Интервюта

balgari.bg

Петър Стойчев гони лятото по цялата земя

Докосне ли водата, Петър Стойчев се превръща в шампион; застане ли зад някоя идея пък, я изпълва с благородство - с успехите си и с примера на личния си живот е живото доказателство, че най-истински са тези неща, които идват от сърцето.

- Как се чувствате като човек, който създава позитивен пример в общество, което живее с негативното?
- Трудно, но малко хора го разбират и усещат това нещо. Всички имат различни виждания, аз не се стремя да се харесвам на някого, гледам да си гоня моите задачи и да помагам за положителните неща.
- Има една система, хюман дизайн, която разделя хората на четири типа. Основният тип са генераторите, но вие ми приличате повече на представител на третата група, манифесторите, които дърпат обществото напред...
 

Вдъхновенията на Володя Стоянов са от другия свят

Известният изпълнител издаде нов албум, озаглавен "Пей, душо, пей". Казва, че без благословията "от горе" нямало как да се роди... Затова и този кратък разговор с него е за творческия му катарзис, за съкровеното и сакралното - Володя говори за духовните истини, благодари на свети Иван Рилски и на Ванга, но не отминава и глобалните послания, както и "кода" 2012...
 
- Имаш ли надежда, че хората се пробуждат духовно и съзират по-дълбоката истина?
- Да, хората наистина се пробуждат! И искат да избягат от капана, в който са ги затворили насила. Все повече хора разбират, че в лабиринта на материалния свят се изгубват безрадостни и страдащи. Че щастието не е там, а в онези изконни добродетели, завещани ни от предците - семейството, приятелството, добрата дума. Ние, българите, сме благословени
Етикети:
 

"Жълтата преса е моралната проказа на нашето общество"

На тазгодишния Панаир на книгата Стефан Цанев представя фототипно издание на "Анини приказки" с илюстрации на Климент Денчев (на снимката). В интервюто си големият поет и драматург говори за азбуката ни, за празника 24 май и за недъзите на медийната ни среда.

- В навечерието сме на 24 май. Промени ли се акцентът на празника през годините?
- Много бих искал да се промени. Смятам, че 24 май трябва да е националният празник на България. Първо, това действително е необичаен празник, тъй като други народи го нямат. Второ, 3 март не би трябвало да е национален празник по няколко причини - подписването на Санстефанския договор не е такава важна дата и поне за 1 милион души това е тъжен ден. Не може един турчин да се радва, че сме се освободили от неговото робство. Но най-важният ми аргумент е, че ние сме народ, който сам си е създал азбуката.
Смятам, че това е малко известен факт. Кирил е създал глаголицата по заповед на византийския император, в услуга на великоморавския княз Ростислав, и ние нямаме нищо общо с това. Тази азбука стига до България чрез учениците на Методий, но фактически тя не се употребява. Климент и Наум изобретяват истинската азбука, с която си служим. Аз също бях заблуден, като мислех, че се нарича кирилица, понеже уж Климент я е нарекъл така в чест на своя учител Кирил, както пишат българските хроники. Аз дълго търсих и не намерих такъв документ. Питах също историци - такъв документ няма. В житието на Климент пише, че той за по-голяма ясност е заменил буквите на своя учител с други знаци. Да замениш даден звук със знак, е много лесно. Така че заслугата на Кирил си остава.
 

Казимир Попконстантинов: "Край водата културата е по-богата"

- Проф. Попконстантинов, освен с откритите мощи на св. Йоан Предтеча с какво като цяло манастирът "Свети Йоан" е важен за нашата история?
- Манастирът наистина е ключов за нашата история, и то в няколко посоки. На първо място това се отнася до датировката на човешкото присъствие на острова. Дълго време се дискутираше дали там е имало светилище на бог Аполон. Ако това наистина е неговият храм, вече ни обяснява и защо манастирът е наречен на свети Йоан Кръстител. Под основите на храма, в който открихме мощите, се натъкнахме на следи от предходната епоха. Но никой не прави храм на пустинен остров - църква се строи за богомолци, а не за монаси. Така че най-логично е, че става въпрос за манастир, основан още в края на IV век.
- А защо е посветен именно на св. Йоан Предтеча?

 

Художничка пали любов към иконописта в детските души

Младенка Ланджева е родена в Берковица през 1968 г. Завършила e Художествената гимназия в София, педагогика на изобразителното изкуство в Софийския университет и академия "Жул Паскин". В момента завършва магистратура по иконография към Богословския факултет на Великотърновския университет. Била е учителка по рисуване 12 години, от 1998 г. води школата по иконопис "Захари Зограф" в Енорийски център към храм "Покров Богородичен" - София.

- Госпожо Ланджева, как се стигна до идеята за разкриването на школата по иконопис?
- Школата по иконопис към Енорийския център извървя 11-годишен път, а и Енорийският център към храм "Покров Богородичен" е един от първите в страната, които разпространяват православната вяра и се занимават с обучение на деца, млади хора и възрастни. В нашия енорийски център имаме освен школата и курсове по катехизис, православно обучение, църковно пеене, дърворезба, фотография, музика за бебета. Работим и с деца сираци, в неделя ги водим на църква, след което има вероучение. В центъра те правят картички, които се продават за Коледа и Великден, и с парите от тях отиват на летен лагер. През школата за иконопис за тези 11 г., откакто тя съществува, са минали над 200 деца и 300 възрастни. Децата, на възраст от 8 до 18 години, са увлечени в този род изкуство. Участвали сме в много международни конкурси и сме печелили награди - в Сърбия, Румъния, Македония. И тук, в София, организираме и участваме в много изложби.

- Кое е специфичното за тези курсове по иконопис?
- През учебната година децата рисуват по две икони, свързани с православното християнство. Формата на обучение е неделно училище. Курсистите, наред с техниките на иконописа, изучават и вероучение, православен катехизис и т. н. Курсистите ни не само седят и да рисуват, но и се учат на вяра, особено малките, на любов. И не може едно дете, което примерно си избира да рисува свети Георги или Пресвета Богородица, да не знае кои са те, да не знае кой е Исус Христос... Всичко това се учи в часовете по вероучение и иконопис. Защото освен рисуването на иконата имаме и богословие на иконата. И всичко това е свързано с вярата, с религията. Децата, особено онези, които влизат в храма, трябва да знаят как да се държат по време на Света литургия, какво е за нас тя и т. н. Затова и най-малките курсисти трябва да знаят да четат и пишат - иконата е свят образ, тя ни показва светеца, неговия живот.

- Гледайки това, което в момента е изложено в Енорийския център, човек остава удивен от професионализма на авторите на иконите и хоругвите, пък били майсторени и от детски ръце. За какво време се навлиза в тънкостите на иконописта?
- Школата е тригодишна за деца и двегодишна за възрастни. През първата година децата усвояват основите на православната вяра, техника и технология на иконописта, през втората година вероучението се наслагва по-задълбочено, рисуват миниатюра и витраж с църковен сюжет, през третата година рисуват хоругви върху плат. След третата година децата получават свидетелство, а възрастните - след втората.

- Какво може да накара един възрастен човек да дойде да рисува икони?
- Различни хора идват, с различни професии - инженери, архитекти, пилоти, семинаристи, преподаватели - търсенето на вярата, на Господ, ги кара да идват при нас в храма и да започнат да рисуват. Ние не връщаме никого, не ги избираме с конкурс, не знаем дали могат да рисуват, или не. Но резултатите се виждат. Идеята на курса е катехизаторски - да се запознаят с вярата, с Бога чрез изкуството. Християнското изкуство да отвори погледа към вярата на хората и те да се докоснат по-лесно до Бога. Затова се изучава неговата история.

- Следите ли как се развиват по-нататък миналите през школата?
- Да, имаме приети студенти в много университети, в Художествената академия, във Великотърновския университет в специалността иконография, в Семинарията. Мисля, че курсовете в школата са една добра основа за младите за по-нататъшно развитие в сферата на културата, историята. Те не са с професионална насоченост, но някои от децата започват професионално да се занимават с рисуване.

- Каква е разликата между обучението по иконопис във вашата школа и Художествената гимназия?
- В Художествената гимназия обучението е по-светски насочено. Докато ние започваме учебната година с водосвет, свещениците са непрестанно с нас, от храма ни се помага постоянно с напътствия, с беседи, особено когата децата имат проблеми. Ние имаме духовна и морална подкрепа от църквата.

- Каква е съдбата на изработените тук икони?
- Една част даряваме на църкви и манастири. Преди една година патриарх Максим посети нашия храм и му подарихме икона, нарисувана от дете. Той беше трогнат, получихме и благодарствено писмо. По църкви и манастири подаряваме и хоругви. Другата част от иконите остават на иконописците, това е един много скъп спомен за тях.

Със съкращения от www.obshtestvo.net

 
Страница 1 от 5

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.