Интервюта Стоян Александров: Образованието и здравеопазването искат спешни реформи

balgari.bg

Стоян Александров: Образованието и здравеопазването искат спешни реформи

- Господин Александров, смята се, че вие сте човекът, който като финансов министър в правителството на Беров въвежда съвременната финансова система. Финансовите министри след вас подобриха ли я, или натовариха още повече обикновения данъкоплатец?
- В интерес на истината основата на съвременната данъчна система беше поставена по времето на кабинета на Филип Димитров с финансов министър Иван Костов. Аз тогава бях шеф на данъчната администрация, така че заедно сме я правили. Първият пакет от закони беше внесен през лятото на 1992 г., но след кризата в правителството и падането му същата година се получи така, че законите бяха гласувани през 1993-94 г. Генералната философия от гледна точка на набор от данъци, основните елементи в организцията им се запази и досега, тъй като те бяха разработени на базата на нашия ангажимент към Европейския съюз за хармонизиране на нашето законодателство с европейското. Оттогава, разбира се, минаха много години, бяха ежегодно внасяни, макар и козметични, промени, но в духа на по-пълната хармонизация с това, което е в европейските страни. Много по-съществени промени настъпиха главно по отношение на размерите на данъците, главно на преките данъци, въвеждането на корпоративния и подоходния данък за населението. Това беше една революционна стъпка. По-съществена крачка беше направена през 2006-2007 г. с оглед на реалното ни членство в Европейския съюз. Най-вече по отношение на Закона за ДДС, Закона за акцизите и др.

- Ще се задълбочи ли кризата, в чийто капан сме от доста време?
- Ако слушаме финансовия ни министър Симеон Дянков, не би трябвало. Ако гледаме това, което реално става, мисля, че тази година няма да е по-лека от миналата.

- Министър Дянков обещаваше, че до лятото ще отлепим от дъното...
- Той и сега прави такива изявления, най-вече на един показател - нарастване на износа, което привнася лек оптимизъм. Кризата в България дойде не през финансовия сектор, а през реалната икономика - вследствие загубата на пазари, които имахме навън. Естествено е да се предполага, че излизането от нея ще следва същия ход и че трябва да възстановим външнотърговските отношения, реално да увеличим износа, което би дало тласък на съживяване на производството, тъй като няма как да разчитаме на база вътрешно потребление. Тази политика трябва да се води.

- Одобрявате ли политиката на правителството в сферата на финансите и икономиката?
- Много е трудно да се каже еднозначно. Досега аз не съм видял никой да предложи сериозна алтернативна политика, за да кажем - ето, има по-добър модел, защо не го прилагат? Аз не говоря за единични, някой път екзотични предложения. Говоря за това, комплексно да се погледнат нещата. Например имаше изявление от групата на Иван Костов, че ще направят предложение, но досега не съм го видял черно на бяло. Лично аз не приемам оптимизма, който имаше Дянков, че ще затегне финансовата дисциплина - държавата губела милиарди и тези милиарди ще бъдат спестени за нея. Няма го обаче този ефект, който той очакваше със затягането на контрола, данъчната администрация и т. н. Това, което трябва да се отчете - че за първи път в най-новата ни история имаме ситуация на падащи приходи, а не на растящи, макар и някой път и на база инфлация. За съжаление нашият оптимизъм, че кризата се преодолява, а не задълбочава на база ръст на приходи, не се реализира, сега се отчита спад на приходите. В същото време се допусна една друга грешка - че могат да се задържат много ангажименти на държавата към бизнеса, към реалния сектор, към хората и тези задължения не бяха изплатени своевременно. Тези ангажименти се оценяват в диапазон 1.5 до 3 млрд. лв., точно не бих могъл да кажа. Това беше целенасочена политика с ясно съзнание, че да направим сега балансиран бюджет, да приключим предишната година с оглед отзвука, който би имало това в международен аспект и т. н. И тъй като се разчиташе, че ще имаме висока събираемост в първите месеци от новата година, щяхме да се издължим към всички забавени плащания и нормално ще изпълняваме бюджета. За съжаление този сценарий се провали.

- Трябва ли да се актуализира бюджетът и кога да стане това?
- Може би, ако дeйствително очакванията са да продължи този проблем със събираемостта, колкото по рано се актуализира бюджетът, толкова по-добре, тъй като така или иначе ще бъдат извършени някакви разходи или пък правителството ще продължи да бъде некоректно към целия сектор, тъй като има планиран бюджет, а не се осигуряват съответните средства. Има и идеи, които не са за пренебрегване - да се актуализира своевременно приходната част и да се види евентуално какво да се прави с разходната. Дали ще има единен подход към всички да се намалява, или ще има диференциран подход. Това вече е въпрос на политическо решение кой сектор да бъде по-засегнат с оглед на ситуацията, отчитайки и факта, че действително не бива да се позволява уличният натиск и големите претенции да са в основата и да се разруши финансовата стабилизация. Тук естествено в парламента трябва да се отчете доколко успешни са тия кадрови кадрили в митниците, в данъчните служби... Те бяха направени с тази цел - да се увеличат приходите, но не се получи. Оказа се, че може би за пореден път ние приложихме партийния подход навсякъде да уволняваме старите кадри и да слагаме наши кадри. Това го правят всички правителства и днешното не можа да се излекува от тази болест.

- Кои са според вас най-спешните реформи, които трябва да се направят?
- То е много трудно да се каже. Имаше реформи, които преди 20 г. трябваше да се направят. То е ясно къде са необходими най-много пари - здравеопазване, образование. Това са много пари, а качество насреща няма. И това е болезнено. Все има недоволни. Неслучайно толкова време толкова правителства не склониха да направят тези реформи. Предишният министър на образованието Даниел Вълчев успя да прокара матурите. Само това му е достатъчно да остане в историята, че нещо е направено. Вие виждате, че по отношение на матурите беше голям вой. Плакаха, реваха и родители, и учители, и деца... всичките. Защо? Защото ние се страхуваме да видим истината в очите - че образованието ни затъва от година на година, че децата са неграмотни. Родителите не искат да разберат, че децата са отличници без покритие. Учениците още по-малко... Училищата бълват отличници, но не дават знания. И сега реформата в областта на образованието трябва да продължи, в това число, ако щете, по закриване на учебни заведения, преструктуриране на учебни заведения и т. н. А да не говорим за другото направление - здравеопазването, което ще става още по-голяма драма. Все повече застаряват хората, все по-голяма нужда ще имат, а то от година на година става все по-слабо.

- След като лекарите се изнесоха в Гърция...
- Е, това са приказки. Ако тук има добри условия, едни ще се изнесат, други ще дойдат. Ето, в нашия банков сектор дойдоха много хора от Англия. Там кризата ги удари много по-жестоко. Чак трагедии да правим, че са се изнесли сестрите... Обществото не търпи вакуум. Едни като излязат, ще се намерят кои да ги заместят. Незаменими хора няма. Истината е, че ние имаме много добри лекари-специалисти, които не получават официално достойно заплащане на труда си. Неофициално те имат не по-малко доходи от колегите си навън. Неофициално, защото всяко нещо се плаща. А официално защо не? Защото ние сме такива - ако един лекар има 20 000 лв. заплата, ще го анатемосаме. Българинът не обича някой да получава пари, макар да ги заработва. Той си казва - имам пенсия 200 лева, защо той ще взема 20 000? Едва ли не задължението на специалиста е да работи за жълти стотинки. Същото е й в много други сфери. Трябва да свикнем трудът да бъде заплащан. Само че ние, българите, разглеждаме труда като физическа работа, като хамалогия. Интелекта, сивото вещество не го смятаме за труд. Затова тази уравниловка между един посредствен лекар и един много добър специалист води до изкривяване на стойностите, мотивацията и т. н.

- Вие бяхте ли съгласен с намерението да се увеличат здравните осигуровки с 2 процента, което засега остана само намерение?
- Отдавна се говореше, че здравните осигуровки трябва да се вдигнат. Въпросът е, че не по този начин и не сега. От гледна точка на това, че не е реформирана системата на здравеопазването, когато ставаше въпрос да се коригират някои данъци, например данък хазарт, там основният аргумент беше, че парите ще отидат в здравеопазването. Сега чуваме същата приказка - тези пари ще отидат в здравеопазването. Ами те няма как да отидат на друго място! Нашите министри, включително финансовият, е цинично така да ни подценяват с това - парите ще отидат в здравеопазването целево. Че къде другаде?

- Ами да запълнят дупки в бюджета...
- Добре, да запълнят бюджета, но с това не се решава въпросът за дефицита. Дянков предложи алтернатива - голяма част от хората, които не плащат осигурителни вноски, да плащат - тези от държавния сектор и т. н. Те имат гарантирана, сигурна работа, а сигурността също се плаща.

Стоян Александров е роден е на 14 юни 1949 г. в с. Илия, Кюстендилско. Завършва Стопанска академия "Д. А. Ценов" в Свищов. От 1975 до 1993 г. преподава в Университета за национално и световно стопанство. Министър на финансите в правителството на Любен Беров. През 2003 г. е издигат от БСП за кмет на София, но губи на втория тур от Стефан Софиянски. В момента председател на Надзорния съвет на "Д Комерс Банк".

Със съкращения от www.obshtestvo.net

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.