История Възраждане и Освобождение Живот като легенда - героичен

balgari.bg

Живот като легенда - героичен

Спасителят на Самарското знаме Никола Корчев е роден през март 1836 г. в село Горна Диканя, Самоковско. Бил едър човек, много висок - около 2.10 м, с буен и непокорен нрав.
Жени се млад, на 19 години, за мома от Долна Диканя.
Корчев е заможен, негова е воденицата в селото на съпругата му.
Една нощ през 1872 г. в дома му влизат двама турци и гонят мъжете, за да останат само жените. Никола и баща му се престорват, че тръгват, но се връщат и убиват турците. Казват, че тази история е послужила на Вазов при писането на "Под игото".
После мъжете взимат семействата си и бягат към Самоков.
Тук започват работа ковачниците. Но Никола все така не търпи неправдите. Една нощ влиза в дома на гръцкия владика - Лудия Матей, изнася го навън и му сочи пътя за Гърция, като му заръчва да не се връща. И пак е принуден да се крие от властта. Приютяват го в домовете си будни българи, докато решава да замине за Цариград.
В столицата на империята Никола Корчев постъпва на работа в Барон-Хиршовата железница. Става локомотивен машинист и е първият български железничар. Докато кара влак по линията Русе - Варна, на няколко пъти с него пътува Левски, скрит във вагона за въглища и дърва.
На един Трифон Зарезан Корчев и съпругата му - тогава бременна, излизат на мегдана да празнуват. Един турчин обаче закача жената и Никола го напада. После бяга в Букурещ.
Тук се свързва с българските емигранти. Включва се в Опълчението - в Трета опълченска дружина, под командването на подполковник Калитин. От Плоещ тръгва по пътя на Самарското знаме.
В сражението край днешното село Енина, Казанлъшко, Никола Корчев с тялото си защитава подполк. Калитин, получавайки 11 рани. Когато вижда, че командирът пада, пронизан от щикове, Корчев грабва Самарското знаме, успява да го наведе ниско и го дава на едно момче - Черногорчето. Това момче спасява знамето, изнасяйки го от полесражението. За подвига си Никола Корчев е награден с орден за храброст "Св. Георги" IV степен.
След Освобождението опълченецът се мести да живее във Варна със съпругата си и сина им Иван. Тук се ражда вторият им син - Атанас. Живеят в голямакъща в центъра на града. Никола Корчев се занимава със строително предприемачество.
Бунтовният нрав обаче го кара да се опълчи и срещу Фердинанд. Хваща юздите на конете му и му казва, че за един предател, който не работи за каузата на българите, а гледа личните си интереси, няма място в България. Заради това не му отпускат поборническа пенсия. Семейството преживява само с пенсията на съпругата му и с това, което е изкарал синът им Иван, завършил в Швейцария инженерство.
През 1902 г. на връх Шипка се състоят грандиозни тържества във връзка с 25-годишнината от Шипченската епопея. Тогава е открит и осветен новопостроеният храм-паметник, поканени са всички живи опълченци. Самарското знаме е в ръцете на спасителя си - Никола Корчев.
Художникът Ярослав Вешин, който присъства на юбилея, е впечатлен от достолепния знаменосец. След години му праща телеграма, че иска да го нарисува със знамето в ръце.
Корчев обличал парадната опълченска униформа, отивал до двореца и оттам, съпроводен от гвардейци със знамето, тръгвал към ателието на художника. Софиянци по улиците го приветствали и му ръкопляскали. Рисуването продължило 4-5 месеца. Често присъствал и Вазов и разговарял с опълченеца, разказват близките.
Никола Корчев умира на 29 август 1921 г. Погребан е с военни почести. При преместването на варненските гробища през 1938 г. синът му Иван събира костите му в сандъче и ги предава в храма костница на Шипка, където почиват и днес.
Наследниците на дядо Никола Корчев предават всички материали, с които разполагат, на Националния военноисторически музей. Сред тях са оригинални подписи на Филип Тотьо, на Стефан Караджа, Георгиевски кръстове, ордени, сабя, униформа, както и много снимки на опълченци.�

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google