Интервюта Михаил Вешим: Кажи ми на какво се смееш, за да ти кажа какъв си…

balgari.bg

Михаил Вешим: Кажи ми на какво се смееш, за да ти кажа какъв си…

- На корицата на книгата "Английският съсед" обещавате, че ако някой я прочете и не се засмее, ще му върнете парите в двоен размер. Появи ли се такъв читател?
- Поех голям риск, по едно време започнах да си мисля: "Абе, не се ли изхвърлих малко с тази работа? Ами ако наистина се яви някой и каже, на мен пък не ми е смешно?" И си викам, ако се появи такъв, връщам му парите, пък каквото ще да става. Слава Богу, не съм се лъгал в чувството за хумор на хората. Никой не е дошъл досега…
- Казвате, че романът е вдъхновен от реална история?

- Преди 4 години бях до Камчия на море, случайно се заприказвахме с един местен човек, който ми разказа историята на един такъв англичанин: "Абе, тука в едно село е дошъл един англичанин, много е работен. Пита има ли тракторист, да му изоре двора, обаче трактористът пиян по цял ден, къде ще ти изоре. Англичанинът си купува трактор и почва сам да оре. Ако искаш някой да ти докара дърва, търсиш англичанина, ако ти затъне колата в кал, англичанинът ще дойде с трактора да ти я извади. Взима им пари на селяните, ама казва, "съобразно стандарта". А нашите само седят в кръчмата и викат: "Тоя капиталист е дошъл да ни зароби тука"… Викам си, гледай каква работа! И почва да ми бръмчи тази идея, като трактора на англичанина. Първо написах едно фейлетонче, после едно разказче хумористично, така по-дълго, после една радиопиеса… Цялото това нещо стана и сценарий за телевизионна комедия, приет е в БНТ, но вече две години чака. Бавно стават нещата у нас и никога не стават навреме. Те ще вземат англичаните да си тръгнат от България, докато стане филмът. В крайна сметка се получи роман. Аз самият се забавлявах, докато го писах, и ми се искаше това настроение да се предаде и на читателя.
- В края на романа англичанинът Джон съвсем заприличва на съседите си от Плодородно. Заразни ли са българските нрави?
- Заразни са… Имаше едно много интересно предаване - "Далекоглед", за чужденците в България. От първите, които се явиха там, беше и мъжът на преводачката Мариана Хил, Кен, който разправяше много смешни неща, на какво се научил в България. Научил се например, когато кара кола, вместо да спира на жълто, да дава газ, за да не го удари някой отзад. Защото ние, българите, не спираме, като светне жълто. Общо взето, ни правеше много интересна характеристика само с няколко думи и с няколко примера. Та хуморът в тази книга върви точно на сравнението "те там, на Острова - ние тук". Тук, като кажеш, тоя трактор го взех, когато се разтуряше ТКЗС-то, англичанин не може да разбере какво е това ТКЗС. Защото не е имало колхоз "Йоркширска победа" или "Път към комунизма на графство Съри". Беше забавно да измислям такива паралели. Както когато Джон чете в болницата надпис "Грижата за здравето е основна грижа на Партията". Той англичанинът досега си мислел, че лекарите се грижат за здравето, в неговата страна лекари се грижат за здравето на хората, а в България – партията. Получава се хумор от тази работа, и то един по-друг тип хумор. Искаше ми се да има втори план. Напоследък един много плосък хумор върви… Преди правителството да въведе плосък данък, телевизиите въведоха плосък хумор и тоя плосък хумор изведнъж се яви на плоски екрани... И то стана плосък хумор на плосък екран, страхотно плоско…
- Това не е ли малко обидно за публиката?
- Обида за публиката е. Защото хуморът е въпрос на талант. Виждаш как талантливи артисти говорят страхотни глупости в тия шоу-програми, защото им ги пишат някакви хора, които хал-хабер си нямат от тази работа, просто не са за това. Да си сценарист на шоу, не е просто, то си е въпрос и на възможности - един го може, а друг - не. Шоуто е занаят, но и в този занаят си има и добри, и лоши занаятчии. А нацията няма капацитет за толкова много телевизии, толкова много радиостанции, толкова много шоумени. Дето викат, в администрацията нямало административен капацитет. Ами тогава за шоу нямаме хумористичен капацитет. За да стане смешно едно шоу, трябва смешен сценарий. В киното важи същото. Защо на Би Би Си им стават телевизионните филми? Ами защото ги правят добри сценаристи.
- Баща ви, Георги Мишев, е сценарист на някои от най-хубавите български филми, като "Преброяване на дивите зайци", "Момчето си отива", "Дами канят", а също и писател…
- Взел съм доста неща от него, съветвал съм се. Обсъждали сме, говорили сме… Хубаво е, когато има кой да ти помогне малко, да ти каже дали пътят, по който се движиш, е правилният, или си объркал посоката. Особено за "Английският съсед" се съветвах с него, докато писах сценария. Защото това е първата ми голяма работа. Аз иначе съм автор на дребни смешки… Там се чувствам в свои води… За толкова години какво ли не съм правил… Фейлетони, разкази, сатирични есета, литературни пародии, комикси… Седем години водих хумористично предаване по Дарик Радио. Сега и телевизионно шоу правя - участвам в "Говорещи глави" като сценарист. Не мога да си хваля сам стоката, но поне в "Главите" се опитваме да няма простотии. Тия простотии много ме изнервят, като седна да гледам. Защо мислят, че този чалга-хумор трябва да го гледат хората? Хуморът е игра на духа, той е една по-висша проява на интелектуална дейност, не е простотия. Разбира се, че има и просташки хумор, ама всички ли трябва да сме простаци?
- Какво е да си писател хуморист в България?
- Изобщо да си писател в съвременна България, е трудна работа. Защото има много писатели, голямо писане пада. Нали виждаш, по телевизията всички пеят, така и всички пишат, никой не иска да копае лозе… Затова ще внасяме турски картофи. Оня ден си купих картофи от Египет… Защото всички се занимават с някакви изкуства, нали сме много талантлив народ и всички трябва нещо такова да правят. Иначе да си писател, е трудно, само от продажби на книги как се живее, какви тиражи могат да се продадат изобщо?
- Като се има предвид колко се чете…
- Абе чете се вероятно, книги се продават, такива някакви вулгарни романи. Мен пък това също ме обижда по някакъв начин, вулгарни романи. Аз исках моят роман да не е вулгарен, напротив, няма нито една мръсна дума вътре. Съзнателно… Ама те какво си мислят, че от всеки става Буковски, като употреби няколко мръсотии? Карбовски бил българският Буковски, защото пишел мръсни думи… Не става така, това са външни неща, то като няма живот вътре, ти колкото искаш се прави на Буковски. Според мен основният проблем на всички тия пишещи е, че се опитват да пишат като някой друг. При тях се получава вторично нещо. Всеки иска да напише "Шифърът на Леонардо", ама той вече е написан, какво ще ми се правиш на Дан Браун? Един бил българският Дан Браун, друг бил българският Дани де Вито, трети бил българският Стивън Кинг. То е някаква пародия…
- Защо? Нямаме достатъчно самочувствие или просто е по-лесно да копираш някого?
- Липсва оригиналното мислене, липсва това да си си ти. Мислят, че по този начин ще обърнат внимание върху себе си. Преди време един познат ми казва: "Написал съм един роман, малко Чандлър, малко Стивън Кинг, малко Дан Браун." Ами ти къде си в тоя роман? А романът започва с описание на летище "Хийтроу" в Лондон. Питам го колко пъти е кацал на летище "Хийтроу". А той: "Ами... никога не съм ходил." Ами много "хитроу", че започваш оттам точно… Пиши за нещата, които знаеш… Сбъркана работа, с други думи. Като повечето неща в България - и литературата е сбъркана.
- Абсурдите в българската политическа действителност често ли стават повод за хумористични интерпретации?
- Ами те понякога надхвърлят фантазията на хумористите. Като случаят с имената на този, Феим, Петър, Бисер, дето и той самият не знае как се казва. В коя държава може да се случи това? Всеки ден политиката по някакъв начин ни сервира едни такива абсурди, които не са за европейска държава, а може би за някаква африканска.
- Това, което се случва в България, не е ли по-скоро тъжно понякога? Успявате ли да гледате на всичко откъм смешната му страна?
- Опитвам се. Не бих правил трагедии от ежедневни политически неща или от цената на парното. Или от това, че кашкавалът е поскъпнал с един лев. Трагедия е, когато има неизлечима болест или някакви истински поводи за страдание. Ние, българите, като че ли много обръщаме внимание на ежедневния си бит. Аз разбирам, че доста хора живеят трудно, ама това не може да бъде повод за чак такава мирова скръб. Все това да бъде в устата ни, колко струва парното, колко ни е сметката… Опитвам се да мисля за смешни неща, да създавам весело настроение около мен и на самия себе си.
- На какво се смее българинът днес?
- И аз се чудя, изглежда, различните българи се смеят на различни неща. Може би има хора, дето се смеят на "Шоуто на Слави" или на "Комиците". Повечето хора от моя кръг се смеят на "Швейк" или на "Параграф 22", или на Чарли Чаплин. Хуморът е въпрос на интелигентност. Кажи ми на какво се смееш, за да ти кажа какъв си…
- Наскоро получихте наградата за цялостно хумористично творчество „Райко Алексиев”, как ви кара да се чувствате това?
- Не съм само аз, двамата с Васил Сотиров сме лаурети. Тази година журито реши, че наградата се дели надве, все едно че той ще е Райко, аз ще съм Алексиев. Тази награда е национална, наистина се присъжда за цялостно хумористично творчество, макар че аз не се смятам за класик на края на творчеството си. Да съм жив и здрав, смятам да продължавам. Но сега, като са я присъдили… Наградата "Райко Алексиев" би трябвало да е гордост за всеки сатирик. Той е голямо име в нашата журналистика и сатира, един човек с разностранни таланти, и рисува, и пише смешно, и стихове пише, и злободневки, и епиграми. И сам е правил вестник "Щурец". Бил е човек с демократични възгледи и после е платил с живота си за тези възгледи. По някакъв начин сегашният "Стършел", след 1989-а, е продължител на "Щурец" - демократичен, независим вестник.

Писателят Михаил Вешим е роден на 17 септември 1960 г. в София. Завършва журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Във вестник "Стършел" работи от 1982 г., а от 2003-та е негов главен редактор.
Автор е на книгите "Нотингам форест", "Австрийците идват", "И преди, и сега", "Бай Ганьо се завръща", "Тримата мискетари", "Елате в страната на "Арда", "Писма от Нашингтон", "Смях в залата", "Английският съсед".
Носител е на наградата "Райко Алексиев" за 2008-а, присъдена му за цялостно хумористично творчество.

Със съкращения от http://e-vestnik.bg

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.