История Възраждане и Освобождение Легендарен хайдутин воин

balgari.bg

Легендарен хайдутин воин

Митологизираният още приживе Капитан Петко Войвода е роден на 18 декември (6 декември стар стил) 1844 г. в българското село Доганхисар, на 26 километра от Дедеагач, Беломорска Тракия.
В родното си село 15-годишният Петко се научава да пише и чете на български с гръцки букви при даскал Лефтер.
Петко Киряков е много висок, пъргав, но има кротък нрав. Често пее песента за Делю Войвода, обича да играе хора, разказват съвременниците за него.
Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. Когато посягат на жена му, Петко убива единия и на Гергьовден през 1861 година тръгва с чета да дири отмъщение. На 16 юни същата година седмината хайдути под предводителството на Петко Войвода разбиват турска полицейска потеря.
В началото на 1863 година потеря от 130 заптиета и башибозук обсажда четата. Войводата и още трима хайдути са пленени и хвърлени в затвора в Гелибол. Организират бягство, но са заловени и преместени в Солун. Следват инквизиции, после ги прехвърлят в Драма, но по пътя те успяват да избягат.
Петко Войвода събира нова чета и води истински сражения - на 10 юни 1864-та при старата Момчилова крепост Буруград и езерото Буругьол, Ксантийско, девет дни по-късно - в планината Саръкая, Маронийско, по-късно в планините Карлък и Шапкъна, в околностите на Гюмюрджина - на 30 август и на 28 септември.
През есента на 1864 година българският войвода, привлечен от гърците за борба срещу Турция, напуска Беломорието и пристига в Атина. Тук става слушател във Военното училище. Обикаля Македония, след което заминава за Италия. В началото на 1866-а се среща с Джузепе Гарибалди и отсяда в дома му, където двамата организират прочутата "гарибалдийска дружина" в състав от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание. След потушаването на бунта Капитан Петко живее в Александрия, в Марсилия, в Атина.
На 12 май 1869 г. Петко Войвода събира чета и от Атина тръгва по море към българския беломорски бряг. През лятото на 1869 г. четата пет пъти влиза в бой с турската жандармерия в околностите на Дедеагачката, Еноската и Кешанската кааза (околия).
През 1870-а е направен неуспешен опит за покушение над Войводата. На средващата, 1871-ва обаче, четата му наброява близо 100 души, а самият Петко мъсти за репресиите над християнското население. Легендата разказва, че преоблечен като ходжа, той се промъква при Тахир бей и го "вразумява".
През 1872 г. одринският паша изпраща срещу четата Арап Хасан, но той е пленен и по-късно разменен срещу освобождаването на всички затворници, обвинени, че са помагачи на Войводата. На 30 юли 1872 година каймакаминът Мустафа Сусам в свое писмо до Петко войвода го признава за "самоуправен владетел" и му плаща "налог" 6000 златни турски лири.
През 1873 г. четата на Петко Войвода назовава себе си Първа българска родопска дружина, има устав и печат с надпис "Тракийска революционна българска дружина". Междувременно се е превърнала в истинска бойна единица със собствено разузнаване и тилова поддръжка.
През май и юни 1874-та Петковата дружина, като извършва марш по 30 км за денонощие, води боеве с турски войскови единици в Димотишко, с башибозук в Кърджалийско, иотново с редовна войска - в Гюмюрджинско. Следва нападение върху Дедеагачката железопътна станция заради издевателствата на немеца Хумберт над работниците. Взимат му 450 златни лири и някак го принуждават да спре с безобразията. Това обаче вдига на крак Цариград и лично Одринският валия предвожда 2000 войници срещу четата, дори обявява 5000 лири награда за главата на войводата, но без никакъв успех.
Бойните действия на бунтовната армия продължават. С тактически средства малобройните четници на Петко Войвода успяват да удържат победи над значителни полицейски и военни сили.
През 1876-а обаче, след кървавия Април, четата не предприема активни действия, за да не излага на опасност беломорските българи.
Когато започва Руско-турската освободителна война (1877-1878), формированието на Капитан Петко, вече в състав от триста бойци, действа в тила на турската армия, обезоръжава цели войскови части и пази населението от изстъпленията на дезертьорите. За по-малко от шест месеца водят девет битки с турски полицейски и военни части.
В края на декември 1877 година четата влиза в Марония и освобождава града. Българската власт остава и след сключването на 19 февруари (3 март нов стил) на Санстефанския договор, според който градът е извън границите на България, до 9 март. После дружината се прехвърла в Доганхисар, родното село на Петко Киряков, което е в руската зона. Тук руснаците им възлагат охраната на християнското население в Беломорието и Родопите.
До март 1879 г. четата е дислоцирана в Средните Родопи, след това преминава в Хасковско, за да предотврати метеж. В началото на юни 1879 г. четата е разпусната.
Ген. Скобелев кани Петко Войвода да му гостува в Русия. Там е представен на император Александър II, който го произвежда в чин капитан от Руската армия, удостоява го с Георгиевски кръст и му дарява имение от 160 хиляди декара в Киевска губерния. Войводата обаче скоро продава имота и се връща в България.
През 1880 година се заселва във Варна, където година по-късно се оженва за втори път за Рада Кравкова от Казанлък от котленски род на известния капитан Георги Мамарчев, сестра на известния казанлъшки книжовник и общественик Иван Кравков.
Съосновател е на Тракийската организация "Странджа" за защита интересите на българското население, останало след Освобождението в пределите на Турция, сред основателите е и на Демократическата партия във Варна.
През 1891 г. войводата русофил е оклеветен за опит за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов. Синът му от първия брак е екстрадиран от България, а имотите му са конфискувани. Отнети са и спестяванията на легендарния войвода. Петко Киряков е хвърлен в Ичкале (подземията на старите римски терми) и изтезаван 140 дни. После е интерниран в Трявна и се връща край морето чак след падането на Стамболов на 18 май 1894 г.
Тук умира на 7 февруари 1900 година.
22 паметника има Капитан Петко в България, връх в Антарктида носи името му.
По случай 160-годишнината от рождението на Войводата през 2004 година на хълма Джаниколо в Рим е открит негов паметник, дело на проф. Валентин Старчев, редом с монумента на Джузепе Гарибалди.

От http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google