История Възраждане и Освобождение Ениджевардарското слънце

balgari.bg

Ениджевардарското слънце

Апостол Петков Терзиев, известен като Апостол или Постол Войвода, се ражда на 6 май 1869-а в голямото гевгелийско село Боймица (днес Аксиуполи). Произхожда от стария хайдушки род Терзиеви. По-големият му брат Митре Терзиев е хайдутувал в Паяк, по-малкият му брат Тано Терзиев и братовчед му Андон Терзиев загиват като четници на ВМОРО.
Апостол Терзиев остава неграмотен и първоначално работи като кантонер по железопътната линия Солун-Скопие, но през 1892 година става хайдутин и с брат си Тано и трима други четници хайдутува в Гевгелийско и Ениджевардарско по Паяк планина и в Ениджевардарското езеро. По същото време в областта Боймията се появява и друга хайдушка чета - на Иванчо Карасулията.
През 1897 година Даме Груев обикаля Боймията и се среща с Апостол Войвода, Иванчо Карасулията и Спиро Карасулски и те влизат в редовете на ВМОРО.
След като извършват няколко убийства на предполагаеми шпиони, на 15 септември 1897 година Карасулията, Апостол Петков и Спиро Карасулски излизат в нелегалност, тъй като властите ги преследват. За кратко време четата, която действа в Дойранско, Гевгелийско и Ениджевардарско, всява страх у гръкоманите и турците.
През 1898 година четата пленява богатия турчин Туран бей и взема 2000 турски лири откуп. Централният комитет успява да прибере откупа след дълги разправии, тъй като четата иска да го задържи за себе си, и според гевгелийския ръководител на ВМОРО Аргир Манасиев Карасулията и Апостол войвода губят доверието на ЦК.
В края на юни 1898 година четата се разделя на две, като Иванчо Карасулийски поема Гевгелийско, а Апостол Петков - Ениджевардарско. ВМОРО праща в района четата на Михаил Апостолов. Апостол Петков е част от тази чета до април 1900 година, след което се отделя със 7 души.
За да си върнат доверието на ЦК, в края на 1898 година Карасулията и Апостол Войвода получават задача да ликвидират околийския лекар Димитрис Кивирнидис, смятан за един от най-големите шпиони в Гевгелийско. Двамата убиват Кивирнидис през ноември.
Четата на Апостол Войвода се сражава при селата Геракарци, Либахово и Тушилово. На 22 март 1900 година Апостол Петков с 14 четници отсяда в две къщи в родното си село Боймица. Четата е предадена и обградена от войска от Гевгели и Енидже Вардар и башибозук. След целодневно сражение на 24 март през нощта бойците на Постол Войвода успява да се оттегли към Паяк.
През лятото и есента на 1900 година четата действа в Гевгелийско, като през този период има сведения за две сражения с турската войска - на 20 август и 2 септември при село Горгопик, Гевгелийско, и на други места. По това време четата включва само осмина мъже.
През 1902-ра Апостол Петков получава нареждане от Централния комитет на ВМОРО да обезоръжи Иванчо Карасулийски, който е преминал към Върховния комитет и агитира за вдигане на въстание. Стига се до престрелки между двете чети, но благодарение на местното население войводите се помиряват, а на 28 юни 1902 година водят заедно сражение срещу турска войска. По-късно Апостол Петков и Павле Кониковски обезоръжават върховистката чета на Атанас Орджанов.
Апостол Войвода бързо изплита здрава революционна мрежа в Ениджевардарско и Гевгелийско и се преввръща в защитник на българщината, заради което печели и народното признание - наричат го ,. 
Бунтовното Слънце издава и изпълнява смъртни присъди на гръкомани, забранява скъпите сватби и чеизи, налага данък на бубарите, дори нарежда да се бойкотират гръцките и турските търговци в Енидже Вардар и в Гумендже през септември 1905 година, докато гръцкият лекар Ангелос Сакелариу, лидер на гръцкия комитет, ненапусне града.
Въпреки слабото въоръжение на четниците в Ениджевардарско околията под командването на Апостол Войвода участва активно в Илинденското въстание през 1903 година. На Илинден в село Корнишор кукушката чета на Кръстю Асенов и ениджевардарските чети на Апостол войвода и Иван Карасулията се обединяват и пред 250 четници знамето е осветено.
На 30 юли Апостол настъпва към Крива, убива няколко гръкомани, заподозрени в шпионаж, и запалва къщите им, дори възнамерява да нападне намиращия се там турски гарнизон, но предупредени от местни гъркомани, войниците се прибират в Гумендже. Четата на Апостол се разполага на височините Бялата пръст над града. Атентатор взривява бомба в селището, като предизвиква паника сред войската. Четата на Апостол обстрелва града и се оттегля в Паяк.
Апостол войвода разделя голямата си чета на няколко отряда. На 9 септември отрядът от 63 четници, на който той е войвода, влиза в сражение със 110 войници край село Рамна. Четири дни по-късно четите на Апостол, Иванчо Карасулията и кукушката чета на Гоце Нисторов, общо 103 души, се сражават на връх Гъндач в Паяк с 1200 турски войници. На 14 септември Апостол с шестима души води сражение при Гола чука над Крива с 80 души войници. На 13 октомври четите на Апостол, Иванчо Карасулията и Трайко Гьотов в голямо сражение разбиват изпратените срещу тях пехота и кавалерия.
След въстанието Апостол Петков заминава в България, но още през февруари 1904 година се връща в Македония и подема наново революционната борба, която за него се изразява в терористични актове срещу отделни хора.
На 1 март 1905 година четите на Апостол Петков и Сава Михайлов са обкръжени при гевгелийското село Смол от турска войска и башибозук. След 5-часово сражение загиват 40 четници, а войводата Сава Михайлов се самоубива. Спасява се само раненият в петата Апостол войвода с неговия четник Илия Личев. Властта го мисли за мъртъв, но той бързо възстановява четата си и още същата пролет се бие с турска войска и гръцки андарти в Ениджевардарското езеро.
През лятото на 1906 година Апостол войвода се сражава с четата на андартския капитан Костас Акритас и заедно с воденската чета на Лука Иванов опожарява гръцкото село Ниси. Подготвяйки предварително писмо до консулите в Солун, четите на Лука Иванов и Апостол Петков опожаряват селото и складовете за муниции на андартите, като с предупредителни изстрели известяват селяните да напуснат селото. В края на 1906 година след неуспешните нападения над Жервохор от страна на Телос Аграс и капитан Пелас андартите почти са прогонени от Ениджевардарското езеро, но с турска помощ до края на годината си връщат позициите.
Славата на Апостол войвода стига и до Цариград, където се носят най-различни невероятни слухова за страшния рушител на Османската държава. Султан Абдул Хамид II изпраща лично своя роднина Ахмед Кемал бей да преговаря с войводата, като му предложи 20 000 лири, за да се откаже от борбата срещу Империята.
През пролетта на 1907 година натискът на турската войска в Ениждевардарското езеро се засилва. Край езерото е струпана неколкохилядна войска, кавалерия, артилерия и обковани с желязо лодки. След масов артилерийски обстрел Апостол Петков и четниците му се изтеглят към Паяк планина. Четата временно се разпръсква, а до Младотурската революция от 1908 година Апостол войвода се намира в околността на Горгопик.
След Младотурската революция от юли 1908 година Апостол войвода пристига на файтон в Енидже Вардар и е официално посрещнат в града. Легализира се и се установява в Енидже Вардар, където става лидер на Съюза на българските конституционни клубове. Между 21-25 юли 1908 година се среща с Енвер бей в Солун и обвинява ениджевардарския каймакамин във фаворизиране на андартските чети, заради което дълго време отказва да разоръжи четата си.
След промяната на младотурската политика към бившите революционери, убийството на Дзоле Стойчев и бягството на Гьорче Петров в България, от страх да не бъде предателски убит, Апостол Петков също забягва в България.
На 4 май 1910 година войводата участва в основаването на Българската народна македоно-одринска революционна организация и е избран за член на Главния комитет. На 29 юни навлиза отново с чета в Македония заедно с войводите Ичко Димитров, Христо Чернопеев и Въндо Гьошев и подновява нелегалната си революционна дейност.
На 2 август 1911 година Апостол войвода заедно с войводите Георги Мучитанов Касапчето и Васил Пуфката е отровен от бившия секретар на четата Тодор Чифтеов в дома му в ениджевардарското село Крушари (днес Абелиес). Телата им са пренесени между лозята и старите гробища и е инсценирано сражение с турска войска. По-късно тримата са разпознати и погребани в Енидже Вардар.

 
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google