История Средновековие Историята го нарече Велики

balgari.bg

Историята го нарече Велики

Цар Симеон е роден през 864 г. (или 865 г.) и е третият син на княз Борис Първи.
Готвен за висш духовник, Симеон прекарва едно десетилетие (ок. 878-888) в столицата на Византийската империя, където получава отлично образование в Магнаурската школа.
След като се връща в България, Симеон се установява в новосъздадения княжески манастир в Преслав, където под ръководството на Наум Преславски се заема с преводи на религиозни текстове от гръцки на старобългарски език. Междувременно Владимир - първородният син на царя, наследява трона от Борис, който се оттегля в манастир. Владимир прави опит да възстанови езичеството и може би сключва насочен срещу Византия договор с Арнулф Каринтски, което принуждава Борис да се върне на трона само за да свали Владимир и да посочи Симеон за нов владетел. Това се случва на събор в Преслав, който обявява българския за единствен език на държавата и църквата и решава столицата да бъде преместена от Плиска в Преслав.
Симеон става цар на българите през 893 година.

Година по-късно води първата си война с Византия, като поводът е преместването на главното тържище на Балканския полуостров от Константинопол в Солун, което накърнило не само икономическите интереси на България, но и международия й престиж.
Опитът на Византия да спре българите бил напразен, византийската армия била разбита. След сражението Симеон дал заповед на войската да се върне обратно в България, тъй като не се чувствал готов за продължителна война.
През лятото на 896 г. военните действия срещу Византия продължили, тържището било върнато обратно в Константинопол, а по-късно българският владетел завзел област с близо 30 крепости в днешна Албания. След преговори част от тези земи били върнати на Византия, но пък за първи път в историята си българската държава достигнала до Адриатическо море.
През 904 г. арабски войници, водени от Лъв Триполит, нахлули в Солун, плячкосали го и отвели много от жителите му в плен. Симеон видял възможност да завладее града. Византийците успели да откупят града, но Симеон получил териториални отстъпки в Тракия и Македония, като границата между двете държави минавала на 20 км от Солун.
На 11 май 912 г. починал Лъв VI Философ и престолът бил зает от брат му Александър, който управлявал като регент на малолетния Константин VII Багрянородни. Александър отказал да плаща ежегодния данък на България и Симеон обсадил Константинопол. През юни 913 г. в Константинопол бил извършен държавен преврат. Александър бил отстранен от властта и начело на държавата застанал регентски съвет начело с патриарх Николай Мистик.
На 20 август 917 г. близо до река Ахелой българите постигнали велика победа над византийската армия. Тази битка оставила траен спомен у византийците.
За да покори Византия, Симеон нахлул в Елада, опожарил Тива и стигнал до Дарданелите. През 919 г. императрица Зоя била свалена от главнокомандващия флота Роман Лакапин. За да се укрепи на престола, той омъжил дъщеря си за Константин VII и приел титула василеопатор, а година по-късно и съимператор. Това силно разгневяло Симеон. В отговор българският владетел продължил силния си натиск в Елада и Тракия, а освен това опитал да прехвърли български войски през Дарданелите в Мала Азия.
Осъзнавайки, че мечтата му за завладяване на Константинопол се отдалечава, Симеон разбрал, че византийската столица не може да бъде превзета без силен флот. Затова се обърнал за съдействие към арабите. И двата му опита да се съюзи с тях обаче пропадат.
Походът на Симеоновите войни към хърватските земи през 926 г. е неуспешен и той губи войната. Това е последната водена от Симеон война и първата, която той губи.
Посредник между българите и хърватите бил папа Йоан Х, който се надявал да привлече българите на своя страна. От своя страна Симеон се надявал папата да признае царския му титул. Обнадежден, той започнал подготовка за нов поход срещу Византия, който не се състоял поради преждевременната му смърт на 27 май 927 г., най-вероятно причинена от сърдечен удар.
След смъртта на Симеон властта е поета от сина му Петър от втория му брак с Мариам, след като е лишил от короната първородния си син Михаил от първия си брак и го е заставил да се замонаши.
Както могъщия си баща, и Симеон покровителства културата. Симеон събира около себе си т. нар. Симеонов кръг, включващ творци, оставили следа в българската средновековна литература. Самият Симеон също се изявява като автор. Кръгат творци около Симеон Първи пишат поучителни слова, похвални слова, жития, химнографски произведения, хроники, летописи. Тогава са написани "Шестоднев" на Йоан Екзарх, "Учително евангелие" (включващо "Азбучна молитва"), "Историки" (първият исторически труд на старобългарски език) и "Проглас към евангелието" от Константин Преславски, както и за "За буквите" от Черноризец Храбър.
Наред с големите си успехи във външната политика и победите на бойното поле Симеон постигнал грандиозни успехи и във вътрешнодържавното управление. Преслав бил построен по византийски образец и целта му била да съперничи на Константинопол. Тук е издигната Златната църква, създава се преславската рисувана керамика, която следва най-престижните византийски образци.
Историците твърдят, че по време на управлението на Симеон настъпва т. нар. "златен век" на българската култура (терминът е въведен от Спиридон Палаузов в средата на деветнайсети век), тъй като тогава процъфтяват книжнината, архитектурата и изкуствата.
Управлението на цар Симеон бележи връх в историята на първото българско царство. Победите на бойното поле му позволили да укрепи международния авторитет на България, оставяйки държава, простираща се от Карпатите до Беломорието и от Черно до Адриатическо море.
Някои историци смятат, че многобройните войни, които Симеон води, изтощават България и при наследниците му тя вече не е в състояние да се противопостави на по-богатата с човешки ресурси Византия, което води до падането й под ромейско владичество през 1018 г.
Въпреки това Симеон Първи остава в българската история с прозвището Симеон Велики.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google