Интервюта Иво Хаджимишев: "Известността е опасно нещо"

balgari.bg

Иво Хаджимишев: "Известността е опасно нещо"

altНачалото
Когато бил съвсем младо момче, както всички, опитвал много неща, минал през най-различни увлечения: моделизъм, рисуване, музика... Докато един ден в ръцете му попада фотоапарат. "Видях един резултат, който е много конкретен и който идва веднага. Това някак си ме подхлъзна в тази сфера. Разбрах, че фотографията е нещо много конкретно и много бързо. Разбрах и още нещо – колкото и странно да звучи, във фотографията ти вземаш сам решенията. Трябва да имаш инстинкт да виждаш бързо, да забелязваш много неща. От цялото многообразие, което те заобикаля и в което е поставен обектът на твоето внимание, да можеш за кратко време да се съсредоточиш и извадиш най-важното – онова, в което е скрит образът. Много често нещата, които аз виждам, остават скрити за хората. Фотографията е от мъничките пространства, в които човек не губи своята самостоятелност. Тя е поемане на лична отговорност."

Портретите
Първите фотографии на Иво Хаджимишев са опити да съхрани образите на близките хора. Най-сполучливите му портрети тогава били на приятелите на семейството му. "Най-трудно съм правил портрет на баща ми и майка ми. Те са най-ощетени от моето бродене във фотографията."
Портретът като че ли е голямата сила на Иво Хаджимишев. Според него гаранцията за успешната портретна фотография е умението да общуваш с хората. Да можеш независимо от ранга на човека, който застава пред камерата, да осъществиш контакт. Дори студиен фотограф трябва да може да чете човешкото лице, за да извади най-важното от него. А само за секунди то изказва толкова много неща! "Питат ме - как разбираш кога да спреш да снимаш? Ами когато видя, че в три последователни кадъра няма развитие - време е да се спре."

Социалната фотография
вълнува Иво Хаджимишев през целия му творчески път. "Това е нещо, което вече почти изчезна от страниците на българския печат. Всичко е "лайфстайл", всичко е уеднаквено. Затова с по-голяма сила отвсякога моето любопитство към социалната тема е много, много голямо. Неслучайно в конкурсите, в които мога да влияя с мнение, има отдел за социалната фотография."
Културните съкровища
Иво Хаджимишев ги открива и показва на хората чрез своя обектив още от основаването на някогашното списание "Отечество" (1975). Според него то е гордостта на българската периодика от онова време. Събрало съзвездие от български интелектуалци, много голяма част от неговите страници са посветени на българското културно-историческо наследство.
Когато България организира международна кампания за отбелязване на 1300-годишнината от основаването на българската държава, Хаджимишев илюстрира целия блок за страната ни на страниците на "Илюстрейтед Лондон нюз". Общува с видни наши и английски историци. Между тях е Стивън Рънсиман – близък приятел на три генерации Хаджимишеви още от 1925 г., който го допуска до своята библиотека. И без да е професионален историк, професионалният фотограф развива усет и любопитство към огромната тема за културно-историческото ни наследство.

С България по света
Изложбите на Иво Хаджимишев винаги са подчинени на една тема, на една идея. Винаги носят информация за България, създават топло чувство към нея. Първата му самостоятелна изложба е в салоните на Кралската фотографска асоциация в Англия през 1975 г. Показва портрети на личности, които в момента са емблематични за България.
Между първата и последната изложба са повече от трийсет години, в които Иво Хаджимишев се занимава много интензивно с журналистика и фотожурналистика. До средата на 90-те години работи като кореспондент на Асошиейтед прес. Той е и един от основателите на сп. "Сега". "Направих всичко възможно в него освен политическата интрига да се вплитат и човешки истории. Всяка седмица създавахме репортаж от "невидимата" България. Сега, като погледна в архива си, виждам галерия от образи на незнайни и невидими българи, които обаче съществуват и за които политиците се сещат само при избори. Но те са канавата, те са хората, които правят нацията. Много съм щастлив, че имах възможност на най-различни места из България да се докосна до тях. След това, когато дойде първото относително стабилизиране и от фоторепортерите почнаха да искат само протоколни фотографии при ръкостискане, посрещане на летище и др., реших, че аз повече нямам място в "оперативната" журналистика.

Известността
е много опасно нещо. Ако човек се подлъже да стъпи на това летящо килимче, той е в опасност и като личност, и като творец. "В момента съм концентрирал вниманието си върху нещо, което не е свързано с всекидневния български или чуждестранен печат. Просто съм решил да посветя остатъка от живота си на едни по-качествени и по-всеобхватни проекти и книги. Тук включвам създаването на Отдела за артистична фотография към Националната художествена галерия, организирането на ежегодната изложба "Преглед на българската фотография", гостуването й после в четири галерии из България, организирането на чужди изложби у нас.
Стоим в сградата на Националната художествена галерия, а в момента в нея има три фотографски изложби: националният преглед на фотографията, в който участват над двеста автори, и се гордея, че имам нещо общо с него, на един прекрасен израелски фотограф и на пет гръцки автори, работили в периода 1940–1980 г. Това беше немислимо през 60-те години. Някога наши големи изкуствоведи ми казваха, че фотографията ще влезе "само през трупа им" в залите на галерията. В сравнение със света, в това отношение се движим със 70-годишно закъснение. Сега нещата се промениха. Щастие е, че директорът на галерията, моят стар познайник Борис Данаилов, има съвременното виждане, че художествената фотография трябва да фигурира в колекциите."
Известността не прави нещата лесни. Дори за Иво Хаджимишев:
"Когато създадохме колекцията за средновековните паметници на българската култура, идеята беше тя да се разпространява в Европа като една от предсъединителните ни прояви там. Обаче имах възможност да я покажа в САЩ. Трябваха само още малко пари да се направи още един тираж. Тогава администраторите ми казаха: "САЩ не са ни приоритет тази година, както и Русия." Наложи се да намеря частна фондация да финансира проекта. Да не говоря пък за престъпното занемаряване на културните ни връзки с Русия."

Мисли за бъдещето
Тази година Иво Хаджимишев приключва голям международен проект със заглавие "Цивилизациите на Балканите". Той обхваща седем държави. "В този проект търся не това, което в последния век е обтягало отношенията ни, а отивам по-надълбоко и стъпвам върху цивилизационните пластове, върху които сега всички заедно живеем. Те са общи. Изграждам всичко върху намирането на паралелите. В проекта ще участват учени от тези страни и те ще коментират предметите и артефактите, предложени на вниманието на хората."
Успоредно с това Иво Хаджимишев продължава да се занимава с организирането на изложби.
"Фотографията е пъзел, който се реди непрекъснато. Правиш нещо, което хармонично трябва да добавиш към друго нещо, което вече имаш готово. Лошото в професията е, че всичко е направено от нашите предшественици. Ние вървим по утъпканите от тях пътеки и често дори неволно ги цитираме в стилово отношение. В момента малцина са тези, които могат да кажат: "Аз имам свой стил." Или по една фотография да се познае кой е нейният автор. Това не може вече да се случи, защото фотографията е толкова развита и мисленето на хората се оказва толкова паралелно. Като изследвам работата на арх. Николай Попов, който през 1963 г. е успял да се отскубне от България и да отиде в Куба, виждам как едва там избягва от академичния си стил. Виждам как се отваря нещо, отприщва се и почва да снима като свободен човек.
България има изключително даровити хора, за които трябва просто добра почва, за да се развие семенцето. Но съвременното поколение фотографи е виртуално. То още не може да разбере, че е едно да създадеш изображение, което може да бъде видяно веднага от целия свят, друго е да имаш куража да го извадиш от "виртуалния компот" и да го поставиш на стените на художествена галерия.
Накъде отива фотографията? "Според мен бъдеще в артистичната фотография имат само онези, които успеят да устоят на "Барби-индустрията" във визуалното изкуство. Тези хора ще бъдат все по-редки, може би луди, може би много по-бедни. Но ако те имат куража да не се поддадат на конюнктурата, модата и индустриалното производство на "приемливи и политически коректни изображения", може би ще могат да ни кажат какво става в действителност в нашия свят."

Снимката е портрет на известния ни фотограф, направен от дъщеря му Ани

Със съкращения от "Дипломатически преглед"

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.