История Възраждане и Освобождение Султански ферман освобождава първия ни фабрикант от данъци

balgari.bg

Султански ферман освобождава първия ни фабрикант от данъци

Добри Желязков Фетисов - Фабрикаджията, се ражда в Сливен през 1800 година.
Станал абаджия, будният му дух все го теглел към подобряване на абаджийския занаят.
След края на Руско-турската война през 1830 г. Добри Желязков емигрира в Русия. В Севастопол се заема с търговия и не след дълго натрупва състояние.
Жени се за Марийка Янакиева, на следващата година се ражда синът им Иван.
През 1833 г. Фабрикаджията и семейството му се местят в Екатеринослав, където има голяма текстилна фабрика. За кратко Желязков успява да изучи целия процес на производство и да се сдобие с точни образци на някои машини.
През следващата 1834 г. се връща в Сливен и в къщата на жена си в Мангърската махала отваря собствена работилница, в която внедрява наученото в Русия. Благодарение на механизирането на по-голямата част от процеса работата му потръгва, но това предизвиква недоволството на част от старите абаджии. Вестта, че един неправоверен поданик е започнал да тъче сукно като европейското, скоро стигнала до султан Махмуд II, който цял живот се борел за "низам-и джедид" ("нов ред") и в това видял още една възможност за обновление на империята. Добри Желязков бил поканен да представи продукцията си в двореца и на 16 февруари 1836 г. султан Махмуд II подписал ферман, с който се узаконява първата българска фабрика в Сливен - на Добри Желязков.
"Такива лица, намиращи се в империята ми, като него, са заслужили моето императорско благоволение - най-първо той е освободен от данък и други подобни тегоби в държавата ми... следователно внимавайте, щото от 1251 (1836 г.) да не искате от него никакъв данък и други подобни даждия, за която цел е обнародван настоящият ми ферман...", пише в официален документ.
Султанът отпуска 2 млн. гроша, а Добри Желязков се включва с познания, опит, труд и 80 хиляди гроша. От Русия са внесени част от необходимите машини, а други се правят на място по образците, които Желязков притежава. Фабриката започва работа още същата година, а на следващата султанът отпуска още 56 хиляди гроша за модернизиране на производството.
Във фабриката се произвеждат аби, шаяци и сукна. В началото в нея работят 80 души от България и Моравия. По-късно текстилецът строи още две фабрики в родния си град.
През 1853 г., предвид задаващата се Кримска война, Високата порта решава, че е нецелесъобразно неправоверен да ръководи фабриката, която снабдява войската със сукно. Изгонват Добри Желязков. Загубил всичко, градено цял живот, първият ни фабрикант умира през 1865-а.

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google