История Възраждане и Освобождение "...от сердци мое написах"

balgari.bg

"...от сердци мое написах"

Един от книжовниците, преписали Паисиевата "История славяноболгарская", е поп Пунчо Куздин от с. Мокреш. Преписът е от 1796 г. и е включен в Поппунчовия сборник, който се намира в Народната библиотека в София.
Смята се, че Софроний Врачански е минал през ломското село на път за Румъния и тогава поп Пунчо се е запознал с епохалната книжка.
За себе си малкоизвестният възрожденец разказва: "Аз, поп Пунчо, от с. Мокреш, което стои не повече от 15 км от Лом, написах тази история славянобългарска най-вече за кралете и царете..."
Животоописателните бележки на поп Пунчо продължават: "Написах тази история и много други сказания преведох. Преведох и пролога царски заради простите хора. Написах тези слова в село Мокреш, което е във Видинска епархия, понеже бях в Мокреш и моето произхождение е оттам... Тогава бях 51-годишен и бях в свещеничеството до тази година."
Извън богослужебната работа, която е изпълнявал в параклис, построен от него в с. Мокреш, той е учил децата на четмо и писмо в тукашното килийно училище, основано през 1776 г.
През 1780-а основава килийно училище и във Вълчедръм.
Просветен и трудолюбив, мокрешкият отец денем обучава селските деца, а нощем пише дамаскини. Именно от тях черпим сведения за личността му.
Писан на прост и разбираем език, сборникът на поп Пунчо Куздин съдържа образи на свети люде. Сред писанията му е и "Повесть ради московского цара Петра, що го нарицают москале Буро",  изградена върху древноруския летописен разказ за изпитването на верите от киевския княз Владимир Светославович. Творбата представлява смес от исторически факти и авторски съждения с ярка обществена и политическа насоченост на разказа. Русите са тези, които "като единородни и дори тъждествени на българите, са онзи велик народ, който ще ги освободи от проклетите агаряни", твърди повестта.
Сборникът на поп Пунчо съдържа 69 глави на 400 страници. Тук са сказание за св. Иван Рилски, Йоан Златоуст, притчи за Адам и Ева и Йоан Богослов, слово за Рождество Христово, за св. Пантелеймон, за богатия Йов и др.
Нарисувани са 55 миниатюри, сред тях образът на Божията майка, на някои светци, сцени от живота на апостолите, плетеници, миниатюри, дори автопортрет.
Смело загърбил стереотипа на буквалния препис, поп Пунчо дава съвети как да се оре и сее земята, как да се улови пчелен рояк, как да се отглежда лозе, как да се отнася мъжът към жената и децата си. Съобщава и важни събития, на които е съвременник: "1814 месец декември 5 день биде освещение храма светаго великомученика Георгия у село Длагошевци (дн. Замфир). Тогда болгарски владика Паисия изпрати духовника протоигумена поп Доросия Зографца от Света гора и от Зографския манастир "Свети Георги", та освети църквата Длагошевска".
Поп Пунчо мечтаел да отпечата творбите си, но не успял.
"...благословете ме, недостойнаго, понеже не от млого учение написах, ни от млого ортография, но от млого книголюбие и ревност, от сердци мое написах", обръща се към читателите си той. Сборникът на скромния книжовник е "затворен" в корици от дърво, подплатено с кафявочервеникава кожа, подвързията е подшита по периферията с жълт метал. 
Издаден е дигитално от Народната библиотека.

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google