История Възраждане и Освобождение Блестящ оратор защитава българите след Април 1876-а

balgari.bg

Блестящ оратор защитава българите след Април 1876-а

Уилям Гладстон, един от основателите на британската Либерална партия, четири пъти министър-председател на страната, е роден на 29 декември 1809-а в Ливърпул. Зверствата при потушаването на Априлското въстание от 1876-а потрисат големия политик и го превръщат в ревностен защитник на идеята за българска свобода и единство.
Родителите му произхождат от стари шотландски родове.
През 1821 г. младият Гладстон постъпва в Итън Колидж, както по-големите му братя преди него.
Университетско образование получава в Оксфорд, Крайст Чърч колидж, където специализира класически науки и математика. Дипломира се през декември 1831 г. След завършването на университета той иска да се посвети на кариера като свещеник, но баща му е против. Уилям се отправя заедно с брат си Джон на обиколка из Европа и посещава Белгия, Франция и Италия. След завръщането си в Англия през 1832-ра се кандидатира за парламента от Консервативната партия и на 15 декември 1832 г. е избран.
Първата си значителна реч в парламента Гладстон произнася на 17 май 1833 г. при дебатите по отмяна на робството. Въпреки младостта си талантливият оратор е назначен за младши канцлер на хазната през 1834 г., а два месеца по-късно става помощник-министър на колониите. През април 1835 г. обаче това правителство пада и партията на Гладстон отива в опозиция.
Той посвещава времето си на литературата, изучава Омир, Данте, Августин Блажени. Това оказва голямо влияние за изграждането на възгледите му в полза на държавна църква, които той излага в книгата си "The state in its relations to the Church" (1838).
През следващата година Уилям Гладстон се жени за Катрин Глин, с която остават заедно до смъртта му и имат осем деца.
Във второто правителство на Пийл от 1841 г. Гладстон е заместник-министър по търговията, като през 1843 г. - на 33 години - става министър и член на кабинета. Участва в дебатите по отмяна на Житните закони, през 1842 г. преразглежда митническите тарифи в посока на намаляването или пълната им отмяна. Постепенно Гладстон от протекционист се превръща в привърженик на идеята за свободна търговия.
През 1847 г. Гладстон е избран за депутат, вече от Оксфордския университет. Двамата с Робърт Пийл застават начело на група от умерени тори, наричани пийлити. През 1852 г. обаче Гладстон отказва предложението на граф Дарби и на Дизраели да влезе в консервативния кабинет и се противопоставя на бюджета на Дизраели. През декември 1852 г. се съставя нов кабинет - коалиционен, на виги и пийлити, в него Гладстон заема поста канцлер на хазната (министър на финансите) и остава на тази длъжност до февруари 1855-а, като се проявява като забележителен финансист.
През 1858-а е на Йонийските острови като върховен извънреден комисар. Работи за присъединяването на тези острови към Гърция.
Година по-късно отново е финансов министър.
През декември 1868-а Гладстон е натоварен със задачата да състави правителство. Този първи кабинет на Гладстон работи до февруари 1874 г. и най-важните му стъпки са отмяната на държавната църква в Ирландия, поземлената реформа в Ирландия, радикалната реформа в областта на началното образование, отмяната на системата за продажба на длъжности в армията, въвеждането на таен вот на изборите и др.
В началото на 1875 г. Гладстон официално се отказва от лидерство в Либералната партия.
Година след това обаче възобновява активното си участие в политическия живот, като повод за това става потушаването на Априлското въстание. Гладстон издава брошурата "Българските ужаси и Източният въпрос" и взема участие в организацията на обществено движение против източната политика на Бенджамин Дизраели. Предлага да се предостави автономия на Босна, Херцеговина и България и да се прекрати безусловната английска подкрепа за Портата.
Либералите печелят изборите през 1880 г. и Гладстон съставя правителство за втори път.
По време на петгодишното управлението на този кабинета се слага край на втората Англо-афганистанска война, първата Бурска война и войната срещу Махди в Судан, но започва война в Египет.
Провежда се третата парламентарна реформа, с която се изравняват избирателните права на жителите на градовете и извън тях, като установява еднакъв имуществен ценз от 10 лири.
През януари 1886-а Гладстон, на 76 години, застава начело на своя трети кабинет. Ирландският въпрос обаче разцепва Либералната партия и следват шест години в опозиция, след което той съставя четвъртия си кабинет.
През декември 1893 г. опозицията внася предложение за разширение и превъоръжаване на Кралския военноморски флот, на което Гладстон се противопоставя, макар че повечето от членовете на кабинета му не споделят неговото мнение. Подобни различия заедно с неуспеха на закона за ирландското самоуправление го водят до решение за оставка и той я подава на 2 март 1894 г.

През 1876-1877 г. именно Уилям Гладстон е най-влиятелната политическа фигура в Европа, която привлича вниманието към България. В резултат на общественото възмущение от жестокостите при потушаване на Априлското въстание в Англия се оформя движение за защита на българите, т. нар. "българска агитация". Гладстон, който е в опозиция, става негов политически водач и защитава българската кауза пред парламента.
През пролетта на 1877 г. той се опитва да предотврати военно решение на Източната криза, като предлага да се даде автономия на българите и внася 10 резолюции в този смисъл в Камарата на общините. През 1878 г. осъжда Берлинския договор.
Между 1881 и 1883 г. защитава Търновската конституция. През 1885 г. подкрепя Съединението и предупреждава правителствата на съседните държави да не се противопоставят на "свободната волеизява" на българския народ. През 1897 г. в писмо до секретаря на Байроновото дружество Френсис С. Стивънсън Гладстон използва фразата "Македония за македонците". В предговор към брошурата "Македонският въпрос", включваща писмото, Стивънсън пише, че Гладстон използва "македонци" като колективно име на разнообразното население на областта. Гладстоновата идея е, че това население трябва да бъде оставено свободно да се самоопредели и да получи автономия.

Уилям Гладстон е автор и на изследвания за Омир, пише статии по философски, исторически, конституционни проблеми, трудове по богословие и философия на религията, критически оценки на текущата литература. 
Личната му книжна сбирка наброява над 32 хиляди тома и той замисля основаването на библиотека още приживе, като построява специално помещение близо Хардън Касъл и пренася книгите там. След смъртта му на 19 май 1898-а библиотеката се превръща в най-голямата частна библиотека в Уелс, предлагаща не само читални, но и възможности за настаняване, срещи и конференции.
 
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google