История Възраждане и Освобождение Книжовник и духовен водач

balgari.bg

Книжовник и духовен водач

Партений Зографски, един от първите ни филолози и фолклористи, е роден през 1818 г. в село Галичник (днес - в Македония) с името Павел Василков Тризловски.
Бъдещият Нишавски митрополит учи в манастира "Свети Йоан Бигорски", а през 1836 г. - в Охрид при Димитър Миладинов и в гръцки училища в Солун и Цариград.
В периода 1838-1842 година продължава обазованието си в Атинската семинария с помощта на архимандрит Анатолий Зографски. Замонашва се в Зографския манастир през 1842 година под името Партений.
Следва в Духовната академия в Одеса, след което постъпва в Киприяновския манастир в Молдова. През 1846 година завършва семинария в Киев, а през 1850 година - Московската духовна академия. Започва да служи в църквата на руското посолство в Цариград през 1851 година, открива и богословско училище в Зографския манастир, в което преподава. От 1852 до 1855 година Партний е учител по църковославянски език в Богословското училище в Халки, а след това, до 1858-а - в българското училище в Цариград, като служи в българската и в руската църква.
На 29 октомври 1859 година по настояване на Кукушката българска община Цариградската патриаршия назначава Партений за Поленински митрополит в Дойран. Партений разширява употребата на църковнославянски език в богослужението и съдейства за откриване на български училища.
През 1861 година епархийски духовен съд в Солун му отправя 22 обвинения, но е оправдан и през 1863 година се връща в епархията си.
Годината е 1867-а. Партений Зографски става нишавски митрополит и се установява в Пирот. Продължава да подпомага българското училищно дело и да отблъсква опитите на сръбската пропаганда за проникване в Пиротско.
От 1868 година Партений Зографски е част от отцепилата се от патриаршията българска църковна йерархия. След създаването на Българската екзархия в 1872 година остава като екзархийски митрополит в Пирот до октомври 1874 година, когато подава оставка.
Книжовното наследство на митрополит Партений е богато. Той сътрудничи на списание "Български книжици" и на първите български вестници - "Съветник", "Македония", "Цариградски вестник". През 1857 година издава "Кратка свещена история на ветхо и новозаветната църков", през 1858 година - "Началное учение за децата", а през 1859 година ­- "Кратка славенска граматика". Превежда житието на Климент Охридски от Теофилакт Охридски от гръцки на езика, който се говори в Македония, но със силно влияние на източнобългарски наречия и на църковнославянски език. Занимава се с изследователска дейност, като обнародва два документа за Охридската архиепископия, намерени в Рилския манастир. Събира и издава народни песни.
Партений Зографски се опитва да наложи употребата на повече западнобългарски елементи в новосъздаващия се български книжовен език. През 1858 година той пръв от нашите книжовници ратува македонският говор да бъде възприет като основа на книжовния език.
Умира в Цариград на 7 февруари 1876 година.

Източник: http://bg.wikipedia.org
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google