История Възраждане и Освобождение Просветител прави първото преброяване на населението

balgari.bg

Просветител прави първото преброяване на населението

На 26 февруари 1854 година във Велико Търново се ражда Михаил Сарафов - бъдещ учител, общественик, дипломат и политик. Брат е на генерал-майор Иван Сарафов и на д-р Стефан Сарафов, създателя на първия санаториум у нас.
Михаил учи най-напред в родния си град, а през 1875 г. завършва гимназия в Загреб. След това участва в работата на Българския революционен централен комитет в Букурещ и в ръководството на революционния комитет в Търново, където учителства през 1875-1876 г. Арестуван е за кратко, след което напуска страната. Посещава университетите в Загреб, Мюнхен и Париж.
След завръщането си в България става министър на народното просвещение в правителството на Петко Каравелов (1880-1881). Заедно с Константин Иречек, В. Стоянов и Спас Вачков изготвят "Инструкция за управление на държавните учебни заведения". Оглавява създаденото на 7 юли 1880 година Статистическо организационно отделение към Министерството на финансите. Организира първото преброяване на населението в Княжество България, като за целта се приема специален закон от 13 декември 1880 г. През 1881-ва преброяването е проведено, тогава се поставят основите на модерната статистика в страната.
През 1884 г. Михаил Сарафов е министър на финансите в правителството на Драган Цанков. Същата година става действителен член на Българското книжовно дружество.
Сражава се като доброволец в Сръбско-българската война от 1885 година.
От 1893 до 1896 г. е директор на Солунската българска мъжка гимназия, а от 1895 до 1896 година - и на Солунската българска девическа гимназия.
След връщането си в София става заместник-директор на застрахователното дружество "Балкан" (1897-1900) и ковчежник на БКД (1898-1904). Участва като министър на вътрешните работи в коалиционното правителство на Петко Каравелов (1901) и като министър на финансите в трите самостоятелни прогресистки правителства на Стоян Данев.
Сарафов е дипломатически представител на България във Виена (1904-1909) и Цариград (1909-1913) и представител на външното министерство в Солун по време на Балканските войни (1913). Участва и в българската делегация за подписването на Ньойския договор през 1919 г.
Някои негови законотворчески актове остават спорни. Сред тях - законопроектът за опрощаване на дългове към хазната на стойност 403 296 лева, неплатени поради "крайна несъстоятелност, смър, изселване".
Михаил Сарафов е народен представител в четири обикновени народни събрания през периода 1884-1886, 1889-1903 година. Член е на Либералната, а по-късно на Прогресивнолибералната партия.
Умира в София на 13 декември 1924 година.

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google