История Възраждане и Освобождение От даскалуването до политиката

balgari.bg

От даскалуването до политиката

Възрожденският учител, автор на учебници и политик Тодор Икономов е роден на 10 септември 1835-а в Жеравна в семейство на свещеник.
Учи в родния си град, в Разград и Русе. Работи като абаджия в Тулча (1851-1855) и Жеравна (1855-1858), след което продължава образованието си в София и Сливен. През 1861-ва Икономов заминава за Цариград, където е учител и дякон на униатския архиепископ Йосиф Соколски. През 1865-а завършва духовна академия в Киев.
След завръщането си в България Тодор Икономов учителства в Шумен (1865-1869) и Тулча (1869-1871), а после става секретар на епархийския съвет в Тулча (1872-1878). Избран е да представлява Тулчанската община на Църковно-народния събор в Цариград (1871 г.). За кратко участва в издаването на сп. "Читалище" и редактира в. "Турция", излизащи в Цариград. По време на Руско-турската война (1877-1878) участва в управлението на града, а след нейния край е училищен инспектор във Варна.
След свикването на Учредителното събрание през 1879-а Тодор Икономов става един от водачите на Консервативната партия. Той е депутат, окръжен управител в Сливен и Бургас (1879), министър на вътрешните работи (1880), кмет на София (1880), окръжен управител на Шумен (1881).
Столичен кмет Икономов е само шест месеца - от 1 юли до 30 декември 1880 година, но докато той е градоначалник, Столичната община за пръв път въвежда годишен бюджет, завършва се градоустройственият план, общинското управление преминава на подчинение на Министерството на вътрешните работи.
Икономов първоначално подкрепя Режима на пълномощията и става председател на II Велико народно събрание (1881) и на новосъздадения Държавен съвет (1882).
През следващите години обаче се сближава с умереното крило на Либералната партия и участва във второто и третото правителство на Драган Цанков (1883-1884). През 1884-та става редовен член на Българското книжовно дружество. Подложен на преследвания от правителството на Стефан Стамболов, Икономов той се оттегля от политическия живот и се премества в Шумен, където умира на 9 ноември 1892-ра.
Тодор Икономов е автор на много учебници, сред които "Нова българска читанка" (1867), "Читанка за приготвяне към граматиката" (1867), "Пълна числителница" (1868), "Ръководство за словосъчинение на български язик" (1875), "Кратка всеобща история за долните класове" (1887), "Елементарна практическа граматика" (1891) и др.
Издава и публицистично-мемоарните "Избирането на българския екзарх" (1872), "Протестантската пропаганда у нас и нейните ползи за България" (1885), "Кой ще бъде най-виновний" (1886), "Самохвалствата на патриотите и истинското положение на България" (1886), "Що трябва да правим, а що правим" (1886). След смъртта му излиза книгата му "Мемоари" (1896).

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google