Интервюта Историкът Георги Марков: 3 март е денят, който обединява българите

balgari.bg

Историкът Георги Марков: 3 март е денят, който обединява българите

- Освобождението на България и ролята на Русия в него си остават болезнена тема. Какви са главните уроци на 3 март?
- Никой народ на Балканите не се е освободил със собствени сили -­ нито сърби, нито гърци. Всъщност руското оръжие е възстановявало държавите на Балканите. Вярно, руският царизъм си е имал своите стратегически цели ­ империята да овладее топлите морета ­- Черно, Мраморно, протоците за Босфора и Дарданелите. Така че в случая съвпадат интересите на българското националноосвободително движение и на Русия. Водещо обаче са православието и мощното славянофилско движение в Русия. Не трябва да политизираме Освободителната война от 1877-1878 г. и последиците от нея. У нас има 67 512 гроба на руски офицери и войници. Цинизъм е след 1989 г., когато махалото се люшна, да изпадаме в друга крайност и да казваме: Е, не са 200 хиляди! Няма друга чужда армия, която тук да е дала толкова жертви. 3 март е ден на почит към загиналите руски войници, не бива да ги свързваме пряко с политиката на руския царизъм. Преди няколко години отхвърлих предложението на ДПС 24 май да замени като национален празник 3 март, който накърнявал самочувствието на част от българския народ. От десницата пък предложиха като национален празник Деня на Съединението - 6 септември, или 22 септември, Деня на независимостта. Казах им, че без Сан Стефано не би имало нито какво да се съединява, нито какво да се обявява за независимо. 3 март е денят, който обединява българите. Трябва да запазим историческо равновесие, себеуважение, почит към загиналите. Да не се люшкаме, да не се правим на закъснели стамболовисти русофоби.
- Защо винаги търсим чадъра на поредния Голям брат?

- Не можем да се оправдаваме, че сме малък народ, ние сме средноевропейска държава. От 132 г. обаче българската външна политика страда от "сателитния синдром" -­ винаги имаме Голям брат: царска Русия, СССР, Германия, Втория райх, Третия райх. И сега, уж сме член на ЕС, пак имаме Голям брат -­ Чичо Сам, който си има свои интереси. Защо няма германски, френски, гръцки войници в Ирак, където Чичо Сам води война? А нашите гинат там!
Това, че сме в НАТО и в ЕС, ни дава възможност да се освободим от сателитния синдром. А това е много зловредна политика ­- обвързваме се само с една велика сила. В НАТО може да се казва "не", доказва го Гърция. Лесната политика на нашите управници е "дакането". А то е политика във вреда на националните интереси.
- Ще успеем ли да защитим националния си интерес?
- Преди идеализирахме Съветския съюз, сега пък идеализираме САЩ. За съжаление все обслужваме чужди интереси, за разлика от някои други държави от Източна Европа. Така закрихме ядрените си реактори ­- не от Европа са ни натискали, нашите политици са се престаравали. Ето, сега Симеон Дянков казва: Спирам руските енергийни проекти. Ама те не са руски, а български енергийни проекти. Синята коалиция казва: Няма да строим АЕЦ "Белене", руски били реакторите. Това е закъснял стамболовизъм. И Южен поток бил руски. Ами нека тогава румънците да построят още шест реактора на Черна вода, Турция с руска помощ ще строи АЕЦ. А турците се натискат да участват, Румъния също е кандидат за участие в Южен поток. Явно е, че продължава сателитният синдром и политиците са свързани с определена велика сила.
- От какви лидери имаме нужда?
- От такива, които не мислят само за собствената си кариера и обогатяване на себе си и на един партиен кръг.
Нашите политици много искат да се съизмерват със Стефан Стамболов. Навремето обявиха Костов за новия Стамболов, сега пък обявиха Борисов. Не могат да се повторят нито Стамболов, нито Ляпчев. Онези политици са имали национален идеал, какъвто днешните нямат. Според Хегел всеки народ си заслужава държавниците. Повече от 20 г. вече ги избираме, а все се оказва, че и от тези нищо не става. Който дойде на власт, смята, че историята започва и свършва с него. Учат се на наш гръб да управляват.
Не съм съгласен с Костов, че трябва да загърбим миналото. Каквото било-било, кой крал - крал! Не може пито-платено, трябва да се извадят досиетата от криминалния преход, има много престъпления! Ако загърбим миналото, то ще ни потупа по гърба.
- Не е ли опасно залитането на Борисов по авторитарност?
- Борисов много често повтаря: "Моите министри! Моите хора!" Като монарх. Много опасни са ласкателите, това изтъквам в книгата "Поуки за държавници". Ласкателите ти внушават, както при Живков, че разбираш от всичко - вино, космос, полупроводници. И в един момент политикът си казва: "Абе аз може би съм гениален!" А около Борисов има предостатъчно ласкатели, дано здравото му шопско чувство го предпази. Генерале, важно е да ви понесе славата!, казах на Борисов още като беше кмет. На мнозина славата не понесе и се провалиха. Борисов като Тодор Живков си има шопския характер, говори простичко, ясно, шегува се понякога дебелашки. Дано запази чувството си за реалност. Защото тези операции в МВР, октоподи, скариди - приличат на театрален спектакъл. Народът се диви, рейтингът на министър Цветанов хвърчи!
- Какво е мнението ви за колегата ви Алексей Петров?
- Даа, колега, доцент, д-р по икономика. Явно е добър, щом УНСС и Пловдивският университет почти се бият кой да го наеме. Не е вече онзи баретата, а легитимен в обществото, опитва се да стане интелектуалец. Студентите го харесват, колегите му - и те. Срещал съм го на международна конференция по международни конфликти и антитероризъм в УНСС. Изказа се, той е експерт по темата, която нашумя след атентатите от 11 септември 2001 г. А сега го гледаш проснат на пода! Може да има основания, но много театрален е този екшън!
Историята сочи, че големите играчи обикновено са отзад. Така че мозъкът на "Октопода" най-вероятно не е Алексей Петров. Дано нашите служби знаят кой е интелектуалният подбудител, организаторът, изпълнителят на "Октопода".
- Защо сме нация с разрушителен напор? Защо срутваме до основи и след това градим от нула?
- Губим много историческо време и хабим национална енергия. Дори изпитваме удоволствие от рушенето, има нещо варварско в това. Доказателства са последните 20 години, в които някои хора толкова рушиха и грабиха. Хайде мафиотите, босовете, олигарсите са ясни. Но унищожихме и селското стопанство, което е спасявало България от глад във войни, катастрофи, въстания! Уж сме търпеливи, а по южняшки бързо се палим, бързо гаснем, люшкаме се между еуфория и разочарование.
- Прощава ли българинът?
- Много трудно. Повече я караме по Стария завет -­ око за око, зъб за зъб. Дори по-зловещо: око за две, зъб за чене. Не прощаваме или временно отлагаме отмъщението. Въобразяваме си, че имаме право да отмъщаваме и за миналите поколения, разчистваме сметки до девето коляно. С тази омраза помежду си губим толкова национална енергия, всеки обвинява другия, никой не си признава собствената вина. Затова не може да се стигне до националното помирение, за което говорим вече 20 години.
- Ще успее ли БАН да възкръсне след сблъсъка с управляващите? Кой ще е победител в тази битка?
- БАН е институция и е обидно един финансов министър да ни обявява за феодални старци, които не правят наука, а си бъркат в носа. Всъщност изразът е "синодални старци", министърът е объркал, той просто много неща не знае, особено от българската история. Дори не знае кога е основано Българското книжовно дружество -­ 1869 г. Според него ние сме били сталинистко-съветско създание от 1947 г. Това е историческо невежество. Обидно е да ни връща във времената на сталинизма. По времето на Вълко Червенков, през 1952 г., Москва нарежда на Червенков да разгони от БАН укриващите се там буржоазни гнили интелигенти и научни безделници. Червенков разпорежда на Тодор Павлов, председател на БАН: "Бай Тодоре, махнете ги тия гнили буржоазни интелигенти!" (Става въпрос за учени с международен авторитет като Михаил Арнаудов, Дуйчев, Борислав Примов.) Обаче не ги махат. Павлов казва: "Може да са буржоазни интелигенти, но са учени." Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение при Стамболийски, също се е захванал с академията. След няколко месеца обаче става превратът и кабинетът пада. Истината е, че просто пречим. БАН има много имоти, явно те са наред за разграбване след армейските. Още преди 2 г. Дянков искаше да приватизира БАН, изчислил е, че има тук имоти за разпродажба за 3 милиарда евро. При 10 процента това прави 300 млн. комисиона, не са малко пари! Колегата от един друг институт вече е получил оферта от "Кауфланд" да закупи терена, за да строи там супермаркет. Научили немците, че Дянков разпродава академията. А според Закона за БАН никой не може да купи и един квадратен метър!
- Обяснете що за ченгета са учените с досиета, сред които сте и вие.
- Да, излезе и моето досие. Не бива обаче всички да бъдем набъркани в общия кюп като доносници. Първо, аз не съм агент, а секретен сътрудник на Първо главно управление външно разузнаване. Някои не схващат разликата. През 1981 г., годината, когато се отбеляза 1300-годишнината на българската държава, спечелих стипендия за млад учен на Министерството на науката на ГФР. Преди да си получа визата, от спецслужбите ми обясниха, че след специализацията трябва да напиша и втори отчет, освен за академията. Посочиха ми какво ги интересува: македонският въпрос, пантюркизъм, настроения у учените в западногерманския Институт по европейска история, участието ми в международни конгреси. Писал съм отчети по тези теми.
Сега е лесно да се дават присъди. Никой не може да ми каже: ти трябваше да се откажеш от специализация във Федералната република. Да се откажа, значеше никога да не стъпя в чужд архив, да не отида на международен конгрес. А и - както се шегувам - през 1981 г. не съм знаел, че Берлинската стена ще падне, дори Рейгън не е знаел. Аз продължавам да сътруднича на тази институция. При мен идват по разни въпроси. Ей през тази врата са влизали хора от ДАНС и аз какво? Да кажа: Не, не, не! Нали работя в тая държава, бил съм експерт и на ДАНС, и на Националната следствена служба. Ами на кого да сътруднича? На турското разузнаване ли? На американското ли? Аз сътруднича в името на националните интереси.

Интервю на Хенриета Георгиева

Акад. Георги Марков е роден на 17 ноември 1946 г. в Пловдив. Завършва история в СУ, специализира в Института за европейска история в Майнц. Дълги години е работил в Института по военна история. От 1993 г. е директор на Института по история при БАН. Изследователските му търсения са съсредоточени в международните отношения и войните на XX век. Автор е на книгите "Покушения и политика в България 1879-1919", "Парола Сабя", "Камбаните бият сами. Насилие и политика в България 1919-1947", "Нашумелите международни афери на Третото българско царство". Носител е на награда "Паисий Хилендарски" през 1991 г. и на наградата на Съюза на учените за научни постижения през 1996 година.

Със съкращения от вестник "Марица"

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.