balgari.bg

Генерал освободител

Йосиф Владимирович Гурко е роден на 28 юли 1828 г. в Новгород в семейството на потомствен дворянин от беларуски произход.
Завършва Императорския пажески корпус през 1846-а и постъпва на служба като корнет в Гвардейския хусарски полк. Завършва курсовете на Генералния щаб и става адютант на император Александър Втори през 1860-а. Звание полковник получава година по-късно.
Командва IV хусарски Мариуполски полк през 1866-а и е повишен в звание генерал-майор (1870). От 1873 година е комантир на бригада от Втора гвардейска кавалерийска дивизия. Участва в боевете при Белбек по време на Кримската война, освобождаването на руските селяни от крепостна зависимост (1862-1866) и потушаването на Варшавското въстание (1863). Повишен е във военно звание генерал-лейтенант и назначен за командир на Втора гвардейска кавалерийска дивизия (1876).
В нашата история Йосиф Владимирович Гурко влиза с действията си по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Командир е на Предния отряд на Руската армия на Балканския полуостров. В неговия състав е и Опълчението. В първите дни на войната Гурко превзема Търново. Установява контрол над проходите в централната част на Стара планина във взаимодействие с Габровския отряд с командир генерал-майор Валериан Дерожински. Превзема Шипченския проход и Стара Загора, предизвиквайки паника в Цариград. След прехвърлянето на османски подкрепления в Южна България и последвалите боеве при Нова Загора, Джуранли (дн. Калитиново) и Стара Загора отстъпва на Шипченския проход в Стара планина.
През октомври 1877 г. Гурко превзема селата Горни Дъбник и Телиш, с което се прекъсват снабдителните линии на обсадената в Плевен Западна османска армия на Осман паша и се затваря блокадният пръстен.
Като командир на Западния Руски отряд изтласква Орханийската османска армия от Орханийското поле. Преминава Стара планина в сурови зимни условия. негови части превземат София и Пазарджик. Нанася последно поражение на Сюлейман паша в битката при Пловдив и превзема Одрин, с което практически е сложен край на войната.
След Руско-турската война Йосиф Гурко е провъзгласен за граф и получава множество отличия. Генерал от кавалерията (1878). През 1879-1880 г. е губернатор на Санкт Петербург. По-късно е временен губернатор на Одеса и командващ войските на Одеския военен окръг (1882-1883). От 1883 до 1894 г. е генерал-губернатор на Варшава, където провежда политика на насилствена русификация.
През 1894 г. Гурко е повишен в най-висшето военно звание - генерал-фелдмаршал, става член на Държавния съвет на Русия.
Умира в семейното си имение Сахарово (днес в град Твер, побратимен с Велико Търново) на 28 януари 1901 г. Погребан е в семейната гробница в църквата "Св. Серафим Волоцки".
В София има паметник на освободителя й.

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google