История Средновековие Езикът ни - "кораб, лишен от платна"

balgari.bg

Езикът ни - "кораб, лишен от платна"

Още през мрачните средни векове има граматици, които се борят за чистотата и правилността на езика.

За книжовника Константин Костенечки знаем малко. Роден е около 1380 г. Според Иречек Костенечки се родил в Костенец, а според Ватрослав Ягич - в Кюстендил.
Учи при Андроник, ученик на Евтимий Търновски. По време на обучението си посещава манастирите в Атон, Константинопол и Светите земи.
Подобно на други прокудени от родината си книжовници като Григорий Цамблак и Киприян, които стават духовни водачи на другите православни славянски народи, Константин намира подслон в двора на сръбския деспот Стефан Лазаревич след падането на Търново под османско владичество.
Костенечки е приет добре в двора на сръбския владетел, става учител, оглавява манастира "Манасия" и поставя основите на Ресавската книжовна школа. Адаптира към съвременната му сръбска действителност Евтимиевата концепция за езика, правописа и изкуството на превода. Едноеровият ресавски правопис на Костенечки става норма за българските преписвачи в Западна и Средна България през XVI-XVIII в., особено за книжовниците от Етрополския манастир.
Заради своята ерудираност Константин Костенечки получава още приживе прозвището Философ - име, с което е известен в Сърбия и днес. Участва в редица дипломатически мисии до различни източни владетели, сред които Тамерлан, Баязид I и Мехмед I.
След смъртта на Стефан Лазаревич през 1427 година и последвалото предаване на крепостта Белград на унгарците Константин напуска града и се заселва при владетеля Углеш, където умира около 1431 година.

Книжовното наследство на Константин Костенечки е епохално.
Той пише житие на деспот Стефан Лазаревич, компилатвно-преводния пътепис "Пътуване до Палестина" и "Сказание за буквите".
Житието на Стефан Лазаревич е извор на исторически данни и факти, както и на географски сведения. Доближава се до съвременните исторически съчинения, като бележи единствен опит в това направление през онова време.
Но в центъра на вниманието на книжовника е проблемът за езика и начина, по който е направен първият превод на Свещеното писание - акт, който за него е равносилен на сътворението на самия език. За Константин Костенечки правилното писане и правата вяра са едно и също нещо, той счита всички отклонения от правописната норма за поквара не само на езика, а направо за ерес. Например отпадането на някои букви - процес, естествен от наша гледна точка, за него е недопустимо. Дори в своето "Сказание" прави алюзия с апокриф, разказващ как Богородица не искала да посети благочестив старец само защото в една от книгите в килията му имало грешна дума.�
"...тази книга (славянският превод на Светото писание)... си е съблякла дрехата и от трийсет и осем букви три съвсем са се изгубили, а за дванайсет не се знае коя къде се пише, ами ги слагат една вместо друга и извращават божествените писания", полемизира Костенечки.
Сравнява съвременния му книжовен език на "кораб сред морската бездна, лишен от платна, весла и кормило" и риторично пита: "...макар да има много преизкусни моряци на него, няма ли да загине?"
За разлика от Черноризец Храбър Костенечки си позволява да се усъмни в това, че преводът е�направен само от Константин-Кирил Философ, смята, че е невъзможно преводът да е бил направен на български език. "Защото как би могла да се преведе елинската или сирийската или еврейската изтънченост на този дебелашки език?", пише Костенечки и продължава: "след като онези добри�и дивни мъже размислиха, избраха най-изтънчения и прекрасен руски език и в помощ му взеха българския и сръбския, и боснийския, и словенския, и част от чешкия, че и хърватския език, за да вместят в него божествените писания."�По времето, когато книжовникът ни създава творбата си, ролята на Русия в православния свят расте, езикът й се възприема като общ за славяните и еретичните му от днешна гледна точка твърдения само издигат достойнството на славянските книги и ги правят равни на еврейските,�сирийските и гръцките, които са дело на много хора в продължение на много години.
Съчинението на Константин Костенечки не е граматически трактат, а по-скоро полемичен текст.�Самият книжовник неколкократно споменава, че пише изобличение, а не граматика, и че ако деспотът нареди, ще състави и такава.
Затова той на два пъти изрежда грешките в божествените писания. Първия път, в глава 12, те са пет и са само в правописа, но авторът ги счита за по-тежки от грешките в смисъла. Втория път, в глава 36, са вече единайсет - тук са добавени грешките в препинателните знаци и в смисъла.
Образът на стълбата, с който започва и завършва "Сказанието", материализира представата на Костенечки за същността на книжовния език - ако стълбата е здрава, пътят към духовното съвършенство не е уморителен.
 
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google