История Средновековие Пазителят на Рилската обител

balgari.bg

Пазителят на Рилската обител

За легендарния хайдутин Чакър Войвода митовете са повече от историческите сведения.
Роден е в село Продановци в началото на деветнайсети век с името Христо. Турци убиват баща му, отглежда го вуйчо му - поп Никола, който по-късно го праща да си изкарва прехраната в ковачницата на Рилския манастир.
Христо обаче яга обратно в Самоков и започва работа в тюфекчийницата (оръжейната работилница) на Мито Шатарента. Именно тук бъдещият народен закрилник се научава не само да поправя, но и да си служи до съвършенство с оръжие. Заради големите му сиви очи го наричат Чакър (сив, сивоок).
Според легендата Чакъра надвил в хвърлянето на камък няколко турчета, които по-късно отишли да го убият в работилницата, но той успял да избяга. Така започват хайдушките му митарства.
Сред подвизите му се нареждат победата над Мутиш ага, над Хаджи Дамба (1849), когото Чакър войвода пощадил, въпреки че на чалмата му бил извезан надписът "Или главата на Чакъра - или смърт", над Кара Бекир Пехливан. Народната памет му приписва и пълното унищожение на цял табор (около 1000 души) редовна турска войска, с което си спечелва прозвището Самоковския барон.
Чакър Войвода доброволно охранява Рилския манастир и през пролетта на 1854 година разбива албанския разбойник Ибрям Лека и дружината му, които нападат обителта.
Хадутите от четата на Чакъра си изкарват прехраната, работейки като зидари, а войводата дори постига споразумение със самоковския каймакамин да не закача хората му, докато се трудят, а само когато са в гората.
Чакър войвода е убит предателски от своя четник Иван, чиято жена Йона взела 500 гроша от турците и успяла да склони мъжа си да извърши убийството. Самият Иван после убива жена си и се самоубива.
Хаджи Демба, като научил, че Чакър Войвода е мъртъв, строшил ятагана си надве и изпратил да го сложат върху гроба му заедно с неговото "евалла", разказва още легендата.

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.