История Възраждане и Освобождение Четири поколения леят камбани под тепетата

balgari.bg

Четири поколения леят камбани под тепетата

Двама братя леяри от Банско - Лазар и Иван Велеганови, съдбата отвежда под тепетата, където поставят началото на камбанолеенето в града още през далечната 1872 година.
Те основават фирмата си "Братя Велеганови" именно в Пловдив и започват да леят камбани, свещници, църковна утвар, машинни части.
Покрай тях обаче от леярната им излизат и лъвчета за калпаците на въстаниците, че и куршуми. Заради тази подкрепа за бунта турските власти залавят Иван Велеганов и при изтезанията той умира в затвора. Дейността наследява и продължава да развива Лазар Велеганов. Той обучава в леярския занаят племенника си Благо Велеганов и през 1920-а му предава управлението на фамилната компания.
Интересен епизод от съществуването на фирма "Братя Велеганови" се случва през 1926 година. Католическото църковно настоятелство от пловдивското село Балтаджий (днес - Секирово) решават да поръчат две камбани в Италия, защото искат те да са с определен тон - до диез и фа диез. Настоятелите искат държавата да освободи от вносно мито камбаните с довода, че у нас такива не могат да се отлеят. Тогавашното Министерство на търговията, промишлеността и труда пита Велеганов с телеграма дали може да произведе камбани с "определени интонации" и получава утвърдителен отговор от пловдивската камбанолеярна. Комисията, назначена да оцени изпратените от Италия камбани, установява, че те не отговарят на изискванията, църковното настоятелство се отказва от поръчката и възлага на Велеганови да отлеят двете нови камбани за храма в Секирово.
Камбаните на Велеганови са получавали почетни дипломи от Пловдивското изложение през 1892-ра, от мострените изложения през 1933-та, 1935-а и 1936-а. Със златни медали са отличени на Горнооряховския мострен панаир през 1925 и 1926 година, на Старозагорското изложение през 1927-а и на Пловдивския мострен панаир от 1934-та.
"Велеганови" изработват и днес камбани от калаен бронз по старата семейна технология. Камбаните се правят с определен тон и надпис по желание на клиента. Според теглото си те могат да се хармонират, тоест да има последователност на тоновете, ако камбаните са две или повече.
Камбани, отлети в работилницата на Велеганови, звънят в столичните църкви "Света София", "Света Параскева", "Свети Никола Нови", "Свети Георги", в катедралния храм на Пловдив "Света Марина", в храма на Бачковския манастир, в най-старата горнооряховска църква "Свети Атанасий", в родното Банско, в параклиса "Свети Лука" на Рилския манастир. Почти няма български град, който да не се оглася от Велегановите камбани, много църкви в Македония и Гърция също имат от техните камбани.
Камбаната, посрещнала руските освободителни войски в Пловдив, също е изработена от Лазар Велеганов.

Кой днес продължава делото на банскалиите - леяри на камбани, прочетете тук
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google