Интервюта Рецепта за излизане от кризата: Колкото имаме, толкова да харчим

balgari.bg

Рецепта за излизане от кризата: Колкото имаме, толкова да харчим

- Г-н Хърсев, кога ще излезем от кризата?
- Световните финансови експерти отбелязаха, че дъното на спада по света беше достигнато на 9 март тази година. На тази дата всички индекси на световните финансови пазари удариха дъното. За мен беше ясно, че българската икономика достигна дъното си също през март. Въпреки големите си различия всички световни кризи от Голямата депресия насам се развиват по един и същ начин. От сблъсъка с дъното трябва да минат от 6 до 9 месеца, през което време основните финансови показатели като БВП, обеми на продажбите и др. да реагират позитивно. За нас това означава, че през периода септември - декември ще започнем да излизаме от кризата. По мое убеждение това ще стане през октомври, защото той ще отчете високия сезон на българската икономика, а, както знаем, тя е силно сезонна.
- Това означава, че последните влезли в кризата, каквито сме ние, ще излязат първи от нея?

- Точно това означава, а това е принцип, който не е измислен от мен, но абсолютно споделям. Но само преди дни голяма чужда банка, която има дъщерно дружество у нас, прогнозира в свои анализ, че България най-бавно ще излиза от кризата. Скоростта на излизане от кризата е нещо различно от времето на започване на излизането от нея. Така че анализът може и да се окаже правилен, още повече че тези банки разполагат с огромна информация. Но на тях винаги им е липсвала прозорливост. А аз изграждам своята теза на исторически и статистически доказателства.
- И все пак всяка криза носи белезите на уникалност.
- Да, тази започна като финансова, а прерасна в икономическа. Сложното при анализирането й е и това, че тя е богата на непазарни интервенции, които размиват естествения й пазарен ход. Затова се получават тези задълбочавания и подобрявания на кризисния цикъл. Така че едва след години ще можем да преценим коя мярка как се е отразила на хода й.
- Какво инвестиционно поведение препоръчвате на обикновения човек?
- Трябва да се действа много внимателно и много информирано. Не се наемам да давам общ съвет за всички - това е все едно всички болни да лекуваме по една рецепта. Това, което мога да препоръчам, е при желание за инвестиция в една или друга сфера да се търси съответният професионален консултант.
- И все пак акциите на Софийска фондова борса са силно подценени и достигнаха цени по две за левче. Кога да купуваме - при тази ниска цена, или да изчакаме ясен и сигурен възходящ тренд на пазара?
- При всички случаи е добре да се купуват подценени книжа, преди да се е възстановил пазарът. Но това е свързано с познаване на развитието на конкретните компании. Трябва да има и ясен хоризонт на инвестицията, защото на фондовия пазар краткосрочно се печели много рядко.
- Големи спорове се водят дали да бързаме или не с въвеждането на еврото. Какво е вашето мнение?
- Влизането в еврозоната има символично значение за реалната икономика. За финансите ефектът ще е по-голям, защото намалява рискът - нямаме валута, която теоретично може да девалвира. Убеден съм, че трябва веднага да направим постъпки за плавно преминаване на България към еврото. Отдавна сме готови. Така наречените маастрихтски критерии, на които отговаряме, нямат сериозна икономическа обосновка, за да се разглеждат като свещена крава. Разбира се обаче, че върху тях ще се задълбочава ЕЦБ. Тя в условията на криза си минимизира проблемите и затова не й трябват "опасни" страни като България. Така че през цялото време ще ни се размахва пръст. ЕО също панически се страхува от разширяване на обхвата на еврозоната.
- Правителството обяви, че в бюджета има огромна дупка от 2.5 млрд. лв. Все пак не става въпрос за касов дефицит по бюджета, нали?
- Не, в никакъв случай. Дупката се образува, като се съпоставят заявките за разходи, залегнали в бюджета, с прогнозата за занижени приходи. Както знаете, бюджетната прогноза е за 4.5% растеж, тоест касовата сметка на приходите да има ръст от 4.5%. Ако се приеме за вярна прогнозата на МВФ за 6.3% годишен срив вместо очаквания ръст, се оказва, че се е отворила дупка от 2.5 млрд. лв. Можем да продължим да жонглираме, като приемем прогноза за 10% срив (има и такива!). Тогава дупката в бюджета ще порасне до 4 млрд. лв. Какво се случва по-нататък? Ако приемем някаква прогноза за срив, можем да се откажем от същия обем разходи. Така на единия ден можем за отворим огромна дупка в бюджета, а на другия да я затворим. И в това няма никакъв фокус. В този смисъл свиването на разходите от правителството на Бойко Борисов е абсолютно навременна мярка.
- Е, да, но нашият бюджет винаги е бил от най-хищните.
- Да, така е. Бюджет, който събира и преразпределя 40% от приходите, е хищен бюджет. Аз съм на мнение, че максимум до 35% от преразпределението трябва да минава през бюджета. Подобно е мнението и на колегите от Института за пазарна икономика. През последните 5 години преразпределителната функция на бюджета се увеличава непрекъснато. През 2004 г. сме имали бюджет от 15 млрд. лв., сега той е почти двойно - 29.7 млрд. лв. Хапката на държавата се е удвоила. Какво пречи да се свие наполовина? Та нима преди 5 години сме живели непосилен живот с два пъти по-малък бюджет? Допреди 5 години държавата е живяла само с една трета от това, което изхарчва в момента.
- Поддържате ли тезата за намаляване на ДДС от 20 на 18 процента?
- Има възможност за намаляване на ДДС, но в условия на криза е нелогично да се прави. Хубавото у нас е, че като цяло българският гражданин е честен данъкоплатец. Това е наследено вероятно от предишната деспотична политическа система. Тук изключваме дедесарите - тези фирми, които се създават с единствената цел да крадат пари от държавата. Данните показват, че у нас има много висок процент на събираемост в сравнение с Англия, която е шампион по измами.
- Как ще се отрази оттеглянето на чуждите инвестиции в недвижими имоти върху икономиката ни?
- Няма такова нещо. Във финансовата сфера има оттегляне - на това се дължи и спадът на борсата. Но преки инвестиции в недвижимости, дори и спекулативните, просто нямат механизъм за оттегляне. Не бива да се надценява обаче значението на подобен род капитали. По-важни са производствените инвестиции - оттам се увеличава износът. Естествено, и вносът успоредно расте. Например фирмата X иска да строи завод за стъкло, но трябва да купи отнякъде машини. Кой у нас произвежда подобен род съоръжения? Пряката, както и местната инвестиция, носи сама по себе си импорт.
- Кои са спешните решения, които кабинетът трябва да вземе? Чуха се критики, че орязаните командировъчни няма да имат голям макроикономически ефект.
- Ще имат много сериозен ефект, защото става въпрос за многолюдна, хищна администрация. По последни данни става дума за над 130 000 души, а общо от бюджета ядат 400 000. Това е огромен брой хора, където има сериозно поле за съкращаване. Правителството трябва да постъпи така, както всеки един от нас, когато не му достигат парите. Колкото стотинки има в портмонето, толкова да харчи.

Със съкращения от вестник "Монитор"
 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.