Икономика Банково дело Финансист развива банковото дело в две Българии

balgari.bg

Финансист развива банковото дело в две Българии

Марко Рясков се ражда в Габрово на 2 декември (19 ноември по стар стил) 1883 г. в семейството на Златка и Илия Ряскови. Майка му Златка е завършила петокласното девическо училище в Габрово, а баща му Илия учи до четвърти клас на Априловската гимназия и напуска, за да овладее кожухарския занаят, след което работи като калфа при баща си.
Начално образование Марко получава в Палаузовото и Падалското училище в Габрово. В Априловската гимназия учи до четвърти клас. През 1899 г. баща му го изпраща в единственото тогава Търговско училище в Свищов. След завършването му (1903 г.) Рясков продължава образованието си в Антверпенския висш търговски институт в Белгия. През 1905 г. завършва института с диплома с "почетно отличие".
След завръщането си в България постъпва като книговодител в бургаския клон на Българска земеделска банка. През 1906 г. му е предложено да започне работа в новооткритата Българска кредитна банка в София. Две години (до февруари 1908 г.) работи и специализира в Берлин.
През 1908 г. постъпва като счетоводител в софийския клон на Българска земеделска банка. В началото на 1909 г. е преместен в Централното управление на банката - инспекторския отдел. Тук Рясков участва във въвеждането на ипотечните кредити, нова за страната ни банкова практика. По негово предложение проблемът с масовата липса на документи за собственост на земите е решен, като собствеността се установява от комисии от видни жители на съответното село.
Във връзка с въвеждането на ипотечните кредити Рясков специализира в Германия, в Баварска ипотечна и търговска банка в Мюнхен и в Рейнска ипотечна банка в Манхайм. През февруари 1910 г. се завръща в България и е назначен за управител на клона на Българска земеделска банка в Плевен, където за първи път прилага отпускането на ипотечни кредити на селски стопани. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) евакуира архива на банката, а помещенията й са превърнати във военна болница.
През 1913 г. Марко Рясков се връща в Българска кредитна банка - София, и скоро е назначен като прокурист. По време на Първата световна война е мобилизиран във военното министерство, където организира счетоводството на интендантството. По едно постановление на Министерския съвет за банките е освободен от мобилизация и се връща в Българска кредитна банка. През 1917 г. е назначен за поддиректор на банката, а пред 1921 г. става неин директор.
В началото на февруари 1935 г. Марко Рясков е назначен за управител на Българската народна банка и участва в делегацията по преговорите за разсрочване на плащанията по българските заеми в Англия, Австрия и Германия. През април 1935 г. му е предложен постът на министър на финансите в кабинета на Андрей Тошев. Приема предложението, при условие да бъде временно на този пост. На 15 ноември 1935 г. подава оставка по здравословни причини. Остава в министерството до края на годината, за да подготви законопроект за данъчното облагане. През февруари 1936 г. се връща в Българска кредитна банка и заема предишния си пост като директор.
На промените от септември 1944 г. Рясков е арестуван в дома си в Панчарево и откаран в Дирекция на милицията в София, където бива разпитван в продължение на месеци. Народният съд обаче не му повдига обвинение. На 9 април 1945 г., заедно с още около 300 души, Рясков попада в трудововъзпитателното общежитие в Бобовдол. Освободен е на 9 септември 1945 г. - година след арестуването му. Отново го назначават за директор на Българска кредитна банка, която междувременно е станала руска собственост.
Когато през 1948 г. започва сливане на банките, е предвидено Кредитна банка да се слее с БНБ, и Марко Рясков, след почти 40 години работа в банката, подава оставка, за да не бъде уволнен след сливането, което става през февруари 1949 г.
На 19 октомври 1949 г. финансистът и семейството му са изселени в Севлиево, родното място на съпругата му Радка Генева. На 29 април 1951 г., през нощта срещу Великден, е арестуван и откаран в затвора на Държавна сигурност в Горна Оряховица, набеден, че е британски агент. Следва престой в Централния софийски затвор, отноворазпити, но отново не са намерени доводи за внасяне на обвинение. Изпращат отново банкера в ТВО, този път - в Белене, за пет години. Тогава Рясков е на 68 години, страда от диабет и други заболявания.
Едва през 1953-та се връща в Севлиево, а в началото на 60-те години успяват да възстановят и софийското си жителство, за да бъдат заедно със синовете си. Двама от тях - Сава и Никола, са лекари, те напускат България и остават да живеят зад граница, третият - Илия, също не се връща в родината след следването си в Лозана.
Марко Рясков умира на 1 март 1972 г. на 88 години.


Още за съдбата на банкера - на www.monitor.bg
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.