История Средновековие Полски крал пада край Варна

balgari.bg

Полски крал пада край Варна

С историята на България е свързан и Владислав III Варненчик, крал на Полша в периода 1434-1444-та, върховен княз на Литва в периода 1434-1440-а, крал на Унгария от 1440 до 1444 г.
Владислав III Ягело е роден на 31 октомври 1424 година. Първороден син е на крал Владислав II Ягело и четвъртата му жена - княгиня София Холшанска, от княжеския литовски род Холшански. Наследява полската корона след смъртта на баща си през 1434 г. През 1440 година в Секешфехервар е коронясан и за унгарски крал под името Уласло I благодарение на трансилванския войвода Янош Хуняди, който иска да осигури подкрепата на Полша срещу турците.
След победоносните кампании на Хуняди срещу войските на султан Мурад II през периода 1442-1444 г. папата убеждава младия крал, че е дошло време да се съкруши Османската империя и да се освободи Ерусалим. Ентусиазираният Владислав потегля на кръстоносен поход. Стига до Варна, където загива в бой с турците на 10 ноември 1444 г. Остава в паметта на поколенията с прозвището Варненчик.

Кръстоносният поход на Владислав Варненчик е резултат от образуването на широк антиосмански съюз, чието начало е сложено през 1439 година с Флорентинската уния, поставила византийската църква под върховенството на папата. Към него се присъединяват Венецианската република, Бургундия и Унгария, където папата успява да постигне помирение между наследниците на Албрехт Хабсбург и избрания от аристокрацията за крал Владислав III. През 1443-1444 година папата, Венеция и Бургундия изграждат голям флот, който трябва да действа срещу османците в Егейско море и Проливите.
През октомври 1443 година унгарците започват голям поход, оглавен от Янош Хуняди, Владислав III и Георги Бранкович. Османците първоначално отстъпват, изоставяйки Ниш, Пирот и София и опожарявайки околностите им, като в същото време прегрупират силите си. По пътя между София и Златица те нанасят поражение на унгарците, но последните все пак успяват да отстъпят организирано.
Въпреки неуспеха на похода на Хуняди съюзниците са окуражени за нови действия срещу османците. Действията на унгарците съвпадат и с бунта на Скендербег, който в края на 1443 година отхвърля османската власт и се обявява за независим в управляваната от него крепост Круя, и на пелопонеския деспот Константин Палеолог, който изтласква османците от Централна Гърция и Пинд.
Въпреки натиска на папата и Венеция за продължаване на войната унгарците са по-въздържани и през лятото на 1444 година сключват десетгодишно примирие с Мурад II, като Георги Бранкович си връща Смедерево. Въпреки това само няколко дни по-късно Владислав е убеден от папския легат Юлиано Чезарини да наруши мира и да започне нов поход. Причина за това става и благоприятната военно-политическа обстановка - по същото време обединеният папско-венецианско-бургундски флот достига Дарданелите, а емирът на Караман напада османците в Анадола.
Мурад бързо се справя с Караман, като отстъпва Бейшехир и Акшехир, но принуждава емира да се признае за негов васал. Малко по-късно, в края на август или началото на септември, Мурад II абдикира в полза на сина си Мехмед. Според съвременници причина за това е скръбта му по загиналия му син Алаеддин, убит по време на войната с Караман.
През септември 1444 година армията на Владислав прекосява Дунава и навлиза в България. Походът е оглавен от Владислав III, Янош Хуняди и папския легат Джулиано Чезарини, а Георги Бранкович не се включва в него. Армията пресича Дунав в района на Оршова и започва да се придвижват надолу по реката, опустошавайки съседните области. Не среща особена съпротива, с изключение на Никопол и Търново, където съюзниците са отблъснати и понасят значителни загуби. Към тях се присъединява влашка част от около 7 хиляди души, командвана от войводата Влад II Дракул. След като се отказват да пресекат Стара планина при Шипченския проход, унгарците се насочват към Варна и успешно превземат крепостите Шумен и Провадия.
Папски, венециански и бургундски кораби заемат Проливите, а кръстоносците напредват към Варна. Новините за унгарския поход предизвикват паника в Одрин и Мехмед взема мерки за укрепването на града. В същото време Мурад е извикан от Маниса, където се е оттеглил, и се връща, за да оглави армията.
Тъй като съюзническият флот е блокирал Проливите, Мурад и анадолската армия се прехвърлят на европейския бряг на 15 октомври през Босфора с помощта на генуезки кораби и засилен артилерийски обстрел от двата бряга. След като достига Одрин, Мурад оставя Мехмед начело на защитата на града, а самият той с основната армия се насочва към Несебър и оттам на север по черноморския бряг, за да пресрещне унгарската армия. В решителното сражение при Варна на 10 ноември османците успяват да надделеят, като в боя загива крал Владислав III, а унгарците са принудени да се оттеглят на запад.
 
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google