Интервюта

balgari.bg

Румен Балабанов: По новините им ще ги познаете!

Писателят и издател Румен Балабанов (21 май 1950 - 13 октомври 2012) е автор на над 20 книги. За сборника разкази "Медена роса" печели наградата "Южна пролет".
Негови са романите "Някой си отиде", "1/2 омраза", повестта "Стария воин", пиесата "След завоя", сборникът разкази "Спас не може да коли" и др.
Работи като редактор във в. "Стършел", зам.-главен редактор е на в."Литературен фронт", главен редактор на в."Словото днес".
Издава 14 вестника, от които "Психо" продължава да излиза 20 години след старта си.
Основава телевизия Канал 2001, първа у нас дала ефир на хора с паранормални способности.

- "2012: Горбачов, демокрацията и баба ми" е новата ви книга, в която представяте прехода като гротеска. Защо го определяте така?
- Може ли нещо 20 години да се тътри, да писне на хората и то да не е гротеска? Свикнахме с неща, които преди това бяха немислими, хвалим неща, които преди това заклеймявахме. Случи се пълно разклащане на ценностната ни система, оскотяване, опедерастяване. Или сме най-тъпият народ на света, който не може да се оправи, или сме вкарани в зловещ сценарий. Друго обяснение нямам. Баба ми казваше: "Една шепа народ сме, можехме да си живеем като Симеончета." И в двете неща е права: наистина останахме една шепа народ и наистина Симеончо си живее добре. Баба ми винаги е била права, затова я направих главен герой на гротеската. Един колега нарече книгата литературна инсталация, но както и да се нарече, важното е, че има опит за осмиване на това, което ни се случи, защото иначе е много тъжно. Тъжно е, че се случват неща в живота на човека, за които никой не го е питал: дали да има социализъм, дали да има капитализъм, дали да има преход. И човекът се оказва не главен герой, а подлога на историята.

- Ако пишехте сега книгата, бихте ли добавили някакъв нов щрих? Акцията "Октопод" дава ли основание за това?
- Не. Те са непрекъснати щрихи и брънки от тази зловеща гротеска. Още повече че истината я знаят само няколко души. Гледам новините по трите канала, за да разбера коя телевизия каква политическа позиция има, въпреки че новините се обявяват като независими. Или - както е казано, по новините им ще ги познаете. Същото се отнася и за вестниците, разбира се.

- Работили сте в престижни издания като "Стършел" и "Литературен фронт". После се оказвате шеф на канала на врачките 2001 и собственик на в. "Психо". Този остър завой навярно е заради бизнесинтереси?
- 14 години бях в "Стършел". Междувременно работих в сп. "Пламък" няколко месеца. Оттам напуснах, защото ми беше ужасно скучно и тъй като ми беше неудобно, измислих пред Георги Константинов един претекст - че няма къде да паркирам пред СБП. В "Литературен фронт" също не ми хареса. Всеки път се връщах с голямо удоволствие при Христо Пелитев, моя "бащица", който всички ни тантуркаше и ни пазеше от какви ли не нападки. За карикатуриста Георги Чаушов имаше сигнал в ЦК, че посредством графиките си изпращал сигнали на ЦРУ. И за мен по повод на един разказ се обяви, че съм враг на народа. Напуснах "Стършел", където се чувствах най-свободен, по една-единствена причина - предложиха ми да стана главен редактор на "Септемврийче" и аз се полакомих да докажа, че мога да променя един вестник. Въобще това мое желание да се доказвам през целия живот ме подвеждаше и ме придвижваше по схемата възход и падение. Така и не разбрах на кого се доказвам - на жените ли, на властта ли, на себе си ли? Вероятно съм се доказвал на себе си, което не звучи много добре, защото само комплексарите се доказват на себе си. Другото ми обяснение е, че съм някакво дете, което си е играло и продължава да си играе на какво ли не.

- А как стигнахте до "Канал 2001"?
- До 1997 г. се занимавах с вестници - издавах около 14 заглавия. Моят син твърди, че съм основателят на жълтата преса. Таблоидите излизаха в тираж 350 хиляди всеки. Първият беше "Кой си ти", вторият - "Психо". През 1997-а обаче ми се приигра на телевизия. С помощта на Любомир Коларов с група ентусиасти отидохме в телевизия "Триада", която излъчваше CNN на живо. Тогава, както се шегувахме, спирахме CNN и пускахме първия частен сутрешен блок. Като спряха телевизия "Триада", отидохме като външна продукция в "7 дни" със сутрешен блок, водеше го Лора Скорчева, за която тогава бях женен. И с обеден блок с водещ баща й Величко Скорчев. Аз бях продуцент. Когато поисках и вечерен блок, ми отказаха. По това време се развеждах с Лора Скорчева и започнах да творя Канал 2001.

- Това едно от паденията ви ли е?
- Лош или добър, както казваше другарят Живков, каналът си остана исторически. И днес още се споменава. Друг е въпросът, че беше замислен като място, където т. нар. паранормални способности на човек, изследвани в специална лаборатория по времето на Живков, трябваше да се приобщят към медицината, за да може да се правят крачки напред. Но медицината тогава се дръпна рязко от тези теми. Заяви категорично, че такова животно няма - за разлика от всички останали европейски страни, включително Русия и САЩ, където се правят тези изследвания. Освен това врачките, плащайки си своята изява, трябваше да захранват финансово телевизията. А предаванията с тях бяха 10% от програмата на телевизията, всичко останало беше публицистика. Но както казва народът, една капка катран разваля кацата с мед. На "Господари на ефира" добре им дойдоха издънките, каквито наистина имаше: примерно съветът да се пие машинно масло против язва... Беше създадено присмехулно обществено мнение към телевизията и тя просъществува "само" 6 години - казвам го с голямо задоволство, защото да си сам в този пазар, където търгуват вълци и лисици, 6 години е грандиозен успех. И не се срамувам, защото в програмата имаше много стойностни неща. Публикуван рейтинг я постави на 4-то място в София по гледаемост. Що се отнася до паранормалните способности на хората, както във всяка човешка дейност - има мошеници, има и честни. Честните трудно оцеляват, мошениците се нагаждат. По време на бедност хората се насочват към пророци и лечители. В момента законът, който трябваше да регламентира дейността на народните лечители, практически е блокиран.

- Казвате преди време, че телевизията е мръсен бизнес, тънещ във финансова мъгла. Това отнася ли се за големите телевизии?
- Предимно за тях се отнася. Телевизията е невероятен манипулатор - всичко се прави за пари. Аз съм застъпник на това, че телевизията трябва да възпитава, колкото и старомодно да звучи. Не може да се пробутват отпадъци на обществото, което непрестанно се прави. А и сега има желязна информационна завеса, само че посоката е сменена. За културата в Русия, в страните, които ни бяха близки, кой говори? А тия безкрайно тъпи игри - два часа да стои на екрана думата с разместени букви "ятха" с въпроса кое е това средство за придвижване… Някои знае ли къде отиват парите от есемесите? А да сте видели критичен материал за мобилните оператори? За какво говорим? По-добре да се закрият три телевизии, отколкото Кремиковци.

- Известно е, че вие направихте Юлиан Вучков телевизионер - той водеше предаване в Канал 2001. След толкова време как преценявате тази си постъпка?
- Доволен съм, още повече че той го помни и ми е благодарен. Макар и брутален, казва истини. Добър водещ е и е честен човек. Освен това от моето "котило" са започнали много хора: Мартин Карбовски дойде в "Кой си ти" със стихотворение, Людмила Филипова започна като репортерка в сутрешния блок в "Триада", Юксел Кадриев започна в "7 дни".

От http://rumenbalabanov.com

 

Стоян Александров: Образованието и здравеопазването искат спешни реформи

- Господин Александров, смята се, че вие сте човекът, който като финансов министър в правителството на Беров въвежда съвременната финансова система. Финансовите министри след вас подобриха ли я, или натовариха още повече обикновения данъкоплатец?
- В интерес на истината основата на съвременната данъчна система беше поставена по времето на кабинета на Филип Димитров с финансов министър Иван Костов. Аз тогава бях шеф на данъчната администрация, така че заедно сме я правили. Първият пакет от закони беше внесен през лятото на 1992 г., но след кризата в правителството и падането му същата година се получи така, че законите бяха гласувани през 1993-94 г. Генералната философия от гледна точка на набор от данъци, основните елементи в организцията им се запази и досега, тъй като те бяха разработени на базата на нашия ангажимент към Европейския съюз за хармонизиране на нашето законодателство с европейското. Оттогава, разбира се, минаха много години, бяха ежегодно внасяни, макар и козметични, промени, но в духа на по-пълната хармонизация с това, което е в европейските страни. Много по-съществени промени настъпиха главно по отношение на размерите на данъците, главно на преките данъци, въвеждането на корпоративния и подоходния данък за населението. Това беше една революционна стъпка. По-съществена крачка беше направена през 2006-2007 г. с оглед на реалното ни членство в Европейския съюз. Най-вече по отношение на Закона за ДДС, Закона за акцизите и др.

- Ще се задълбочи ли кризата, в чийто капан сме от доста време?
- Ако слушаме финансовия ни министър Симеон Дянков, не би трябвало. Ако гледаме това, което реално става, мисля, че тази година няма да е по-лека от миналата.

- Министър Дянков обещаваше, че до лятото ще отлепим от дъното...
- Той и сега прави такива изявления, най-вече на един показател - нарастване на износа, което привнася лек оптимизъм. Кризата в България дойде не през финансовия сектор, а през реалната икономика - вследствие загубата на пазари, които имахме навън. Естествено е да се предполага, че излизането от нея ще следва същия ход и че трябва да възстановим външнотърговските отношения, реално да увеличим износа, което би дало тласък на съживяване на производството, тъй като няма как да разчитаме на база вътрешно потребление. Тази политика трябва да се води.

- Одобрявате ли политиката на правителството в сферата на финансите и икономиката?
- Много е трудно да се каже еднозначно. Досега аз не съм видял никой да предложи сериозна алтернативна политика, за да кажем - ето, има по-добър модел, защо не го прилагат? Аз не говоря за единични, някой път екзотични предложения. Говоря за това, комплексно да се погледнат нещата. Например имаше изявление от групата на Иван Костов, че ще направят предложение, но досега не съм го видял черно на бяло. Лично аз не приемам оптимизма, който имаше Дянков, че ще затегне финансовата дисциплина - държавата губела милиарди и тези милиарди ще бъдат спестени за нея. Няма го обаче този ефект, който той очакваше със затягането на контрола, данъчната администрация и т. н. Това, което трябва да се отчете - че за първи път в най-новата ни история имаме ситуация на падащи приходи, а не на растящи, макар и някой път и на база инфлация. За съжаление нашият оптимизъм, че кризата се преодолява, а не задълбочава на база ръст на приходи, не се реализира, сега се отчита спад на приходите. В същото време се допусна една друга грешка - че могат да се задържат много ангажименти на държавата към бизнеса, към реалния сектор, към хората и тези задължения не бяха изплатени своевременно. Тези ангажименти се оценяват в диапазон 1.5 до 3 млрд. лв., точно не бих могъл да кажа. Това беше целенасочена политика с ясно съзнание, че да направим сега балансиран бюджет, да приключим предишната година с оглед отзвука, който би имало това в международен аспект и т. н. И тъй като се разчиташе, че ще имаме висока събираемост в първите месеци от новата година, щяхме да се издължим към всички забавени плащания и нормално ще изпълняваме бюджета. За съжаление този сценарий се провали.

- Трябва ли да се актуализира бюджетът и кога да стане това?
- Може би, ако дeйствително очакванията са да продължи този проблем със събираемостта, колкото по рано се актуализира бюджетът, толкова по-добре, тъй като така или иначе ще бъдат извършени някакви разходи или пък правителството ще продължи да бъде некоректно към целия сектор, тъй като има планиран бюджет, а не се осигуряват съответните средства. Има и идеи, които не са за пренебрегване - да се актуализира своевременно приходната част и да се види евентуално какво да се прави с разходната. Дали ще има единен подход към всички да се намалява, или ще има диференциран подход. Това вече е въпрос на политическо решение кой сектор да бъде по-засегнат с оглед на ситуацията, отчитайки и факта, че действително не бива да се позволява уличният натиск и големите претенции да са в основата и да се разруши финансовата стабилизация. Тук естествено в парламента трябва да се отчете доколко успешни са тия кадрови кадрили в митниците, в данъчните служби... Те бяха направени с тази цел - да се увеличат приходите, но не се получи. Оказа се, че може би за пореден път ние приложихме партийния подход навсякъде да уволняваме старите кадри и да слагаме наши кадри. Това го правят всички правителства и днешното не можа да се излекува от тази болест.

- Кои са според вас най-спешните реформи, които трябва да се направят?
- То е много трудно да се каже. Имаше реформи, които преди 20 г. трябваше да се направят. То е ясно къде са необходими най-много пари - здравеопазване, образование. Това са много пари, а качество насреща няма. И това е болезнено. Все има недоволни. Неслучайно толкова време толкова правителства не склониха да направят тези реформи. Предишният министър на образованието Даниел Вълчев успя да прокара матурите. Само това му е достатъчно да остане в историята, че нещо е направено. Вие виждате, че по отношение на матурите беше голям вой. Плакаха, реваха и родители, и учители, и деца... всичките. Защо? Защото ние се страхуваме да видим истината в очите - че образованието ни затъва от година на година, че децата са неграмотни. Родителите не искат да разберат, че децата са отличници без покритие. Учениците още по-малко... Училищата бълват отличници, но не дават знания. И сега реформата в областта на образованието трябва да продължи, в това число, ако щете, по закриване на учебни заведения, преструктуриране на учебни заведения и т. н. А да не говорим за другото направление - здравеопазването, което ще става още по-голяма драма. Все повече застаряват хората, все по-голяма нужда ще имат, а то от година на година става все по-слабо.

- След като лекарите се изнесоха в Гърция...
- Е, това са приказки. Ако тук има добри условия, едни ще се изнесат, други ще дойдат. Ето, в нашия банков сектор дойдоха много хора от Англия. Там кризата ги удари много по-жестоко. Чак трагедии да правим, че са се изнесли сестрите... Обществото не търпи вакуум. Едни като излязат, ще се намерят кои да ги заместят. Незаменими хора няма. Истината е, че ние имаме много добри лекари-специалисти, които не получават официално достойно заплащане на труда си. Неофициално те имат не по-малко доходи от колегите си навън. Неофициално, защото всяко нещо се плаща. А официално защо не? Защото ние сме такива - ако един лекар има 20 000 лв. заплата, ще го анатемосаме. Българинът не обича някой да получава пари, макар да ги заработва. Той си казва - имам пенсия 200 лева, защо той ще взема 20 000? Едва ли не задължението на специалиста е да работи за жълти стотинки. Същото е й в много други сфери. Трябва да свикнем трудът да бъде заплащан. Само че ние, българите, разглеждаме труда като физическа работа, като хамалогия. Интелекта, сивото вещество не го смятаме за труд. Затова тази уравниловка между един посредствен лекар и един много добър специалист води до изкривяване на стойностите, мотивацията и т. н.

- Вие бяхте ли съгласен с намерението да се увеличат здравните осигуровки с 2 процента, което засега остана само намерение?
- Отдавна се говореше, че здравните осигуровки трябва да се вдигнат. Въпросът е, че не по този начин и не сега. От гледна точка на това, че не е реформирана системата на здравеопазването, когато ставаше въпрос да се коригират някои данъци, например данък хазарт, там основният аргумент беше, че парите ще отидат в здравеопазването. Сега чуваме същата приказка - тези пари ще отидат в здравеопазването. Ами те няма как да отидат на друго място! Нашите министри, включително финансовият, е цинично така да ни подценяват с това - парите ще отидат в здравеопазването целево. Че къде другаде?

- Ами да запълнят дупки в бюджета...
- Добре, да запълнят бюджета, но с това не се решава въпросът за дефицита. Дянков предложи алтернатива - голяма част от хората, които не плащат осигурителни вноски, да плащат - тези от държавния сектор и т. н. Те имат гарантирана, сигурна работа, а сигурността също се плаща.

Стоян Александров е роден е на 14 юни 1949 г. в с. Илия, Кюстендилско. Завършва Стопанска академия "Д. А. Ценов" в Свищов. От 1975 до 1993 г. преподава в Университета за национално и световно стопанство. Министър на финансите в правителството на Любен Беров. През 2003 г. е издигат от БСП за кмет на София, но губи на втория тур от Стефан Софиянски. В момента председател на Надзорния съвет на "Д Комерс Банк".

Със съкращения от www.obshtestvo.net

 

Михаил Малеев: Нова духовна революция ще спаси света

- Доц. Малеев, каква е историята на устойчивото развитие?
- Тя е доста дълга, но ето най-важните етапи. За първи път това понятие се въвежда през 70-те години на ХХ век от т. нар. Римски клуб, който обединява интелектуалци и индустриалци. Той възлага на международна група от учени от Масачузецкия университет в САЩ да изработят математически модел - ако човечеството се развива с досегашните темпове, какво ще стане със Земята след 20, 40 и 60 години. След двегодишна работа те публикуват книгата "Границите на растежа", в която се акцентира на две неща: първо, Земята не може да поеме безкрайно количество население, тъй като тя самата е ограничена по площ, обем и ресурси и след време няма да може да изхрани нарасналото човечество, и вторият важен момент - Земята не може да поеме боклука, което човечеството произвежда. Следващият важен етап е в Рио де Жанейро. През юни 1992 г. там се провежда най-големият международен форум дотогава. Излиза се с няколко важни документа - Декларация за околна среда и развитие - в 27 пункта, План за действие за 21 век - какво трябва да прави човечеството през това столетие, за да изгради свят на устойчиво развитие. Според токумента всяка държава трябва да изготви свой план за действие, в съответствие със своите специфични особености, а след това да започне да го изпълнява.
- Много хора свързват устойчивото развитие с екологията. Какви други аспекти включва то?

 

Валери Петров: Дишаме атмосфера на духовен срив

- Г-н Петров, ако трябва да се върнем назад в дългата Ви творческа биография, има ли произведение, което не бихте написали, което смятате за "грешка"?
- Има, разбира се, и то немалко. Колкото пъти съм се вслушвал в неодобренията на т. нар. нормативна критика и съм полагал искрени усилия "да се поправя", толкоз пъти са се получавали неща, за които сега си казвам, че би било по-добре да не съм ги писал. Но нечестни стихове, подмазвачески слова, конюнктурни съчинения, на които сам да не вярвам - такива грехове нямам на писателската си съвест.
- Какво ви даде работата в киното и театъра, с какво те обогатяват поетическото виждане?
- Не мисля, че работата в другите жанрове ми е дала нещо за поезията, която съм се старал да правя. Мисля, че съм бил все същият в киното, в театъра, в литературата за деца... Дори съм си намислил формула: писал съм поезия за сцена, за екран, за книга.

 

Не е нужно да бъдем зашеметяващо елитарни, за да имаме сетива за изкуството

Джеси, както наричат приятелите Даниела Кънева, е човек, дарен с много таланти. Журналистка, художничка, която в трудни моменти изографисва красиви икони, писателка.
Наскоро излезе дебютният й роман "Захар и шафран".

- Какво е за вас изкуството?
- "Изкуството е проекция на живота", нямаше ли такова определение някъде? Иска ми се да кажа, че за мен изкуството е подчертаване на красивите страни от живота. Изкуството - независимо дали е звук, движение или цвят, - като през увеличително стъкло показва "ето тук съществува нещо много красиво, забележи го, отдай му внимание, зарадвай му се". Разбира се, съществува и изкуство, което подчертава съвсем не радостните страни на живота. То за мен е един вид предупреждение: "Ето това и това може да стане, ако не си дадеш сметка колко всъщност е хубав животът."
- Изкушена сте от много изкуства. Кое ви привлича най-много и защо?

 
Страница 2 от 5

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.