Интервюта Валери Петров: Дишаме атмосфера на духовен срив

balgari.bg

Валери Петров: Дишаме атмосфера на духовен срив

- Г-н Петров, ако трябва да се върнем назад в дългата Ви творческа биография, има ли произведение, което не бихте написали, което смятате за "грешка"?
- Има, разбира се, и то немалко. Колкото пъти съм се вслушвал в неодобренията на т. нар. нормативна критика и съм полагал искрени усилия "да се поправя", толкоз пъти са се получавали неща, за които сега си казвам, че би било по-добре да не съм ги писал. Но нечестни стихове, подмазвачески слова, конюнктурни съчинения, на които сам да не вярвам - такива грехове нямам на писателската си съвест.
- Какво ви даде работата в киното и театъра, с какво те обогатяват поетическото виждане?
- Не мисля, че работата в другите жанрове ми е дала нещо за поезията, която съм се старал да правя. Мисля, че съм бил все същият в киното, в театъра, в литературата за деца... Дори съм си намислил формула: писал съм поезия за сцена, за екран, за книга.

- Вие сте виртуоз на класическия стих, как през окуляра на римувания стих виждате сегашните поетически послания на новото поколение, които са извън границите на всякакви канони?
- Не съм привърженик на каноните. Изкуството винаги е било антипод на строгите правила и ако става дума за отношението ми към свободния стих, ще ви кажа, че макар сам да не мога да пиша помодерному, мисля, че не във формата е въпросът. Ако е за римата, то тя не е известна нито на римляните, нито на гърците. Друг е въпросът за употребата на мръсни думи в стиха, на изкуствената енигматичност, на писането "каквото ти падне" и на хвърлянето прах в очите на читателя - тук съм и възмутен, и отвратен, и отчаян за бъдещето на поезията. Това са явления, които само отварят вратата на изкуството за графоманията и я затварят пред читателите на поезията, които и без това стават все по-малко и по-малко.
- Вашите ранни поеми - "Палечко", "Край синьото море", "Juvenes dum sumus", "На път", "В меката есен" - остават ненадминати като естетическа монолитност, като сила на внушението и изобразителна пластичност. Има ли нужда днес този жанр от възкресение, или кратките форми завинаги се наложиха?
- Трудно ми е да ви отговоря на този въпрос. Не е изключено наистина новите ритми на "информативното" ни време да правят невъзможно четенето на "дългоформатна" поезия, но - както казах - днешните млади (на които поезията винаги най-много е разчитала) не щат да четат и кратките ни форми... Тъжна история.
- Защо според вас днес сатирата ни е в криза? Сякаш през 60-те, 70-те и 80-те години този жанр беше в апогея си, а днес при така рекламираната свобода на словото е в затишие...
- Ами тъкмо свободата на словото (доколкото я имаме) й пречи. Сатирата, като експлозивите, трябва да се чувства затворена, за да избухва. Сега все пак можеш да пишеш по-свободно, но нещата и без твоите остроумия са ясни... А има и друго: сатирата - поне както аз я разбирам - е свързана със смеха, а той е радост, добро разположение на духа... А каква радост човек може да има при днешното състояние на нещата?
- С какво ще ни изненадате за своя юбилей - може би скрита в чекмедже поема или нова пиеса?
- Атмосферата на юбилеите никога не ми е допадала. В случая пък какво толкова има за честване в това, че си се дотътрил до 90-те си години? Освен туй самата дума "юбилей" означава "ликуване", а е направо неприлично да се ликува в атмосфера на духовен срив, която усилено дишаме напоследък... Така че не заради годишнината ми, а защото още ми се работи и публикува, ще издам една неголяма сбирка нови стихове. И една богато илюстрована книжка със смешно заглавие и съдържание. Писах я за самоутеха, а се надявам, че, ако съм успял, тя ще донесе на тоя-оня малко веселост в невеселите ни дни.

Интервю на Анжела Димчева за kulturni-novini.info (със съкращения)
Фотографията е на Иво Хаджимишев

 

 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.