История Средновековие Законотворецът

balgari.bg

Законотворецът

altОпределят хан Крум като един от най-великите български владетели. Докато той е на власт, средновековната българска държава жъне победи на бойното поле и за пръв път има писани закони.
Началото на неговото управление съвпада с възкачването на престола на франкския император Карл Велики, коронясан през 800 г. от римския църковен глава. Две години след разгрома на Аварския хаганат (803) от Карл Велики хан Крум довършва остатъците от някога могъщото военноплеменно обединение (805). България и Франкската империя стават съседи по средното течение на Дунав. Трансилвания, със своите залежи от каменна сол, осигурява на българите важно търговско положение в тогавашния свят.
През 807 г. византийският император Никифор I Геник започва поход срещу България с цел да я покори именно заради Трансилвания.

Походът стига само до Одрин, след което Никифор трябва да се завърне в Константинопол заради слуховете, че се подготвя преврат. Тогава Крум поема инициативата. През 808 г. нахлува по поречието на Струма и напада византийските военни части там. След тежка обсада Крум завладява Сердика година по-късно. Градът има важно икономическо и стратегическо значение, защото през него минават много важни търговски пътища за Константинопол. В Константинопол обаче предугаждат намеренията на българския владетел. Никифор изпраща военни отряди, които да възстановят властта му в града. Този опит се оказва обаче неуспешен. После славяните от Средна Струма биват изселени в Мала Азия, а в освободените от тях земи бив настанено гръцко население. Този ход също се оказва непечеливш.
През 811 г. Никифор събира многобройна елитна войска край крепостта Маркели и поема на поход срещу България. Крум разбира, че не може да мери сили с такава армия, и предлага мир, ала Никифор отказва. . Според Анонимния ватикански разказ византийците преминават Стара планина и превземат българската столица. Императорът нарежда да бъде ограбен владетелският дворец и да се опожарят складовете. След като губи Плиска, Крум отново иска мир, но Никифор пак му отказва. Императорът замисля да премине с армията си през цяла Мизия и тогава да се завърне в Константинопол. Крум, съхранил по-голямата част от войската си, нарежда да бъдат въоръжени всички, способни да носят оръжие, и прегражда проходите с дървени укрепления, насипи, ровове и засади.
Никифор се упътва към Константинопол, като решава да пренощува във Върбишкия проход с основите си сили.
Призори на 26 юли войските на Крум обграждат византийците. Започва битка, в която императорът загива. Част от воините му слизат от конете, за да преминат стената на ограждението, но попадат в охранителния ров и малцина оцеляват. Главата на Никифор стои набучена на копие "за показ на идващите при Крум племена и за наш позор", както пише историкът Теофан. След това, според легендата, е наредено от главата да бъде направена чаша за владетеля, обкована със сребро.
Следващата година Крум започва военни настъпления в Тракия, като стига до Струма. След завладяването на крепостта Девелт край Бургас той започва преселване на българско население по тези земи. Сетне Крум изпраща в Константинопол славянския първенец Драгомир, който прави още едно предложение за мир чрез преподписване на договора от 716 г., който сключил Тервел с ромеите (договорът включва ежегоден данък от Византия, плащане на мита и такси от търговците, както и признаване на завладените територии). Император Михаил I Рангеве отказва и Крум - както гласи предварително поставеният ултиматум - превзема Месемврия, където войниците му откриват 36 медни сифона за изстрелване на гръцки огън. До този момент гръцкият огън е тайно оръжие на ромеите, с което те неведнъж отблъскват чужди нападения. След Месемврия българите поемат към Константинопол. Последната сериозна преграда пред българите е крепостта Версиникия, където са съсредоточени остатъците от византийската войска. На 22 юни 813 г. Михаил Рангеве заповядва нападение. Първоначално българите отстъпват, но при последвалия контраудар разгромяват византийската армия. След тази победата Крум продължава настъплението към Константинопол.
Пред стените на византийската столица ханът извършва езически жертвоприношения на хора и животни и нарежда да се изкопае ров от Влахерните до Златната врата. Така столицата е обградена откъм сушата. Тези действия на българския владетел са по-скоро демонстрация на сила, отколкото сериозни намерение за превземане на града. Новият император започва мирни преговори с тайната идея по време на преговорите Крум да бъде убит. Изискванията за среща между двамата владетели включват това, двете страни да са малобройни и невъоръжени. Поради тази причина заедно с Крум присъстват кавханът и зет му Константин Пацик. За разлика от тях Лъв V Арменец не присъства лично. Още в началото на срещата българският владетел забелязва знаците, които ромеите правят на чакащите в засада войници, и избягва, кавханът обаче е убит, а Константин Пацик - пленен.
Разгневен от низостта на ромеите, Крум нарежда да бъдат разграбени и опожарени църквите и манастирите в Източна Тракия, превзема Адрианопол и пленява 10 хиляди войници, започва подготовка за нападението на Константинопол, в която са включени специални обсадни съоръжения.
За съжаление този грандиозен план на българския владетел не се осъществява. На 13 април 814 г. хан Крум умира, най-вероятно от сърдечен удар.
Освен даровит военачалник, Крум е и талантлив държавник. Той създава първите писани закони. Според една легенда находчивият владетел разпитал аварски военнопленници какво е довело до разпадането на тяхната държава и създал своите закони въз основа на техните отговори. Сведения за Крумовите закони се срещат във византийската енциклопедия "Свидас" от десети век. Тези закони уеднаквяват правата на славяни и българи и предвиждат строги наказания за клевета и кражба, както и изкореняване на лозовите насаждения.
Кан Крум прави и първите стъпки към административна реформа, за което съдим от Хамбарлийския надпис. Управителите на новите области са назначавани пряко от него, а и територията на областта не зависи от територията, обитавана от дадено племе.
За краткото си управление Крум постига териториално разширение и укрепване на държавата, каквито никой друг преди него не успял. Победите му в битките на Балканите заздравяват позициите на България не само пред Византия, но и в цяла Европа, издигайки страната като трета по сила на континента.

На снимката: Паметник на Крум край Крумовото кале, Търговищко

Източник: http://bg.wikipedia.org
 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google