balgari.bg

Една българска съдба

Александър Стоилов Боев (Бойоглу), известен като Александър Екзарх, виден общественик и журналист, един от активните дейци в борбата за създаване на независима Българска екзархия, се ражда в Стара Загора през 1810-а.
Произхожда от заможно семейство. Учи в Букурещ, Будапеща, Мюнхен. От 1836 г. е в Париж, където отначало следва математика, а по-късно, с османска държавна стипендия - медицина (1839-1841).
През 1841 г. Александър Екзарх придружава като преводач Жером-Адолф Бланки, изпратен от френското правителство да проучи последиците на разгроменото въстание в Северозападна България. През 1842-1846 г. адресира до западноевропейските правителства няколко паметни записки за подобряване положението на българите.
С финансова помощ от Русия Александър Екзарх издава в Цариград българския "Цариградски вестник" (1848-1862), чийто главен редактор е между 1850 и 1860 г. Съдейства за откриването на българската църква "Свети Стефан" през 1849-а. Превежда романа "Младата сибирянка" от Ксавие дьо Местр (1851) и "Священное и божественное евангелие Новаго завета" (1858).
От 1866 до 1876 г. е съветник при посолството на Османската империя в Париж. След Освобождението двукратно се кандидатира за княз на България (1879, 1886). Член е на Върховния административен съд в Източна Румелия. От 1885 г. живее в София.
Умира на 27 септември 1891-ва.

 
Откъс от книгата на френския дипломат Пиер Воалри, родственик на възрожденеца - "Александър Екзарх. Една българска съдба", прочетете тук
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.