История Възраждане и Освобождение Основите на образованието ни поставени от копривщенец

balgari.bg

Основите на образованието ни поставени от копривщенец

Йоаким Груев се ражда в Копривщица през 1828 година.
Образование получава в пловдивското гръцко училище. Учителства в класното училище на родната си Копривщица от 1848 до 1856 г.
След това се установява в Пловдив, където поема ръководството на Епархийското (централното) класно училище на Найден Геров "Св. св. Кирил и Методий" и заедно с Геров е един от инициаторите за честването на 11 май като общ празник на българската просвета. Известно време е директор и на Девическата гимназия.
От 1868 до 1870 година Груев е помощник на пловдивския управител. Участва активно в църковните борби, а по време на Априлското въстание е хвърлен в затвора.
След Освобождението Йоаким Груев става директор на народното просвещение (1879-1884) в Източна Румелия, изборен член-съветник на Върховния административен съд, председател на Съдебния съвет и на Комерческия съд в Пловдив.
В годината на Съединението - 1885-а, е помощник-княжески комисар на Пловдивска област. Съставя и издава учебници по граматика, история, география, логика. Пише стихотворения, които съвременниците му превръщат в песни ("Оставай сбогом, о любезна", "Лятна нощ се превалява"). Публикува в периодичния печат статии по въпроси на просветата, литературата, естествените науки, етнографията.
Тримата с Хр. Г. Данов и Я. Ковачев издават списание "Летоструй, или Домашен календа" през периода 1869-1876 г.
Йоаким Груев е инициатор за създаването на пловдивската областна библиотека и музей (1882), днес Народна библиотека "Иван Вазов". Самият Груев ръководи библиотеката в началото.
Преводните учебници на Йоаким Груев чертаят епат оп развитието на българската образователна система през Възраждането. Негово дело са "Физика" от Д. Шуберт със 76 фигури (1872), "Опитна физика с 368 хубави чрътежи" от френския автор А. Гано (1869), "Кратка всеобща история" от Смарагдов (1858).
Сам Йоаким Груев е автор на "Уроци от естествено, гражданско и исчислително землеописание", "Основа за българска граматика", "Малко землеописание за деца".
Пише и мемоарната "Моите спомени", които излизат през 1906-а.
Възрожденецът умира на 1 август 1912-а, погребан е в двора на църквата "Св. Богородица" в подножието на Стария град.

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google