Интервюта

balgari.bg

Дон Кихот в пола воюва срещу хорското безхаберие

Работното пространство на Слава Хинкова е хибрид между офис, редакция и... шивашко ателие!
Защото Слава и екипът й правят вестник за мода - „Дева“ стига до младата и не толкова младата си аудитория веднъж на две седмици.
Сред компютри, рокли и списания с пъстри корици със Слава разговаряме за хъса да оцелееш в този труден бизнес, за професионализма и за това - как да направим жизнената си среда приятна за окото и щадяща за природата.

- Можете ли да се обрисувате с три думи?
- Ще си остане ли между нас?
- Разбира се!
- "Луда за връзване!" - Смеем се. Слава продължава: - Да си жена в издателския бизнес, си е чиста проба лудост. Трябва ти много хъс и професионализъм, трябва и да изпитваш дълбоко уважение към читателя си. Случвало се е да препечатвам цял брой заради липсващ текст - понасяла съм финансови загуби, екипът ми - също, заради перфекционизма в работата, на който много държа.
От 1991 година се занимавам с издателска работа и не се срамувам от нищо, което съм правила - и преди, в списанията „Модена“, „Модева“, „Сезони“, и сега в „Дева“ залагам на авторските материали, а летвата ми е наистина висока. А е имало периоди, в които никак, ама никак не ми е било лесно!
- Как се оцелява във враждебна среда?
- С три думи ли? - Кимам. - Оцелях благодарение на своя инат, благодарение на подкрепата, оказвана ми от съпруга ми, и благодарение на качествените хора, с които работя.
- Какви са читателките на „Дева плюс“? С три думи...

 

Кристалина Георгиева: Някои страни печелят от климатичните промени

Смятате ли, че има глобално затопляне?
Във връзка с глобалното затопляне има пълен консенсус по две неща. Първо, че е реалност. Определено има изменения в климата, не обезателно затопляне навсякъде. Увеличават се амплитудите, като на някои места се измерват много ниски температури. Второ, че промените са следствие от изпускането в атмосферата на парникови газове. Няма консенсус за това дали е обратимо сегашното състояние. Някои смятат, че в атмосферата вече има толкова много от тези газове, че правилната посока на действие е към адаптиране към новите климатични условия. Други пък твърдят, че с икономически достъпни мерки може да коригират тези промени. Вторият пункт, по който няма консенсус, е дали развитите страни трябва да предприемат действия, преди страни като Китай и Индия, които са бързорастящи икономики, да се съгласят да се включат.
Каква е цената на промените в климата и на тяхното "поправяне"?
Според доклада на британския икономист Стърн промените в климата е възможно да се обърнат с цената на 1% от глобалния вътрешен продукт. Ако не се предприемат никакви мерки, може да загубим в бъдеще около 20% на човек от сегашното си потребление. Тоест анализът на разходите и ползите подкрепя предприемането на някакви действия срещу промените в климата. Според Стърн така се създава нов пазар за технологии, който към момента е на стойност около 100 млрд. долара на година. Високата цена на традиционните енергоносители (петрол, газ - бел. авт.) също прави за първи път привлекателни от икономическа гледна точка алтернативните форми на енергия и енергоспестяване. Проучванията показват, че добиването на енергия от вятър, слънце и други възобновяеми източници е икономически изгодно при цена на петрола над 40 долара за барел.
Какви мерки могат да се вземат?
Смятам, че има достатъчно голям набор от неща, които могат да се направят и са полезни както за климата, така и за икономиката. Например китайците, които тихомълком предприемат такива мерки, са съкратили през последните няколко години обема на отделяните емисии парникови газове спрямо общия обем на продукцията си с около 15-18%. Те го правят, защото ще бъдат много засегнати от промените в климата, най-вече селското им стопанство и крайбрежните им градове. И защото искат да имат сравнително предимство в тази област, а не да са на опашката при американските компании.
Освен възприемането на полезни нови практики и технологии е важно икономиката да се адаптира към променения климат. Например тази година по зимните курорти в България няма сняг, защото това ще е най-горещата година в историята, откакто има данни. България не е богата на водни ресурси, така че е чувствителна към промени във водния баланс. Туризмът и селското стопанство в страната също са зависими от климата. Затова адаптацията е абсолютно задължителна. Разбира се, не трябва да се забравя и за въвеждането на нови технологии. Например енергоспестяването е икономически оправдано и екологично.
Какво може да направи България за адаптацията на икономиката си?
Подобно на други страни, зависими от туризма, България може да разнообрази тази индустрия. Например ски курортите да строят писти на по-големи височини. Курортите, които са по-ниско, да се ориентират към културен, природен или конферентен туризъм. Целта е отрасълът да стане по-независим от климатичните изменения. Регулирането на водата е по-сложно. Страната трябва много добре да знае водния си баланс. Най-важното нещо в този сектор са водоспестяващите технологии. Възможна технология с много добри резултати е капковото напояване, тъй като селското стопанство е най-големият потребител на вода. Обикновено всички тези мерки отнемат около 5-10 години, за да започнат да действат. Страната не трябва да чака последния момент, за да ги въведе.
Кой трябва да предприеме тези мерки?
Първо правителството трябва да има програма, която създава стимули за правилно поведение и дългосрочна стратегия, на базата на която предприемачите да могат да планират бъдещата си дейност. Второ, обществото трябва да е информирано за проблемите с климата. В Япония например дискусията се води на ниво държава, бизнес и отделен човек. Това е резултат от дългогодишните усилия на страната да реши проблема с оскъдните си природни ресурси. Трето, роля има и местното управление. Централното правителство е важно за проблема с климата, но не е решаващо. Например САЩ на федерално равнище са против Протокола от Киото, докато Калифорния е водещ щат в ограничаването на емисиите на парникови газове и енергоспестяването. Те дори имат борса за търговия с парниковите газове.
Защо трябва да се търси решение на глобално ниво?
Промените в глобалния климат са колосален проблем. Последствията от натрупването на парниковите газове в атмосферата ги понасят всички хора, въпреки че те са причинени от малка група продукти. Проблемът е, че в цената им не са включени разходите на обществото, свързани с тяхното производство. Това в икономическата литература е известно като провал на пазара. Например в цената на бензина, въглищата и природния газ не е включена стойността на предизвиканите от промените в климата пожари и наводнения. В Япония има коригираща тарифа за тези ресурси и затова няма провал на пазара. Страната е много енергийно ефективна и конкурентоспособна.
Възможно ли е да се постигне съгласие между всички държави?
Това ще бъде изключително трудно. Досега само един екологичен проблем е намерил решение на глобално ниво. Става дума за отделянето в атмосферата на вещества, които разяждат озоновия слой, причиняват озоновата дупка и белите хора получават рак на кожата, най-просто казано. Повечето от тези вещества се произвеждат в страни като Китай и Индия, където хората са с по-тъмна кожа и не получават рак. Проблемът е решен много бързо, защото са ясни разходите, които трябва да бъдат направени, източникът на проблема и губещите от него. Богатите бели страни се договарят с бедните черни страни да им платят и производството на вредните вещества да бъде преустановено. С климатичните изменения е много по-сложно, защото причинителите са много повече, а въздействията са по-комплексни. Някои страни дори печелят от климатичните изменения. Например жителите на Канада могат да започнат да отглеждат селскостопанска продукция при повишаване на температурите. Затова решения за предприемане на действия се взимат основно на национално и местно ниво, а не на глобално. Подобни действия са полезни, но не решават проблема кардинално. Това е невъзможно, докато Китай и Индия не се съгласят да съдействат. Затова засега най-добрата стратегия е адаптацията.

Източник: www.capital.bg

 

Светлин Русев: "Най-съкровените неща нямат място на публичния пазар"

- Как минава един ваш ден?
- Всеки ден е различен - от срещи и дейности с най-различен характер до работата в ателието, която обикновено започва от 22-23 ч. и продължава докъм 3-4 сутринта. Докато се усетя, денят си е отишъл, без да съм свършил нещо полезно, и тогава единственото спасение остава работата през нощта.
- За какво не ви достига време?
- За много неща - за близките ми хора и най-вече за това, което трябва да правя - да рисувам. Всъщност времето винаги не стига и винаги е пред нас. Цял живот го гоним и едва на края за малко го докосваме - на края на пътя, колкото да си вземем сбогом с него.

Етикети:
 

Валя Балканска: "Работата ме крепи"

- Какво отгледахте това лято в градината си, госпожо Балканска?
- В Родопите само картофи и бобец стават. Ама в тия жеги всичко изгоря. Пак има, да сме благодарни. Гледам и много цветя - божур, елдъзка, мушкато, индрише. Всичко, което боцна, става.
- Може ли на една певица да й омръзне да пее?
- Не. Това е невъзможно. След като излизам болна да пея... Готова съм да умра на сцената с песен на уста. Моята майка казваше: "Млъкни, мари! Само когато спиш - мълчиш."
- Имало ли е публика, която да не ви възприеме?
- Не съм чула някой да ме е упрекнал. Може би на тия години да не съм вече на върха, може би трябва да сляза от сцената. Но хората ме търсят. И докато ме търсят, ще пея.

 
Страница 5 от 5

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.