История Възраждане и Освобождение Бунтовният учител увисва на бесилото със стих на уста

balgari.bg

Бунтовният учител увисва на бесилото със стих на уста

Книжовникът бунтар Киро Петров Занев, или Бачо Киро, се ражда на 7 юли 1835 г. в с. Бяла черква (тогава - Горни Турчета), Търновско, в семейството на говедар. Остава без баща на 6 години и трябва да започне работа, за да помага на семейството си.
През 1847 г. майка му, Цона Добрева, го изпраща в Батошевския манастир да учи четмо и писмо. Пет години по-късно Киро Петров започва да учителства в селата Коювци, Мусина, Михалци, Вишовград. През 1857 г. се завръща в родното си село, където преподава до смъртта си през 1876 г.
Като непрестанно се самообразова, Бачо Киро израства като голям възрожденски просветител. Ползва се с авторитет както сред българското, така и сред турското население. Въвежда взаимоучителната метода, таблиците за обучение, преподава по Рибния буквар, въвежда честването на празника на славянските просветители.
Бачо Киро пише стихове, посветени на поробена България, и призовава към бунт. През 1869 г. учредява първото селско читалище в България - "Селска любов". През 1870 г. създава първия селски читалищен и училищен театър в България. Между 1870 и 1871 г. е дописник на вестник "Македония". През 1864 г. оглавява съпротивата срещу търновския гръцки владика Григорий.
Съдбовна на Бачо Киро е срещата му с отец Матей Преображенски. Той го свързва революционерите Христо Иванов - Големия, Ангел Кънчев и др. През 1972-ра в село Бяла черква се създава революционен комитет начело с народния учител.
След решението на Гюргевския комитет за въстание в България през пролетта на 1876 г. Бачо Киро събира чета от над 100 души в селото си, които води до сборния пункт в с. Мусина, където се сформира по-голяма чета под командването на поп Харитон. Бачо Киро става член на щаба на бунтовното формирование, бие се срещу войската на бригадния генерал Фазлъ паша през май 1876 г. в Дряновския манастир. След разбиването на четата и опожаряването на манастира Бачо Киро успява да се спаси и да стигне до Бяла черква. Известно време се крие в колибата на лозето си, но е предаден и арестуван.
Откаран е в Търново, където е осъден на смърт чрез обесване. Изправен пред извънредния турски съд, Бачо Киро без колебание поема отговорност за делата си. Макар търновският първенец Етхем бей да прави опит чрез защитника Джовани Икономов да го спаси Бачо Киро, представяйки го за невменяем, революционерът произнася своеобразната си защитна пледоария на чист турски език:

Аз един Бачо Киро съм
без страх от турчин комита съм.
Пушка на рамо турих,
Дряновски манастир намерих.
Правдата си да диря излязох,
въжето си на врата сам метнах!
 
Обесен е на 28 май 1876 г. в Търново.
Приживе бунтовният учител издава три книги: "Описание на село Горни Турчета" (1870), пътеписите "Пътуванието на Бача Кира" (1873), и "Второто пътувание на Бача Кира" (1874). В ръкопис остават много стихотворения (сред тях и поемата "Пруско-френската война"), историографски и фолклористични изследвания - летописни бележки за въстанието на дядо Никола (1857), Хаджи-Ставревата буна (1862), четата на Филип Тотю (1867), четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868), "Софийското приключение" (1873), сраженията на четата в Дряновския манастир. Част от събраните от него фолклорни материали изпраща на П. Р. Славейков в Цариград.
Ръкописното наследство на Бачо Киро е с обем от 4470 страници.
 
Източник: http://bg.wikipedia.org
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google