История Възраждане и Освобождение Искал да види България осеяна с училища

balgari.bg

Искал да види България осеяна с училища

Големият възрожденец - просветител, дарител, участник във Велчовата завера и доброволец в Руската армия по време на Кримската война, Максим Райкович е роден през 1801-ва с името Минчо в многодетното семейство на Райко Крински в Дряново. Учи в килийното училище в родното си градче, после го дават чирак при един бакалин.
Но момчето е будно, обича книгите и отива да учи в манастира "Св. Арахангел" край Дряново. И тук обаче бащината воля го застига - пращат го да чиракува в Лясковец при бакалина Кьорк Марин. Прозорливият търговец насочва момчето да продължи образованието си в Преображенския манастир. Не след дълго Минчо Райков Крински е постриган за монах и ръкоположен за дякон с духовното име Максим.
През 1820 година Максим Райкович е поканен от лясковския чорбаджия хаджи Илия Хаджицонев да оглави килийното училище в града. Райкович започва за обучава децата на църковнославянски, служи и в църквата "Св. Никола", и то не на гръцки, а на славянски език.
За да не се разпилява имуществото на Петропавловската обител, лясковските първенци издействат архимандритско звание на иеромонах Максим и през 1835 година той е назначен за игумен на манастира "Св. апостоли Петър и Павел". Така от 1700 година Максим Райкович е първият български игумен в този манастир.
Редом с игуменските си обязяности отец Максим продължава и да наблюдава работата на учителите в килийните училища към всяка от петте лясковски църкви.
По същото време в Търновската митрополия протосингел е Неофит Бозвели. Между двамата борци срещу гърцизма възниква приятелство и сътрудничество. През март 1841-ва Неофит Бозвели е арестуван и заточен в Атон, а Максим Райкович, подслонил го в манастира над Лясковец, е принуден да емигрира в Белград. Тук живее известно време в манастира "Шабу", но скоро се връща и отново поема игуменския си пост в Петропавловската обител.
През 1849 г. Райкович е принуден да напусне Лясковец и се установява в Галац. Тук подготвя кампания за набиране на средства за изграждане на българската църква "Св. Пантелеймон".
Близо четвърт век архимандрит Максим Райкович е изгнаник.
На 13 януари 1873 година пред свидетелите Гаврил Г. Аврамов и Атанас Михайлов той прави завещание: за мъжко и девическо училище в Дряново - 500 австрийски жълтици, за училище в Галац - 450, за девическо училище в Търново - 300, за първата българска гимназия или семинария в Лясковец - 250, за лясковското училище - 200.
На 10 март 1874 година Максим Райкович умира в Галац.
За него Васил Стоянов, един от основоположниците на БАН, пише: "Максим Райкович след Неофит Бозвели е бил един от първите поборници за въздигането на потъналата българска народност чрез просвещението и придобиването на черковни наши правдини."

Още - на http://dryanovo.net

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google