- Проф. Попконстантинов, освен с откритите мощи на св. Йоан Предтеча с какво като цяло манастирът "Свети Йоан" е важен за нашата история?
- Манастирът наистина е ключов за нашата история, и то в няколко посоки. На първо място това се отнася до датировката на човешкото присъствие на острова. Дълго време се дискутираше дали там е имало светилище на бог Аполон. Ако това наистина е неговият храм, вече ни обяснява и защо манастирът е наречен на свети Йоан Кръстител. Под основите на храма, в който открихме мощите, се натъкнахме на следи от предходната епоха. Но никой не прави храм на пустинен остров - църква се строи за богомолци, а не за монаси. Така че най-логично е, че става въпрос за манастир, основан още в края на IV век.
- А защо е посветен именно на св. Йоан Предтеча?
- От Евангелието знаем, че той е и свидетел, и предшественик на Исус Христос. Но същевременно е и покровител на византийските императори, техен застъпник пред Господа и посредникът, който пренася Божията благодат върху императорите. И не на последно място, той е и покровител на монасите, защото е и първият отшелник. На него още в IV век има посветени 32 църкви и 8 манастира в Константинопол.
- Това ли ви дава убеденост, освен, разбира се, надписите, че мощите са именно на Предтеча?
- През 956 г. ръката на св. Йоан е пренесена от Антиохия в Цариград от Константин VII Багрянородни. След около три века поклонникът Антоний от Новгород я вижда сред реликвите на дворцовата константинополска църква "Св. Богородица Форос". През 1484 г. ръката е дадена на Ордена на хоспиталиерите, които тогава са базирани на остров Родос. През ХVI век те я връщат на Османската империя и сега може да се види в двореца музей Топкапъ в Истанбул заедно с част от черепа на светеца.
- За него претендират и във Франция...
- През 1200 г. горната част на черепа заедно с косата се е съхранявала в църквата "Св. Богородица Влахернска" в Константинопол. Именно тази част е в Топкапъ заедно с ръката. А лицевата част, от която сега и ние имаме малка частица със зъб, е пазена в Студийския манастир. Именно за нея се предполага, че кръстоносците са я подарили през 1206 г. на френския крал Луи IХ и сега тя се пази в Амиен.
- Как попадат мощите в Созопол?
- Това е дело на някой монах, по-точно на група монаси, които са организирали това пренасяне на част от мощите на Кръстителя.
- Защо реликвариите бяха на две места?
- Този храм, в който открихме мощите, е върху част от самия храм, изгорен през 586 г. от аварите. След това е бил възстановен през IХ век и тогава се разширява на изток, където е изградена и по-голяма абсида. При тази реконструкция монасите пренасят реликвария от стария олтар в новия. А по неизвестни причини оставят на старото място малката каменна кутийка с надписите.
- Вие откривате втори голям скрипториум след този край Варна. Защо тези наши средновековни "издателства" са край морето?
- Ще ви отговоря с едно изречение - край водата културата е по-богата. Но наистина, още през 80-те години заедно с колегата Павел Георгиев отрихме скрипторий край Равна, Провадийско. Там се натъкнахме на 330 надписа на 5 графични системи - руническа, гръцка, латинска, кирилица, глаголица и билингва - кирилица и руни. А това говори за невероятната ерудиция на работещите в този скрипторий. И най вече - че прабългарската писменост, руните, е била съхранена до късно и дори използвана в Църквата. Този скрипторий беше с дължина 30 метра - три помещения по 10 метра, точно като в "Свети Йоан". А този край Врана, който проучваме сега заедно с доц. Росина Костова, ст. н. с. Валентин Плетньов и студентите от ВТУ, е 70 метра и с 13 помещения. Можете да си представите мащаба на работата, която е кипяла там по времето на княз Борис I и цар Симеон Велики.
- Къде според вас трябва да бъдат изложени мощите на Йоан Предтеча?
- В никакъв случай на острова, каквито идеи вече се подхвърлят! Освен че ще бъде трудно достъпно на поклонниците, мощите може да станат лесна плячка на всеки авантюрист. Най-удачното място е храмът "Св. Кирил и Методий". Той е в центъра на Созопол, на един широк площад, където има място за паркиране.
Със съкращения от www.dveri.bg
Проф. Казимир Попконстантинов е роден на 17 септември 1942 г., син е на свещеник. Завършва Духовната семинария в София и история във ВТУ. Започва кариерата си в историческия музей в Търговище. През 1978 г. защитава дисертацията "Гражданската архитектура в средновековна България (VIII-XI в.)". Става доктор на историческите науки с работата "Епиграфските паметници и писмената традиция в България (IX-XI в.)".
От 1996 г. проф. Попконстантинов преподава археология във Великотърновския университет. Бил е декан на Православния богословски факултет тук.
През 1985 г. е удостоен с Кирило-Методиева награда на БАН за принос в развитието на славистиката и старобългаристиката, а през 2000 г. - с Годишната академична награда на БАН в областта на хуманитарните науки. Носител е на Хердерова награда от 2004 г.
На 28 юли 2010 г. на остров Свети Иван край Созопол по време на археологически разкопки в развалините на манастирския комплекс "Св. Йоан Предтеча" проф. Попконстантинов откри мощи, за които се смята, че са на Йоан Кръстител.
Казимир Попконстантинов: "Край водата културата е по-богата"