История Средновековие Молитва за слово

balgari.bg

Молитва за слово

Константин Преславски живее през девети-десети век. Ученик е на Методий и представител на Преславската книжовна школа.
След смъртта на учителя си Константин заедно с други книжовници е подложен на преследване, продаден от немските духовници във Венеция, но успява да стигне до Цариград и оттам да дойде в България. След окончателното преместване на архиепископията от Плиска в Преслав презвитер Константин е поставен за викарен епископ (помощник на архиепископа).
Константин Преславски е един от основоположниците на старобългарската химнична поезия. Най-значимото негово произведение е проповеднически сборник "Учителното евангелие", шедьовър на книжовността от Златния век на българската литература. "Учително евангелие" е написано през 893-894 г., състои се от 51 беседи, взети от византийски сборник, и е първият систематичен проповеднически труд на славянски език. Има две предисловия - "Азбучна молитва" в стихове и едно в проза. "Азбучна молитва" е акростих от 40 дванайсетосрични стиха, написан на глаголица по реда на глаголическите букви. Автор на поетичен превод на старобългарския паметник е Емануил Попдимитров.
Най-старият запазен препис на "Молитвата" е руски, от дванайсети век,на учените са известни 38 преписа на епохалната творба.
През 894 г. Преславски съставя първия славянски летописен труд - "Историкии". През 906 г., по нареждане на Симеон, Константин Преславски превежда "Четири слова против арианите" от Атанасий Александрийски. Автор е на църковна служба в чест на св. Методий, в която е показана борбата на неговия учител против триезичната догма. На Константин Преславски се приписва и стихотворението "Проглас към Евангелието", което по съдържание и композиция е близо до "Азбучната молитва" и в което се отхвърля преклонението пред чуждия език и се прокарва идеята, че родната реч е най-мощното средство за развитието на българската култура.
Всички съчинения на Константин Преславски са достигнали до нас единствено в преписи, най-ранните от които са от XII и XIII в.
 
Източник: http://bg.wikipedia.org
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google