 Докосне ли водата, Петър Стойчев се превръща в шампион; застане ли зад някоя идея пък, я изпълва с благородство - с успехите си и с примера на личния си живот е живото доказателство, че най-истински са тези неща, които идват от сърцето.
- Как се чувствате като човек, който създава позитивен пример в общество, което живее с негативното?
- Трудно, но малко хора го разбират и усещат това нещо. Всички имат различни виждания, аз не се стремя да се харесвам на някого, гледам да си гоня моите задачи и да помагам за положителните неща.
- Има една система, хюман дизайн, която разделя хората на четири типа. Основният тип са генераторите, но вие ми приличате повече на представител на третата група, манифесторите, които дърпат обществото напред...
|
 Известният изпълнител издаде нов албум, озаглавен "Пей, душо, пей". Казва, че без благословията "от горе" нямало как да се роди... Затова и този кратък разговор с него е за творческия му катарзис, за съкровеното и сакралното - Володя говори за духовните истини, благодари на свети Иван Рилски и на Ванга, но не отминава и глобалните послания, както и "кода" 2012...
- Имаш ли надежда, че хората се пробуждат духовно и съзират по-дълбоката истина?
- Да, хората наистина се пробуждат! И искат да избягат от капана, в който са ги затворили насила. Все повече хора разбират, че в лабиринта на материалния свят се изгубват безрадостни и страдащи. Че щастието не е там, а в онези изконни добродетели, завещани ни от предците - семейството, приятелството, добрата дума. Ние, българите, сме благословени
 На тазгодишния Панаир на книгата Стефан Цанев представя фототипно издание на "Анини приказки" с илюстрации на Климент Денчев (на снимката). В интервюто си големият поет и драматург говори за азбуката ни, за празника 24 май и за недъзите на медийната ни среда.
- В навечерието сме на 24 май. Промени ли се акцентът на празника през годините?
- Много бих искал да се промени. Смятам, че 24 май трябва да е националният празник на България. Първо, това действително е необичаен празник, тъй като други народи го нямат. Второ, 3 март не би трябвало да е национален празник по няколко причини - подписването на Санстефанския договор не е такава важна дата и поне за 1 милион души това е тъжен ден. Не може един турчин да се радва, че сме се освободили от неговото робство. Но най-важният ми аргумент е, че ние сме народ, който сам си е създал азбуката.
Смятам, че това е малко известен факт. Кирил е създал глаголицата по заповед на византийския император, в услуга на великоморавския княз Ростислав, и ние нямаме нищо общо с това. Тази азбука стига до България чрез учениците на Методий, но фактически тя не се употребява. Климент и Наум изобретяват истинската азбука, с която си служим. Аз също бях заблуден, като мислех, че се нарича кирилица, понеже уж Климент я е нарекъл така в чест на своя учител Кирил, както пишат българските хроники. Аз дълго търсих и не намерих такъв документ. Питах също историци - такъв документ няма. В житието на Климент пише, че той за по-голяма ясност е заменил буквите на своя учител с други знаци. Да замениш даден звук със знак, е много лесно. Така че заслугата на Кирил си остава.
 - Проф. Попконстантинов, освен с откритите мощи на св. Йоан Предтеча с какво като цяло манастирът "Свети Йоан" е важен за нашата история?
- Манастирът наистина е ключов за нашата история, и то в няколко посоки. На първо място това се отнася до датировката на човешкото присъствие на острова. Дълго време се дискутираше дали там е имало светилище на бог Аполон. Ако това наистина е неговият храм, вече ни обяснява и защо манастирът е наречен на свети Йоан Кръстител. Под основите на храма, в който открихме мощите, се натъкнахме на следи от предходната епоха. Но никой не прави храм на пустинен остров - църква се строи за богомолци, а не за монаси. Така че най-логично е, че става въпрос за манастир, основан още в края на IV век.
- А защо е посветен именно на св. Йоан Предтеча?
 Младенка Ланджева е родена в Берковица през 1968 г. Завършила e Художествената гимназия в София, педагогика на изобразителното изкуство в Софийския университет и академия "Жул Паскин". В момента завършва магистратура по иконография към Богословския факултет на Великотърновския университет. Била е учителка по рисуване 12 години, от 1998 г. води школата по иконопис "Захари Зограф" в Енорийски център към храм "Покров Богородичен" - София.
- Госпожо Ланджева, как се стигна до идеята за разкриването на школата по иконопис?
- Школата по иконопис към Енорийския център извървя 11-годишен път, а и Енорийският център към храм "Покров Богородичен" е един от първите в страната, които разпространяват православната вяра и се занимават с обучение на деца, млади хора и възрастни. В нашия енорийски център имаме освен школата и курсове по катехизис, православно обучение, църковно пеене, дърворезба, фотография, музика за бебета. Работим и с деца сираци, в неделя ги водим на църква, след което има вероучение. В центъра те правят картички, които се продават за Коледа и Великден, и с парите от тях отиват на летен лагер. През школата за иконопис за тези 11 г., откакто тя съществува, са минали над 200 деца и 300 възрастни. Децата, на възраст от 8 до 18 години, са увлечени в този род изкуство. Участвали сме в много международни конкурси и сме печелили награди - в Сърбия, Румъния, Македония. И тук, в София, организираме и участваме в много изложби.
- Кое е специфичното за тези курсове по иконопис?
|
|
