balgari.bg

Покръстителя

altНа българския престол Борис Първи е от 852 до 889 година и за кратко - през 893-та.
Единствените преки свидетелства за титлата, използвана от Борис, са негови печати и надписът, намерен край село Балши в Албания. В тях той се нарича с гръцката титла "архонт на България", превеждана обикновено като "владетел", а през Х-XI век - и като "княз". В славянобългарските извори от този период Борис носи титлата "княз", а от времето на Второто българско царство - и "цар".
Повечето историци приемат, че Борис променя титлата си при приемането на християнството от "хан" на "княз".
Според преданието синът на хан Пресиян - Борис, приема властта над славянобългарската държава през 852 г. на р. Брегалница в Македония.
В началото на Борисовото управление българите влизат във военни конфликти с Източнофранкското кралство, Византия и Хърватия. Византийският император Константин Багрянородни пише за един неуспешен поход на българския владетел в съседното сръбско княжество, при който престолонаследникът Владимир заедно с дванайсет велики боили попада в плен. Борис се вижда принуден да сключи мир.
През 862-863 г. Борис I сключва военен съюз с Лудвиг Немски и преговаря с него за приемане на християнството в България от Рим. За да разруши съюза, Византия в коалиция с Великоморавия и Хърватско през 863 г. започва война срещу България. За Борис I тази война е неуспешна и това разклаща значително влиянието на българите в среднодунавските земи.
В отговор на молбите на Ростислав през есента на 863 г. Византия нахлува отново в българските земи. Войските не са в състояние да окажат сериозен отпор, започват преговори и се сключва мирен договор между България и Византия. Борис I се задължава да разтрогне съюза си с немския крал и да приеме християнството от Цариградската патриаршия.
Борис приема християнството тайно, за да избегне засилването на съпротивата на народа. В надписа от Балши се съобщава, че покръстването се е състояло през 6374 г. от сътворението не света, което съответства на периода 1 септември 865 - 31 август 866 г. Българският владетел приема името на своя "духовен отец" - византийския император Михаил III.
Приемането на християнството води и до законодателни промени. Непосредствено след покръстването избухва бунт на 52 недоволни български боляри. Борис Михаил потушава бунта и заповядва водачите му да бъдат екзекутирани.
Отказът на Византия и на Константинополската патриаршия да признае самостоятелна българска църква принуждава княз Борис I да търси сближаване с папата в Рим. Български пратеници занасят списък със 115 въпроса до папата и са посрещнати с голяма радост. Отговорите на папа Николай I - 105 на брой, съставени от Анастасий Библиотекар, са прости и ясни. Основният въпрос на българския владетел е относно ръкополагането на главата на българската църква за патриарх. В България са изпратени кардинал Формоза Портуенски, епископ Павел Популонски и свещеници. Борис спира своя избор за архиепископ на България върху кардинал Формоза Портуенски, бъдещ папа в периода 891-896 г.
През 867 г. български пратеници пристигат в Рим с молбата папата да назначи Формоза. Папа Николай I отказва. На 13 ноември 867 г. Николай I умира и новият папа Адриан II още по-решително се противопоставя на назначаването на кардинал Формоза за глава на Българската църква. В България са изпратени други двама епископи - Гримуалд Полимартийски и Доминик Тривенски. Папата предлага на Борис да избере архиепископ на България между тях и Павел Популонски. Борис отправя ултимативно искане за български архиепископ да бъде ръкоположен дякон Марин или някой от кардиналите на папата. Въпросът е не толкова до конкретната личност, а до това - кой ще определя главата на българската църква. И това искане на Борис е отхвърлено. Този отказ се оказва съдбоносен за българо-римските отношения. Борис отново започва преговори с Константинопол.
На Четвъртия Константинополски събор (869-870), на извънредно заседание, състояло се след закриването на събора на 4 март 870 г., българският църковен въпрос е решен чрез компромис - учредява се български църковен диоцез, начело на който е поставен гръкът Георги, с титла "митрополит на Дръстър" (дн. Силистра), със седалище в Плиска, подчинен на Константинополската патриаршия. Папските пратеници получават голям подкуп и са изпратени обратно в Рим. Българската църква се устройва по византийски модел.
През 879 г. на патриаршеския престол в Цариград за втори път сяда патриарх Фотий. Фотий свиква нов църковен събор. На 24 декември 879 г. съборът постановява, че Цариградската патриаршия повече няма да ръкополага в България, дори да бъде отправена подобна молба. На практика това означава, че Българската църква става автокефална. Начело на Българската църква застава Йосиф, архиепископ и първи български патриарх, който провежда прославянската политика на Борис и по-късно на Симеон.
По същото време Борис приема радушно учениците на Кирил и Методий - Наум, Ангеларий и Климент, и изпраща Климент Охридски като епископ в Охрид, за да създаде книжовна школа в областта Кутмичевица. През 893 г. Климент е заменен от Наум.
След продължително 36-годишно управление през 889 г. княз Борис се отказва доброволно от престола и се оттегля в манастир. Има четирима синове - Владимир-Расате, Гавраил, Симеон и Яков. За свой наследник посочва първородния си син Владимир-Расате.
Неумелата външна политика на Владимир-Расате, както и опитът му за реставрация на езичеството принуждават Борис I да напусне манастира и да свали първородния си син от престола. Непосредствено след това свиква народен събор, на който оповестява възкачването на третия си син Симеон на трона и преместването на столицата от Плиска във Велики Преслав.
Борис Първи умира на 2 май 907 година.

На снимката: Паметник на Борис Първи в Плиска

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google