История Стара история Бизнес средище на древността

balgari.bg

Бизнес средище на древността

altУникално за най-ранната история на нашите земи място е търговската колония Пистирос.
Намира се на 7 км от град Септември, на левия бряг на Марица, в местността Аджийска воденица до село Ветрен.
Проучванията му започват през 1988 г. от екип археолози начело с Мечислав Домарадски. В началото учените се колебаели дали са открили гръцка колония, или тракийски град поради различните архитектурни и предметни свидетелства. Само след два сезона обаче техните въпроси намерили отговор с откриването на уникален за нашите земи писмен паметник. На каменна стена били изписани условията, при които съществувало и се развивало древното селище. Този каменен текст на старогръцки е едно от малобройните писмени сведения от античността по нашите земи. В него учените успели да разчетат името Метрофонт - известно от Маронея, гръцки полис в Егейска Тракия. Така започнало идентифицирането на търговската структура на селището и етническия произход на неговото смесено трако-елинско население.
Емпорион Пистирос бил основан от гръцки заселници с цел развитие на търговията с местното тракийско население. Безспорен факт е, че това е най-далечната от елински морски търговски пункт търговската станция, открита досега. Създаването на гръцки град толкова навътре в сушата не може да бъде осъществено без съгласието на местния владетел.
Във времето, когато Пистирос възникнал, Тракия била управлявана от едни от своите първи документирани царе - Терес и Ситалк. При техния наследник Амадок І емпорионът вече осъществявал оживена търговска дейност. При могъщия Котис І на селището били дадени гаранции относно сигурността на неговите обитатели срещу солидни данъци в полза на тракийския владетел. Любопитно е, че царят гарантирал преференциите, които давал на Пистирос, чрез клетва в Дионис, върховното божество на траките.
Дионис имал своето прочуто, все още нелокализирано със сигурност светилище някъде в близките земи.
Повечето учени са съгласни, че това светилище, владяно от племето на бесите, се е намирало по склоновете на Западните Родопи, може би недалеч от Пистирос.
Емпорион Пистирос бил внушително укрепен. По геофизичен път е регистрирана дължина от над 120 м на неговата източна стена. От едната страна на източната порта на града била изградена четириъгълна кула, а другата крепостната стена била разширена, за да събира повече воини.
Култовата дейност е регистрирана посредством редица находки на глинени олтари, глинени и каменни зооморфови фигури, глинени антропоморфни фигурки, миниатюрни предмети и преносими огнища.
Пистирос поддържал оживени икономически контакти с повечето търговски центрове на Егейско море. Множество са свидетелствата за засилената търговска дейност в емпориона. Сред тях са повече от 1500 монети, както и вносна чернофигурна, червенофигурна и чернофирнисова керамика и амфорната тара от островите Тасос и Хиос. Съкровище от 552 монети (549 сребърни тетрадрахми и драхми, 3 златни статера) на македонски царе е открито в помещение на една от представителните сгради в Пистирос.
Продължилата едва три века история на търговското селище е твърде бурна. Първите посещения тук са регистрирани от около 500 година пр. Хр. Вероятно първоначално на това място се е провеждало тържище на открито. Самото създаване на града и неговото фортифициране се случило в годините 450-425 г. пр. Хр. По време на своето царуване тракийският владетел Котис нанесъл редица поражения на града, преди да сключи договор с обитателите му към 370 г. пр. Хр.
Когато македонският цар Филип се опитал да демонстрира сила срещу могъщите траки към 350-345 г. пр. Хр., той също оставил леки следи от разрушения върху Пистирос. По-сериозните проблеми за емпориона обаче започнали от около 300 г. пр. Хр., когато на Балканите нахлули келтските племена. За дата на окончателното ликвидиране на обекта се счита 278 г. пр. Хр.

Димитър Димитров за списание "Усури"

 

Коментари  

 
#1 Димитър Делийски 2012-11-15 23:05
На никаква "каменна стена" не е Пистироският надпис и никакво име Метрофонт няма в него, нито в писмените паметници от самата Маронея. Това е измислица на Домарадските. Само заблуждавате хората.
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google