История Възраждане и Освобождение Благодетелят на Шумен

balgari.bg

Благодетелят на Шумен

Нанчо Попович, общественик и дарител, е роден през 1818 г. в Шумен в семейството на Пеню и Мария Попович.
Баща му бил грамотен и сравнително заможен, занимавал се с кожухарство. Ползвал се с влияние пред турските власти.
Нанчо постъпва в българско училище, където се преподавало на църковнославянски език, а по-късно баща му го праща в гръцко училище. Тук младият Попович изучава Херодот, Омир и Аристотел, усвоява гръцки език. След завършването на учението си баща му го завежда при големия шуменски търговец чорбаджи Харалан. Минават три години чиракуване, младежът показва талант в търговията. Скоро се отделя като самостоятелен търговец. Предприемчив е, набира свои клиенти, осъществява делови контакти с Цариград и започва да внася стоки директно оттам. Става един от най-видните търговци в Шумен.
През 1845 г. Нанчо Попович е принуден да напусне града. Причината е, че младият мъж се влюбва в туркиня, тя му предлага да се оженят при положение, че той смени вярата си. Нанчо отказва и това му докарва неприятности в търговията, което го кара да се пресели в Букурещ.
От 1855 г. Попович тясно си сътрудничи с братята Евлогий и Христо Георгиеви и се превръща в един от най-доверените им търговски агенти. Включва се в обществения живот на българската общност в емиграция, членува в Добродетелната дружина.
След трийсетгодишно изгнание през 1875 г. той се връща в Шумен. Строи нов дом на мястото на бащината си къща. Споделя със съгражданите, че градът се нуждае от сграда за девическото училище. За втори път идва в Шумен през 1882 г. и остава в родното място цялата зима. В началото на 1883 г. се връща във Влашко. Умира на 30 април същата година след кратко боледуване.

Шест месеца преди смъртта си Нанчо Попович е написал завещание. С него той оставя 20 хиляди златни наполеона (400 хиляди златни лева) на Шумен, като задължава училищното настоятелство с част от тях да закупи място в Пълнокладенчовата махала и да построи девическо училище, което да носи неговото име.
Останалата част от средствата дарителят желае да се вложат в банка и от лихвите да се поддържа училището. За изпълнител на завещанието определя епитропия под председателството на Варненско-преславския митрополит Симеон и още "трима честни лица - шуменци". Надзорът над дейността е поверен на Евлогий Георгиев.
Другата изрична воля на Попович е тленните му останки да се пренесат в родния му Шумен, което и става през 1895 г. На площада пред новопостроеното училище е издигнат изработен в Париж бюст-паметник на дарителя на мраморен пиедестал.
Започнало като трикласно, "Нанчовото" училище е с 13 стаи и голям двор. Първоначално се помещава в закупено от епитропията съществуващо училищно здание. Започва да работи през 1890/1891 г.
От следващата година с указ на Министерството на народното просвещение школото се превръща в пълна девическа гимназия по образец на държавните и се нарича Общинска и "Нанчова" девическа гимназия.
Фондът към училището, наречен на името на дарителя, управлява капитала и лихвите от него и осъществява ремонти и издръжка на училището, както и прави отчисления за започнато ново здание. Фондът "Нанчо Попович" съществува до 1948 г., когато е закрит и средствата от него се вливат в държавния бюджет.
 
Нанчо Попович е и човекът, благодарение на когото от далечната 1937-а 6 декември се отбелязва като Ден на дарителя у нас - защото на тази дата Православната църква отбелязва Никулден (имен ден и за благодетеля на Шумен).
 
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google