Интервюта Светлин Русев: "Най-съкровените неща нямат място на публичния пазар"

balgari.bg

Светлин Русев: "Най-съкровените неща нямат място на публичния пазар"

- Как минава един ваш ден?
- Всеки ден е различен - от срещи и дейности с най-различен характер до работата в ателието, която обикновено започва от 22-23 ч. и продължава докъм 3-4 сутринта. Докато се усетя, денят си е отишъл, без да съм свършил нещо полезно, и тогава единственото спасение остава работата през нощта.
- За какво не ви достига време?
- За много неща - за близките ми хора и най-вече за това, което трябва да правя - да рисувам. Всъщност времето винаги не стига и винаги е пред нас. Цял живот го гоним и едва на края за малко го докосваме - на края на пътя, колкото да си вземем сбогом с него.

- Какво оставиха у вас срещите ви с Ванга?
- Трудно се определят неуловимите неща. Срещата с човек с мисия, като Ванга, не се вмества в обикновените критерии. А и най-съкровените неща мисля, че нямат място на публичния пазар. В най-общ смисъл Ванга беше живото потвърждение за живота на невидимия свят, за вечното и мимолетното, за смисъла на човешкото присъствие на земята... Но преди всичко пред Ванга се чувствах като на изпит - греховен и несъвършен! За щастие Ванга беше, поне към мен, доста снизходителна и ми спестяваше някои неща, които не можеше да не вижда и осъжда. Ванга беше от друг свят, като че ли изпратена на земно ниво да помага за духовното и физическото изцеление на хората.
- Доколко ви провокира мистиката в творчески и в чисто човешки план?
- Ако светът на неуловимото, на невидимото, емоционалният и духовният свят е мистика - това винаги е било част от мен, от стремежите ми да надникна в неговото тайнство и вечност. В този смисъл истинско предизвикателство за художника е да постигне, да материализира в изкуството си този нематериален свят, който наричаме духовен.
- Защо от стените на църквата на Рупите гледат само изтерзани и мрачни лица?
- Това е другата привидност или предубеденост към това, което правя. Сериозността и замислеността не значи мрачност. Разбира се, мислещият и страдащ човек (а при Ванга ходеха основно такива) не прелива от оптимизъм. Бихте ли ми посочили църква, в която светиите да се усмихват като на реклама за паста за зъби? Самото тайнство на храма, самата същност на житието на света Петка, както и животът на Ванга са мъченически. От друга гледна точка - друг художник може да нарисува всичко това много умилително и сълзливо, но за мен истината в случая е в изпитанията, с които ни среща съдбата, а те обикновено не са от най-веселите.
- Отдавна името ви работи за вас. Доколко това е плюс за един творец?
- Името не е в състояние да работи за един автор, ако той самият не работи за името си. То не може да спаси личностните провали - не можеш нищото да го направиш на нещо! А нашият занаят е свързан с конкретни прояви, за които името не е достатъчно, ако няма нещо друго. Слабият характер може да бъде провален от популярността и известността. Сериозният може само да чувства отговорност за името си, което означава задължение да го поддържа не абстрактно, а с цялото си поведение. Името може да отваря врати, а може и да затваря. Всичко зависи от отговорността на цялостното ни човешко, гражданско и творческо поведение.
- Какво ви вдъхновява?
- В най-общ смисъл - човекът, с неговите вълнения (исторически и съвременни) и изпитания. Природата като внушение и психологическа среда, едно човешко лице, голите дървета в пустата улица, патината на старата къща, един терен, легенда, идея и т. н. Всичко - от света на определените неща до подсъзнателни и неуловими внушения. В процеса на работа понякога от само себе си идват неща и като следствие на техниката и технологията на изпълнение. В този смисъл картината ражда картина.
- За силата на словото всички сме чували. А в какво се крие силата на платното?
- В това, което се крие и в словото, но материализирано по друг начин и с други средства - енергията. Качеството, дълбочината и силата на преживяването - целият духовен и душевен живот, най-общо - самите ние, не зад платното, а вътре в него. Такива, каквито сме - без грим и козметика. И колкото е по-извисено и мощно едно духовно присъствие, толкова и силата на платното е по-голяма.
- Къде свършва изкуството и къде започва кичът?
- Няма формула. Кичът е социална и душевна нагласа. По-точно - липса на духовна, душевна и професионална хигиена. Кичът не е стилистика, а липса на естетическа и нравствена мярка. Но и това е условно. Индивидуалното проявление и отношение определя и характеристиката на т. нар. кич. За неграмотния зрител едно непонятно, но с високи естетически качества произведение може да изглежда като кич и обратното - един висококултивиран вкус може да открие кич в големи и утвърдени обществени явления. С други думи, бариерата срещу кича е висококултивираното професионално и духовно съзнание. Докато това не се разбере, ще си тънем в кичозна обществена среда.
- Докога културата ще е притисната в ъгъла?
- С тъпото си политизиране в първите години на т. нар. демокрация представителите на културата се изравниха с една политическа посредственост и разрешиха да бъдат третирани като последна дупка на нейната свирка. А самата държава, с нейните политически и държавни мъже, е извън културата и предпочита да си няма главоболия с нейната непредвидимост. Не може да искаме други да ни уважават, когато самите ние сме приели обслужваща роля. Докато не се осъзнаят самите създатели на духовни ценности като трубадури на нацията, ще обираме праха по кюшетата на властта. Какво значи представители на лява или дясна култура?! Безумие, в което позволихме да играем на чужди сватби!
- Кои личности можете да наречете свои учители?
- В училище - Христо Бояджиев и Дило Дилов, извън училище - Ангел Спасов, в академията - Дечко Узунов. В истинския творчески и човешки смисъл учител може да ни бъде изкуството на Египет и възрожденската икона и фреска, Микеланджело и Рембранд, Греко, Гоя, Ван Гог... Това са истинските учители, които заедно с преките са формирали качествените неща у нас като творци. В този смисъл един от големите ми учители си остава "История" на Николай Райнов.
- Критикуват ви, че налагате свой стил на рисуване на студентите си и с това ги обезличавате...
- Това, което правят вече завършилите мои студенти, говори за грубата тенденциозност на подобни съчинения. Ако пластическата култура ми се приписва като налагане на стил, нямам нищо против. Но професионалната грамотност не съм я измислил аз, тя е задължителна за всеки сериозен художник. Най-добрите ми студенти, независимо от кой випуск са, са творчески личности и за разлика от техните критици са и професионално грамотни. Голяма част от тях се движат в една нефигуративна живопис, а доколкото познавам себе си, фигуративният стил е основен за мен. Това, че рисуват с бои върху платно, не ги прави еднакви. Ако има нещо, с което са обременени от общата ни работа в ателието, това е разбирането и правенето на сериозна живопис.
- На какво искате да научите младите таланти?
- Те достатъчно категорично заявяват себе си още от студентските години. Животът ми на художник минава сред млади и талантливи хора. Когато повярвам в някого, той изцяло може да разчита на всестранна подкрепа. За щастие не са малко тези, в които съм повярвал. Не по-малко важно е и те да повярват в себе си. Новото, на което бих искал да ги науча, за съжаление е нещо, което изобщо липсва - съзнание за принадлежност към развитието на българската традиция и култура.

Интервю на Даниела Дочева за bgsever.info

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.