сигурност в Горна Оряховица, набеден, че е британски агент. Следва престой в Централния софийски затвор, отноворазпити, но отново не са намерени доводи за внасяне на обвинение. Изпращат отново банкера в ТВО, този път - в Белене, за пет години. Тогава Рясков е на 68 години, страда от диабет и други заболявания.
Едва през 1953-та се връща в Севлиево, а в началото на 60-те години успяват да възстановят и софийското си жителство, за да бъдат заедно със синовете си. Двама от тях - Сава и Никола, са лекари, те напускат България и остават да живеят зад граница, третият - Илия, също не се връща в родината след следването си в Лозана.
Марко Рясков умира на 1 март 1972 г. на 88 години.


Още за съдбата на банкера - на www.monitor.bg
Етикети:
 

Забравен икономист и недооценен писател

Асен Христофоров е роден на 16 декември 1910 година в Пловдив.
Завършва с отличие Робърт колеж в Истанбул, а след това и Икономически университет в Лондон. След завръщането си в България Христофоров преподава политическа икономия в Софийския университет.
През 1942-1943 година е редактор на списание „Стопански вести“, спряно от министър-председателя Добри Божилов. По същото време полицията настоява неуспешно за уволнението на Христофоров от Търговско-индустриалната камара, където работи.
През 1947 година Асен Христофоров, привърженик на неокласическата икономическа теория и противник на марксизма, е уволнен от университета, а през 1951 година е арестуван, обвинен в шпионаж и пратен без присъда в Белене.
След като е освободен през 1953 година, отива да живее на вилата си в Говедарци и се отдава на преводи и писателска дейност, публикува мемоарни, пътеписни и краеведски творби, сред които „В дебрите на Рила“ (1957), „Скици из Рила“ (1957), „Мацакурци“ (1958), „Ангария“ (1960), „Искровете“ (1962) и други. Превежда от английски „Белия зъб“ на Джек Лондон, Хенри Филдинг, Джеймс Джойс, „Трима души в една лодка“ на Джером К. Джером, Емили Бронте и други.
Сред изследванията на Христофоров върху икономическите проблеми се открояват „Стопанското положение на България от избухването на войната насам“ (1941), „Увод в политическата икономия на военното стопанство“ (1943), „Кратък курс по стопанска география“ (1945) и др.
Асен Христофоров умира на 10 август 1970 г.
Сериозни изследвания за живота му не са правени, икономическите му трудове са потънали в забвение, а в архива му има непубликувани литературни и мемоарни произведения.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 
Страница 1 от 2

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google