История Средновековие Възходът, падението

balgari.bg

Възходът, падението

altИван Александър се ражда през 1301 г., произхожда от рода Шишман, син е на Срацимир, деспот на Крън. Иван Александър е на българския престол от 1331 до 1371 година - царуването му продължава цели 40 години, само с две по-малко от царуването на Петър Първи.
Иван Александър е една от най-крупните фигури в историята на Балканския полуостров през четиринайсети век, водещото място му отрежда неговата гъвкава династична политика.
Първият период (1331-1364) от царуването на Иван Александър е изключително успешен: той воюва с Византия и заличава последиците от катастрофалната битка със сърбите при Велбъжд (днес Кюстендил), връща си земите между Тунджа и Черно море, използва византийските междуособни борби, за да получи Пловдив и осем крепости в Родопите.

При военен поход завоюва през 1343 г. твърдината Перперикон (край Кърджали) и назначава там свой архонт, но скоро византийците си връщат крепостта. Иван Александър отбелязва победите си в Мрачката грамота от 1347 година.
Царят води военни действия срещу унгарската експанзия срещу Видинското царство (1365-1369) и срещу граф Амадей VII Савойски при похода му към Българското Черноморие (1366-1367). Въпреки военните успехи на Иван Александър целостта на България не е запазена - в средата на четиринайсети век се отделя Добруджанското деспотство.
Вторият период от управлението на Иван Александър (1365-1371) обаче не може да се оцени като успешен. Царят разделя владенията си между синовете си Иван Шишман (Търновското царство) и Иван Срацимир (Видинското царство). Настъпва упадък на държавата, наследниците на Иван Александър се оказват последните български владетели.
Духовните търсения на Иван Александър го отвеждат при исихастите - Теодосий Търновски и неговия сподвижник Ромил Видински. С подкрепата на царя Теодосий създава манастира "Света Троица", два събора против богомилите са свикани, докато Иван Александър е на престола - през 1350 и 1360 година.
Търговските отношения с Венеция, Дубровник и Генуа, както и културният живот по времето на Иван Александър са в подем. Книжовната и художествената школа в Търново продължават старите български традиции.
От личната библиотека на Иван Александър са запазени Лаврентиевият сборник от 1348 г., Кукленският псалтир, от 1337 г., Лондонското четвероевангелие от 1355-56 г., два преписа на Троянската притча и др. Царят прави много дарения на църкви и манастири, основава нови.
Драгалевският манастир "Св. Богородица Витошка" и Кремиковският манастир "Св. Георги Победоносец" са основани от Иван Александър, той е ктитор и на Зографския манастир на Атон, Синаитския манастир в Парория и Оряховския манастир. Преображенският манастир край Велико Търново е основан с подкрепата на царя, на втората му жена царица Теодора-Сара и сина им Иван Шишман, затова е известен и като Сарин или Шишманов манастир. След 1344 г., когато царят утвърждава властта на българската държава в Родопите, Бачковският манастир става важно духовно и книжовно средище.
Образът на царя е изографисан в костницата на Бачковския манастир, в църквата край с. Иваново, Русенско, в Манасиевата летопис и в прочутото Лондонско четвероевангелие. Известни са множество медни и сребърни монети с изображенията на цар Иван Александър. Оригинална златовезана дреха на Иван Александър се пази в Народния музей в Белград.
Династическата политика на българския владетел диктува и неговите лични решения - той изпраща първата си жена Теодора Басараб в манастир и се жени 1345 г. за еврейката Сара, дъщеря на венециански банкер, която преди сватбата се покръства и приема името Теодора, майка на Иван Шишман.
Иван Александър умира в началото на 1371 г.

На снимката: Изображение на Иван Александър в Лондонското евангелие

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google