История Възраждане и Освобождение Просветителят заточеник

balgari.bg

Просветителят заточеник

Стоян Заимов е роден на 12 август 1853 година в Чирпан. Учи в класното училище в Стара Загора (1867-1869), където се запознава с Васил Левски и става член на Тайния централен български комитет.
През следващите две години Заимов завършва педагогически курс в Пловдив и става учител. Преподава в българското мъжко училище в Хасково. Между 1871 и 1873 година участва в основаването на местния революционен комитет и е един от най-дейните му членове. Помага на Атанас Узунов при подготовката на покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри, след което е заловен е и заточен в Диарбекир, но след година успява да избяга и се установява в Румъния.
Тук Заимов се запознава с Любен Каравелов, Христо Ботев и други революционни емигранти и се включва активно в нейната дейност. През 1875-а ръководството на Българския революционен централен комитет му възлага да осъществи плана за подпалване на Цариград, за да бъде улеснено замисленото за септември 1875 г. всеобщо въстание. Пръв помощник му е Георги Бенковски. Акцията не е осъществена и Заимов се завръща в Букурещ. Участва в основаването на Гюргевския революционен комитет, който подготвя Априлското въстание. Определен е за главен апостол на Трети Врачански революционен окръг. В началото на 1876 година се прехвърля в България, но след избухването на въстанието е заловен и получава смъртна присъда, заменена с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д'Акр (днес Акра, Израел). Освободен по общата амнистия след Санстефанския мирен договор (3 март 1878 г.). След Освобождението се завръща в България.
През 1882 година Стоян Заимов завършва Педагогическия институт в Москва, след което се връща към учителската професия. Преподава в Шумен (1882-1884), Варна (1884-1885), Кюстендил (1888-1895) и София (1898-1901). През 1895-а става член на Постоянния учебен комитет към Министерството на народното просвещение. Съставя учебници и методически ръководства, основава сп. "Училищен преглед" (1896-1949), а от 1903 до 1908 година е директор на Народната библиотека.
Литературното му дело има основополагащо значение за българската мемоаристика.
Стоян Заимов умира в Плевен на 9 септември 1932 година. 

Източник: http://bg.wikipedia.org
 
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google