Интервюта Камен Калев: Хората ще живеят с "Източни пиеси"

balgari.bg

Камен Калев: Хората ще живеят с "Източни пиеси"

altПремиерата на филма на Камен Калев "Източни пиеси", представен на престижните филмови фестивали в Кан и Сараево, е на 16 октомври в столицата.
Премиерната лента на младия режисьор връща вярата ни, че и в Бължгария може да се прави кино, което разказва прости, но смислени истории.
Камен Калев е роден в Бургас през 1975 г. Завършва френската езикова гимназия в родния си град, учи операторско майсторство в НАТФИЗ, но през 1998-а заминава за Париж, където е приет в Националната академия за филмово изкуство "Фемис", която завършва през 2002 г. Късометражните му филми "Върнете заека" и "Лошият заек", създадени в партньорство с Димитър Митовски, са представяни по време на Седмицата на критиката в Кан съответно през 2005 и 2007 г.
Младият режисьор се е занимавал с фотография, снимал е музикални клипове и реклами, "Източни пиеси" е дебютният му пълнометражен филм.

Докато вървяха снимките, представяше ли си по определен начин успеха на "Източни пиеси"?
Гледах да не мисля за това. Знаех, че ако влезе в един от големите фестивали - Венеция, Кан, Берлин или Торонто, това ще помогне много на филма, защото изведнъж минава в друга категория, слага си печата и целият свят вече не се замисля дали си струва да се гледа. Това ми беше минималното очакване. Няма начин, идеята за успех е част от мислите - не можеш да ги спреш или ръководиш, но съм гледал, като влезе нещо такова в главата, много-много да не обръщам внимание.
Предварителното одобрение на критиката ще накара ли повече хора да видят филма?

Не, не мисля, че хората се влияят от наградите или признанието от по-специфична среда. Или ако има такива, това ще е много малък, несъществен процент от публиката. Голямата публика отива и гледа един филм и ако не ги спечелиш - няма какво друго да ги обърне.
Беше ли готов и за негативни мнения?
Да. И все още не знам дали ще получим одобрение. Преди премиерата в Бургас на 6 октомври имахме две прожекции - за хора от екипа и приятели и за журналисти и филмови хора. Тоест това пак не е масовата аудитория. Така че как ще реагира тя - не знам. Любопитно ми е обаче. Бях приятно изненадан, защото между тия хора, които видяха "Източни пиеси", има много и извън средата, но тяхната реакция беше много приятна и ми подсказа, че ще стане нещо с тоя филм, хората ще живеят с него.
Коя е най-силната му черта?
Че е по-непретенциозен, по-достъпен и не сочи с пръст. И най-вече, че има един много убедителен персонаж, който е силно разтърсващ и е съвременен, той гори с днешните проблеми и затова хората лесно се отъждествяват с него и съпреживяват това, което е в него.
Не мислиш ли, че като цяло темата за миналото дотегна на всички, затова се радваме на филми, които играят със съвременни проблеми?
Не е така. Просто съвременните ни филми не стават. Не е причината, че те връщат, а че са неубедителни. Важно е филмът да се закачи за човешкото, а не просто за формата. Човек търси във всички посоки едно и също, независимо от формата, независимо от възрастта.
Мислиш ли, че един американец би разбрал "Източни пиеси" така, както и един българин?
Е, със сигурност има разграничение, но основата е една и съща. Хората сме еднакви в душата си. Американецът няма да реагира на репликата: "Аз съм актриса на Стефан Данаилов", както българинът, но това не е водещото. Не са водещи анекдотите.
Харесва ми отношението на хората към главния персонаж - те много бързо разбират, че не става въпрос за наркоман, че и той е човек като нас, със същите проблеми, просто различни по естество. Не е друга категория, както сме свикнали да гледаме на такива хора. Той е просто човек, който е чувствителен и интелигентен и е силно ангажиран с решаването на този свой проблем. Това хората го виждат и онова, което най-силно ми въздейства, е, че са го усетили.
Какво е нужно, за да се направи добър филм?
Да вярваш в него и тази вяра да идва отвътре. Естествено, че има битови проблеми, но ако човек им обръща внимание, остава в тяхното ограничение. Имаше достатъчно ентусиазъм и желание и това помагаше на всички. Даваше добра вибрация и нищо не беше чак толкова страшно. На каквото и да държахме и изгубвахме по време на снимките, по-късно се оказваше, че всъщност е за добро. Бяхме достатъчно отворени към това, което спонтанно извира от всяка ситуация. Имам конкретна идея защо правя кино и какво точно искам да разказвам. Оттам нататък всичко е въпрос на форма, която се променя и адаптира от много неща.
Имаш ли добро самочувствие като български режисьор?
Това е като с предварителните очаквания. По принцип гледам много-много да не се наричам режисьор и не вярвам в принципа на това, че сами си изграждаме личността. Тоест вярвам в това и в същото време по някакъв начин го отхвърлям, защото ние сами си правим някакъв образ и той не може да е съществен и нещо, на което да се осланяме. Така че ми е трудно да се възприемам като режисьор.
Дори когато си със смокинг по червения килим?
Да, защото това е игра, с която по някакъв начин се забавлявам.

Интервю на Дима Чакърова за www.programata.bg

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.